Решение № 9943 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2020 г.

Решение № 9943 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2345/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез упълномощен процесуален представител и от "Електроразпределение Север" АД (с предишно наименование "Енерго - Про мрежи" АД), с ЕИК *********, чрез адв. Н. Г., срещу съответните неблагоприятни за всеки от касационните жалбоподатели части от Решение № 8224 от 19.12.2019 г., постановено по адм. д. № 7887 по описа на Административен съд С.-град (АССГ) за 2019 г. С обжалваното съдебно решение, на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – П. по нахд № 594 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 470 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 21 от 17.03.2016 г., постановено по посоченото дело, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360,00 лв. до пълния предявен размер от 1356,00 лв. е отхвърлен, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136,77 лв. за разноски по този иск. Наред с това, с обжалваното решение на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 360,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Административен съд – В. Т. (АС – В. Т.) по кнахд № 10155 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като искът за обезщетение над уважения размер от 360,00 лв. до пълния предявен размер от 1356,00 лв. е отхвърлен, а КЕВР е осъдена да заплати на "Електроразпределение Север" АД сумата от 136,77 лв. за разноски по този иск. Предвид изложеното в касационната жалба на КЕВР следва да се приеме, че решението, предмет на контрол, се обжалва от този касационен жалбоподател в осъдителната него част. Твърди се, че е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост. Релевира се довод, че съдът не съобразил факта, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството в хода на двете производства. Поддържа се становище, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. В тази връзка касационният жалбоподател излага подробни съображения и поставя въпроси, които са намерили своя отговор в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г., постановено по тълк. д. № 2 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Твърди, че не били налице и безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. При условията на евентуалност сочи, че съдът правилно е отчел установените по делото обстоятелства, довели до обоснования му извод за намаляване на сумата, присъдена като обезщетение заради платеното адвокатско възнаграждение. Наред с това, неправилно била присъдена платената държавна такса в двоен размер, както и размера на платеното адвокатско възнаграждение и по присъединеното дело. По тези причини се иска отмяната на решението в обжалваните от този касационен жалбоподател части. Тази касационна жалба се оспорва от "Електроразпределение Север" АД, чрез упълномощен адвокат, по съображения, развити в представен по делото подробно обоснован писмен отговор. Претендират се разноските, сторени за касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд КЕВР се представлява от упълномощен процесуален представител, който от нейно име поддържа касационната жалба и оспорва подадената от "Електроразпределение Север" АД. По същество моли да бъде уважена. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от "Електроразпределение Север" АД за касационното производство. Представя писмени бележки в дадения от съда срок. С касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД съдебното решение, предмет на проверка, се обжалва в частта, с която предявените от него искове са отхвърлени за сумата над 360,00 лв. до пълния им предявен размер от по 1356,00 лв. Твърди се, че в решението на АССГ липсват конкретни мотиви за това кои факти и обстоятелства са мотивирали съда да стигне до изложените твърдения във връзка с намаляване на размера на присъдените обезщетения, вкл. липсвали разсъждения съобразно указанията, дадени с Решението на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединените дела С-427/16 г. и С-428/16 г. за това дали Висшият адвокатски съвет, като професионална организация изпълнява публични функции, както и дали спорната правна уредба, касаеща невъзможността за определянето на хонорар под установения минимум, под страх от дисциплинарна отговорност, преследва легитимни цели. Релевират се доводи, че решението в обжалваната част не е съобразено с разпоредбите на Конституцията на Република България, чл. 132, ал. 2 АПК, чл. 185 АПК, чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), чл. 19 от Договора за Европейския съюз (ДЕС), чл. 2 и чл. 4 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, както и практиката на СЕС. И. се подробни съображения във връзка с приетото от първоинстанционния съд по въпроса за наличието на основание за присъждане на по – нисък размер на обезщетението. Иска се отмяната на решението в отхвърлителната исковете част и уважаването им в пълен размер, ведно с присъждане на сторените по делото разноски. Представят се списък на разноските и доказателства за извършването им. В съдебното заседание пред настоящия съд "Електроразпределение Север" АД се представлява от упълномощен адвокат, който от името на дружеството оспорва касационната жалба на КЕВР и поддържа подадената от него касационна жалба. По същество на спора моли уважаването на последната и оставяне в сила на обжалваното съдебно решение в обжалваната от КЕВР част. