Решение № 7960 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4587/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Еуротехника Т. Д. ООД, подадена чрез пълномощника адв. Илиева, срещу Решение 27534/18.12.2024 г., постановено по адм. дело 3761/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) Р-22002219005661-091-001/16.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 157/28.01.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика ( ОДОП ) София при ЦУ на НАП. С касационната жалба се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по никое от възраженията на дружеството, не е обсъдил събрания по делото доказателствен материал и е тълкувал превратно заключението по допуснатата експертиза. Сочи се, че съдът е игнорирал представените от дружеството доказателства във връзка с извършено от бивш съдружник в дружеството престъпление от общ характер, изразяващо се в присвояване на парични средства. Именно дружеството е сезирало както прокуратурата, така и НАП, във връзка с което е образувано и ревизионното производство. Твърди се, че от доказателствата по делото, включително приетата експертиза, се установява, че паричните средства са изтеглени на каса от банкови сметки на дружеството и не са разпределяни като дивидент. Възразява се и срещу мотивите за непризнаване на данъчна загуба, в размер на 18 385,98 лева за 2017г., като се твърди, че процесният автомобил е ползван във връзка с дейността на дружеството от управителя и съдружниците в периода 2016 г. 2018 г. В съдебно заседание, касаторът, чрез адв. Илиева, моли за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго по същество на спора, с което да бъде отменен РА. Претендира присъждане на разноски за две съдебни инстанции. Ответникът директор на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Кирилов, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред Административен съд София-град е бил РА Р-22002219005661-091-001/16.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 157/28.01.2021 г. на директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на Еуротехника Т. Д. ООД не е призната данъчна загуба за данъчния период 2017 г. в размер на 18 385,98 лв. и са установени задължения за данък върху дивидентите и ликвидационните дялове по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ за данъчните периоди 2014 г., 2015 г. и 2016 г. в общ размер на 31 777,79 лв., ведно с лихви в размер на 16 500,54 лв. Ревизията се явява повторна по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК възложена е в изпълнение на Решение 1397/15.08.2019 г. на директора на дирекция ОДОП , с което е отменен РА Р-22221918005257-091-001/03.05.2019 г. Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че за данъчния период 2017 г. дружеството е подало ГДД по чл. 92 ЗКПО, заедно с ГФО, като са декларирани 0,00 лв. приходи за годината и 18 385,98 лв. разходи. Декларираната счетоводна загуба е и данъчна такава, тъй като не са посочени увеличения и намаления на счетоводния финансов резултат. При предходната ревизия от Еуротехника Т. Д. ООД е представена оборотна ведомост за периода 01.01.2017 г. 28.02.2017 г., в която липсват сметки от група 60 (разходни) и група 70 (приходни). С оглед непредставяне на изисканите първични счетоводни документи, въз основа на проверка в информационните масиви на НАП, е установено, че през 2017 г. ревизираното дружество е извършило общо разходи в размер на 2 153,74 лв. за комунални разходи, счетоводно обслужване, банкови такси и др. Прието е, че разходите не следва да бъдат признати в годината на осъществяването им поради липса на съпоставимост с реализирани проходи от дейността, а трябва да бъдат разсрочени като разходи за бъдещи периоди. На основание чл. 26, т. 1 вр. чл. 10, ал. 1 ЗКПО е увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството с размера на извършените разходи. За периода е установено и наличие на извършени разходи за амортизация на ДМА лек автомобил BMW в размер на 15 360,00 лв., и на машини и съоръжения (иглен вибратор и кантар теглилка) в размер на 925,68 лв. Изложени са съображения, според които разходите за амортизация на автомобила не следва да бъдат признати, тъй като не са присъщи за дейността, извършвана от Еуротехника Т. Д. ООД, както и не може да се приеме, че активът потенциално създава доход. Изтъкната е липсата на назначен персонал в ревизираното дружество и извършвана стопанска дейност през 2017 г., 2018 г. и 2019 г. По отношение на останалите 2 актива е прието, с оглед на липсата на извършвана дейност, че дружеството е следвало да ги консервира, като начисляването на разходи за амортизации бъде спряно на основание чл. 59 ЗКПО до момента, в който започнат отново да носят икономическа изгода. Формиран е извод, че на основание чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКПО със стойността на отчетените разходи за амортизации следва да бъде увеличен