Решение № 4112 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2009 г.

ВАСI отделение29.03.2010 г.докладчик Анна Димитрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1097/3.08.2009 г. по адм. дело № 1185/2008 г. на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, да заплати 3152,24 лв. /три хиляди петдесет и два лева двадесет и четири стотинки/ разноски по делото на "Клокотница I" АД, гр. Кърджали, ул. "Алеко Константинов" 10, вх. Б, ап. 2, представлявано от Димитър Иванов Шаламанов. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 4112 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13160/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, срещу решение № 1097/3.08.2009 г. по адм. дело № 1185/2008 г. на Административен съд - Пловдив, с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № 090000392/14.03.2008 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП - Кърджали, потвърден с решение № 368/14.05.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, в частта относно непризнат данъчен кредит на "Клокотница I" АД, гр. Кърджали, в размер на 83 038, 04 лв., ведно със законната лихва върху тях в размер на 25 805, 22 лв. за данъчни периоди м. 08 -м. 10 и м. 12.2005 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - незаконосъобразно, иска отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АС, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - "Клокотница I" АД, гр. Кърджали, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, съдът е констатирал че за първите три процесни периода са издадени данъчни актове за прихващане и връщане /ДАПВ/ № 716/05.10.2005 г. - за м. 08.2005 г., № 792/31.10.2005 г. - за м. 09.2005 г., № 860/28.11.2005 г - за м. 10.2005 г., а за м. 12.2005 г. е издаден акт за прихващане и връщане /АПВ/ № 136/10.02.2006 г. С всички тях е възстановен ДДС за спорните периоди съобразно справките-декларации по ЗДДС (отм.), същите са влезли в сила и ДДС фактически е възстановен. Както ДАПВ, така и АПВ са влезли в сила актове преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК, в сила ат 19.12.2007 г., с които се установяват права за данъчните субекти вследствие на установените им данъчни задължения, поради което те могат да бъда изменяни единствено по реда на чл. 133 - 134 ДОПК, като единствено компетентен да възложи ревизията и да определи издателя на РА е териториалният директор. В случая ревизията е възложена от друг орган по приходите, който е определил и издателя на РА - а именно от началник сектор "Ревизии и проверки" в отдел "Данъчно-осигурителен контрол". Определянето на издателя на РА от ненадлежен орган води до нищожност на РА поради материална некомпетентност в спорните му части. Решението е правилно. За стабилитета на влезлите в сила данъчни актове и невъзможността определените с тях права и задължения да бъдат приложени. Според трайната съдебна практика ДАПВ е акт по смисъла на чл. 26 от ДПК (отм.) и при влязъл в сила такъв, изменението на установените с такъв акт данъчни задължения при действието на ДПК (отм.) следваше да се извърши с ДРА, издаден при условията на чл. 115 и по реда на чл. 116 от ДПК (отм.). Тъй като в случая правото на данъчен кредит е установено с ДАПВ, издаден при действието на ДПК (отм.) при извършване на ревизия при действието на ДОПК следва да се съобразява влезлите в сила актове за прихващане или възстановяване, които се отнасят се за същия данъчен период и от който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципът на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. При наличие на такива актове, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване, вследствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни по специално предвидения за това ред, който в ДОПК е по Раздел II "Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски", т. е. при наличие на основанията по чл. 133 и при спазване на процедурата по чл. 134, ал. 1 от ДОПК. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по - облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. В този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК - териториален данъчен директор и само той може да определя надлежно издателя на РА на основание чл. 119, ал. 2 от ДОПК вр. чл. 134, ал. 4 ДОПК. Изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК в сила от 19.12.07 г. ограничава правните последици на издадените след тази дата АПВ, но не променя правния характер на издадените преди това и влезли в сила АПВ. Този анализ следва да се извършва при преценката по какъв ред и от кой орган следва да се възлага извършване на ревизия на данъчни периоди и задължения, за които има издадени АПВ, а не да се установява компетентния орган в зависимост от това преди или след 19.12.07 г. е издаден РА. Предвид изложеното решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да се присъдят направените разноски за касационната инстанция - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3152,24 лв., платими от дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение

Цитирани разпоредби

1