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решението на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационните жалби са процесуално допустими като изходящи от надлежни страни, за които съдебният акт е неблагоприятен в съответните обжалвани от тях части и като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество, касационната жалба на "Електроразпределение Север" АД е основателна, а тази на КЕВР – неоснователна. Въз основа на подробно установеното по делото от фактическа страна съдът приел исковете за допустими, а по същество за частично основателни. Направил извод, че в случая са налице всички кумулативни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Позовал се на установените по делото факти за осъществено процесуално представителство от адвокат за "Електроразпределение Север" АД по двете съдебни производства, които са приключили с отмяната на Наказателно постановление № 470 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, за което представителство пред Районен съд – П. и пред АС – В. Т. "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – про мрежи" АД) е заплатило сумата от 2712,00 лв., с ДДС, която съставлява причинена имуществена вреда. Съдът приел за доказана и пряката и непосредствена причинно – следствена връзка като се позовал на разрешението на въпроса, дадено в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 2 по описа на този съд за 2016 г. и отхвърлил възраженията в обратна насока, направени от КЕВР. Мотивирано не се съгласил и с възражението на КЕВР, че защитата на дружеството е било възможно да бъде осъществена от юрисконсултите му, тъй като приел, че само и единствено в негова преценка е да вземе решение дали да наеме адвокат или да използва назначените юрисконсулти. За основателно обаче съдът намерил направеното от КЕВР възражение за "... прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение", претендирано като вреда в производството по ЗОДОВ и пред двете съдебни инстанции. Изложил съображения, че на "Електроразпределение Север" АД били издадени от КЕВР процесното и други наказателни постановления за нарушения по идентични казуси, които били отменени. Според съда предвид бройката на делата, възнаграждение в размер на по 1356,00 лв. за всяко от тях било прекомерно. Позовал се на приетото в тази насока в цитираното по – горе тълкувателно решение. Съдът разгледал съдържанието на двата представени по делото договора за правна защита и съдействие и съобразил извършените по делата процесуални действия от представляващите "Електроразпределение Север" АД (тогава "Енерго – про мрежи" АД) адвокати. Като взел предвид относимите разпоредби на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата редакция), направил извод, че заплатеният адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делата пред районния и административния съд. В допълнение съдът се позовал на приетото по съединени дела С-427/16 г. и С-428/16 г. на СЕС и на постановени от Върховния административен съд решения по три дела, за да направи извод, че изплатеното адвокатско възнаграждение и за двете инстанции е прекомерно, поради което следва да бъде намалено до минималния размер без да се отчита имуществения интерес. П. съобразяване на разпоредбата на пар. 2 от ДР на посочената наредба, съдът приел, че върху минимално дължимото възнаграждение следва да се начисли 20 % данък добавена стойност (ДДС), които да се присъдят в полза на адвокатското дружество. Въз основата на тези съображения съдът направил извод, че дължимото възнаграждение, което следва да се присъди е в размер на 360,00 лв., с включен ДДС, ведно с лихвата, считано от датата на влизане в сила на решението, с което наказателното постановление е отменено (20.05.2016 г.), както за въззивния съд, така и за касационната инстанция, като за разликата над 360,00 лв. до предявената сума от 1356,00 лв. всеки от исковете следва да се отхвърли. По отношение на момента, считано от който е присъдена лихвата съдът се позовал на Тълкувателно решение № 3 от 2004. на ОСГК на Върховния касационен съд, като изрично се мотивирал относно недопустимостта на възражението на прокурора за изтекла погасителна давност на исковата претенция за присъждане на лихва. Предвид изхода на спора, на "Електроразпределение Север" АД били присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно уважената част на исковете в размер на по 111,77 лв. и 25,00 лв. за внесената държавна такса. Решението е валидно и допустимо, но е частично неправилно в отхвърлителната исковете част. Част от въпросите, които касационният жалбоподател КЕВР е повдигнал за обсъждане в касационната жалба са по приложението на материалния закон и намират своя отговор в приетото Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г., на което впрочем изрично се е позовал и първоинстанционният съд в обжалваното решение. Съгласно посоченото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. В казуса фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ изисква установяването на отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд, наличието на отменено с влязло в сила съдебно решение наказателно постановление, налице е първата предпоставка за ангажиране отговорността на КЕВР по посочената разпоредба. Ето защо, правилно въз основа на установеното по делото от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на КЕВР по предявените искове за присъждане на обезщетение, което е в съответствие с приетото по посоченото тълкувателното решение. Доводът на КЕВР, че съдът не съобразил, че "Електроразпределение Север" АД разполага с юрисконсулти, които е било възможно да осъществят правната защита и съдействие на дружеството е неоснователен. Право на лицето, срещу което е издадено наказателното постановление, е изборът на защита и начинът на реализирането й. В този смисъл така направеният от "Електроразпределение Север" АД избор сам по себе си не е причина да се откаже репарирането на претърпените имуществени вреди, настъпили във връзка със защитата пред съд срещу издаденото наказателно постановление и изразяващи се в заплатеното във връзка с отмяната му адвокатско възнаграждение пред въззивния съд и пред АС – В. Т.. Предвид установеното по делото в хода на първоинстанционното производство, че плащанията по представените договори за правна защита и съдействие, които са относно оказаната правна помощ по делата в районния съд и в административния съд, са осъществени по банков път, за което са представени доказателства (неоспорени в хода на производството по обезщетение), като неоснователни се преценяват твърденията на КЕВР, релевирани в подадената касационна жалба, че не били налице безспорни доказателства за извършени плащания към адвокатското дружество. Такива не само са налице, но и предвид отразеното в преводните нареждания тяхно съдържание, ясна и безспорна е връзката им с Фактура № 0... 