счетоводният финансов резултат на дружеството. В хода на ревизията е установено, че от банковите сметки на дружеството са изтеглени парични средства, които не са били внасяни и съхранявани в каса. Констатирано е, че за данъчната 2014 г. Еуротехника Т. Д. ООД няма начислявани/изплащани дивиденти на местни и чуждестранни физически лица. Представено е протоколно решение от 27.03.2015 г., подписано от съдружниците Т. С. Д. и П. Д., с което е приет ГФО за 2014 г. и е взето решение да не се разпределя печалбата на дружеството за 2014 г., като същата счетоводно е отразена като неразпределена печалба. След извършен анализ на представените по време на ревизията документи и писмени обяснения е установено, че към 31.12.2016 г. счетоводна сметка 501 Каса в лева е с дебитно салдо в размер на 593 946,85 лв., но в касата на дружеството няма парични средства. В тази връзка от счетоводителя на дружеството са представени писмени обяснения, според които паричните средства са във вече бившия съдружник П. Д.. Констатирано е, че е образувано досъдебно производство 244ЗМ-19/2019 г., прокурорска преписка 3518/2018 г. на Окръжна прокуратура Благоевград, с документите по което ревизиращият екип се е запознал на място, но не е установено наличието на доказателства, имащи значение за данъчното облагане на ревизираното дружество. Прието е, че от данъчноправна гледна точка се касае за скрито разпределение на печалбата по смисъла на § 1, т. 5, б. а ДР на ЗКПО, поради което изтеглените суми в общ размер на 635 555,70 лв. през периода м. 09.2014 г. м. 09.2016 г., подробно описани в РД, следва да бъдат обложени по реда на чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ. При така установената фактическа обстановка, за да отхвърли жалбата срещу РА, административният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При съобразяване заключението по допусната съдебно-икономическа експертиза, съдът е приел, че липсват данни паричните средства, изтеглени от банкови сметки на дружеството да са били налични в касата му, както и такива за местонахождението им към момента на извършените проверки. Не са ангажирани и доказателства сумите, изтеглени от съдружниците, да са използвани във връзка с икономическата дейност на дружеството. Формиран е извода за законосъобразност на РА, в частта на установените задължения на основание чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ. По отношение на непризнатата данъчна загуба за 2017 г. АССГ е изложил мотиви, че Еуротехника Т. Д. ООД не е представило пътни листове и други документи, от които да е видно, че автомобилът, за който са начислявани амортизации, е използван във връзка с икономическата дейност на дружеството. Липсват доказателства и относно използване на активите през ревизирания период. Изложени са съображения, че законосъобразно с РА е извършено увеличение на финансовия резултат на основание чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО, тъй като е налице документална необоснованост на извършените разходи и липсва съпоставимост с реализирани приходи от дейността и посочените разходи е следвало да бъдат разсрочени като разходи за бъдещи периоди. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е установил точно и пълно относимите към предмета на спора факти, въз основа на които е формирал правилни изводи по приложението на материалния и процесуален закон. По ЗДДФЛ: Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 5, б. в ДР на ЗДДФЛ, както и в § 1, т. 4, б. в ДР на ЗКПО, дивидент е разпределението в полза на лице, произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което намалява собственият капитал на последното, включително скритото разпределение на печалба. Съгласно § 1, т. 5, б. "а" ДР на ЗКПО: скрито разпределение на печалба са сумите, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви а и б . Съгласно чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ (в редакцията в сила от 01.01.2013 г.) окончателният данък за доходите от дивиденти под формата на скрито разпределение на печалба се определя върху брутния размер на начислените суми. Данъкът се удържа и внася от предприятието-платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието, през което са начислени сумите според (чл. 65, ал. 3 ЗДДФЛ). В конкретния случай е безспорно установено, че за периода м. 09.2014 г. м. 09.2016 г. от банковите сметки на Еуротехника Т. Д. ООД е изтеглена сума в общ размер на 635 555,70 лв., в който смисъл е и заключението по приетата по делото експертиза. Приходните органи, след извършена проверка в информационните масиви на НАП, са установили, че от дружеството няма подавани справки по чл. 55 и чл. 73 ЗДДФЛ във връзка с изтеглените суми. Същевременно, от ревизираното дружество не са ангажирани доказателства относно разходване на средствата. От обяснения, дадени от счетоводителя на дружеството, при поемане обслужването му, е установил, че по счетоводни данни, към 31.12.2016 г. сметка 501 Каса в лева е с дебитно салдо в размер на 593 946,85 лв., но в касата на дружеството няма налични парични средства, за което е уведомено ръководството. Защитната теза на Еуротехника Т. Д. ООД, поддържана в хода на ревизията и в съдебното производство, се свежда до това, че сумите са изтеглени от П. Д., който е бил съдружник и управител на дружеството за периода от 18.08.2014 г. до 15.11.2016 г. В тази връзка е образувано досъдебно производство, като се твърди, че изтеглените от Еуротехника Т. Д. ООД средства са обект на престъпление от общ характер. Така установената от приходните органи и първоинстанционния съд фактическа обстановка не е спорна между страните, като спорът се свежда до начина на третиране на изтеглените суми за нуждите на данъчното облагане. Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че в случая се касае за изплащане на дивидент под формата на скрито разпределение на печалбата, тъй като липсват данни, а и твърдения, средствата да са разходвани във връзка с икономическата дейност на дружеството. Не се установява и изтеглените суми да се съхраняват физически в каса на дружеството. Напротив твърди се, че сумите са присвоени от лице, което към момента на тегленията е бил съдружник и управител на дружеството. По делото обаче не са ангажирани доказателства за установено по надлежния ред престъпно деяние на посоченото лице, изразяващо се в присвояване на средства на Еуротехника Т. Д. ООД. От представените по първоинстанционното дело доказателства е установено, че по досъдебно производство 244ЗМ-19/2019 г. по описа на ОД на МВР Благоевград не е привлечено конкретно лице в качеството на обвиняем и по същото към момента на постановяване на обжалваното съдебно решение не са установени категорични данни за извършено престъпление от общ характер от П. Д.. Поради това и от гледна точка на данъчното облагане, се касае за скрито разпределение на печалба, подлежащо на облагане и за което данъчно задължено е дружеството платец на дохода съобразно чл. 65, ал. 3 във вр. с чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ, както правилно са приели приходните органи и съдът. С цел пълнота на изложението, следва да се посочи, че през ревизираните периоди са извършени тегления и от другия съдружник и управител Т. Д., което е установено от съдебната експертиза, противно на твърденията, изложени в касационната жалба, като за тези суми също не са представени разходооправдателни документи, нито се твърди да са съхранявани в брой. По ЗКПО: Правилен е изводът на приходните органи, възприет и от съда, че по отношение на отчетените за ревизираното дружество разходи за амортизации за лек автомобил, марка BMW, в размер на 15 360,00 лв. е налице основание за непризнаването им за данъчни цели съобразно чл. 26, т. 1 и т. 2 вр. чл. 23, ал. 1 ЗКПО. Както в хода на ревизията, така и в съдебното производство, от Еуротехника Т. Д. ООД не са ангажирани доказателства за действителната експлоатация на автомобила във връзка с икономическата му дейност. Не е установено счетоводно отразяване на разходооправдателни документи, съставени пътна книжка и пътни листове във връзка с използването му. Липсват данни, а и твърдения във връзка с какви конкретни дейности е ползван активът през процесните периоди. Общите доводи на касатора, че е управляван от управителите и съдружниците в дружеството с цел даване на обяснения пред държавни институции са недоказани, а и не дават никакво основание да се приеме, че това е свързано с икономическата му дейност. По отношение на активите иглен вибратор и кантар теглилка, за които дружеството е декларирало разходи за амортизации в размер на 925,68 лв., крайният извод на съда за законосъобразност на РА в тази му част също е правилен. Както вече бе посочено, не е установено дружеството да е извършвало стопанска дейност през 2017 г., като съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗКПО начисляването на данъчни амортизации се преустановява, когато съответният актив временно не се използва (не носи икономическа изгода) през период, по-дълъг от дванадесет месеца. С оглед това правилно с РА разходите не са признати на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО. Дружеството не е опровергало и констатациите на приходните органи, мотивирали непризнаването на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО на разходи в общ размер от 2 153,74 лв., като в първоинстанционното и в настоящото производство не се излагат конкретни доводи за незаконосъобразност на РА в посочената част, поради което изводът на АССГ за материалната му законосъобразност е правилен. По гореизложените съображение решението, като правилно постановено, следва да се остави в сила. При този изход на спора в полза на НАП се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 4 512,00 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,