8710 от 19.04.2016 г. и договора за правна защита с № 8083 от същата дата, както и с Фактура № 0... 4897 от 16.04.2015 г., издадена във връзка с правна защита съгласно договор № 4477 от 16.04.2015 г. Фактът, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани също не води до обратен от направения от състава на АССГ извод за наличие на основание за присъждане на обезщетение предвид действащата към момента на приключване на всяко от тези производства разпоредба на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ред. преди допълнението на разпоредбата, публ. ДВ, бр. 94 от 2019 г.) и Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, постановено по тълк. д. № 7/2008 г. Макар по принцип развитите в касационната жалба на КЕВР и поддържани в съдебното заседание пред настоящия съд съображения във връзка с присъдения данък добавена стойност като част от размера на обезщетението да се споделят от настоящия състав, това възражение е направено едва в касационната жалба. По въпроса оспорване от страна на КЕВР не е повдигнато нито в представения писмен отговор от КЕВР, нито в съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Предвид релевираните от този касационен жалбоподател касационни оплаквания и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК, възражението не може да бъде разгледано и съобразено в настоящото производство. Основателни са подробно обоснованите от касационния жалбоподател "Електроразпределение Север" АД оплаквания заради присъденото обезщетение в размер по – нисък от претендирания, договарянето и заплащането на който е установено и доказано по делото. Неправилно първоинстанционният съд е преценил заплатеното адвокатско възнаграждение и за двете съдебни инстанции, претендирано като настъпила имуществена вреда, като "прекомерно". Според настоящия съдебен състав изложените в тази връзка съображения, свързани с броя на издадените срещу дружеството наказателни постановления за други нарушения, броя на образуваните идентични дела и размера на договореното по всяко от делата адвокатско възнаграждение, са неотносими към преценката, която е следвало да осъществи административният съд в производството по обезщетението. Отделно, тези факти са и недоказани. Правилни са изводите на съда във връзка с това, че уговореният размер на обезщетението е съобразен с разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция) предвид защитения материален интерес. И. му обаче, че при определянето на възнаграждението, което е оценено като прекомерно, не следва да се отчита материалният интерес, не се споделят от настоящия състав. По този въпрос следва да се съобразят две относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него. " Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за "Електроразпределение Север" АД като получател на адвокатската услуга относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Предвид така възприетото становище разглеждането на останалите оплаквания на този касационен жалбоподател във връзка размера на присъденото обезщетение няма да се разглеждат. При съобразяване на изложеното, следва да се приеме, че обжалваното решение е неправилно в частите, с които е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360, 00 лв. до претендираната такава от 1356,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – П. по нахд № 594 по описа на този съд за 2015 г. на Наказателно постановление № 470 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 21 от 17.03.2016 г., постановено по посоченото дело и в частта, с която е отхвърлен предявеният от "Електроразпределение Север" АД иск за осъждането на КЕВР да му заплати сума в размер над 360,00 лв. до претендираната такава от 1356,00 лв., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС – В. Т. по кнахд № 10155 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото отменено наказателно постановление. В тези части решението следва да се отмени, като на "Електроразпределение Север" АД се присъди пълният размер на претендираното обезщетение, тоест и разликата в размер на още 996,00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред Районен съд – П. по посоченото дело на Наказателно постановление № 470 от 17.12.2014 г., издадено от председателя на КЕВР, отменено с Решение № 21 от 17.03.2016 г., постановено от Районен съд - П., ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сума в размер на още 996,00 лв., съставляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени при съдебно обжалване пред АС – В. Т. по кнахд № 10155 по описа на този съд за 2016 г. при съдебна защита срещу същото решението на въззивния съд, с което е отменено посоченото наказателно постановление, ведно със законната лихва, считано от 25.05.2016 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. Неоснователни са и оплакванията на КЕВР, че предвид изхода на спора била осъдена да заплати държавна такса и адвокатско възнаграждение и за присъединеното дело, доколкото се касае за два предявени от "Електроразпределение Север" АД иска, по всеки от които се дължи държавна такса и се определя размер на адвокатското възнаграждение. Заради пререшаване с настоящото решение на част от спора от касационната инстанция, което води до уважаване на предявените искове срещу КЕВР изцяло, на "Електроразпределение Север" АД се следва и присъждане на сума в размер на още 568,46 лв. за сторените разноски за адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство. При този изход на спора разноски за касационното производство се следват на "Електроразпределение Север" АД. Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да му заплати сума в размер на 792,00 лв. съобразно представените доказателства за извършването им и сума в размер на 12,50 лв. за внесена държавна такса. Предвид материалния интерес по спора, както и при отчитане на фактическата му и правна сложност, направеното от процесуалния представител на КЕВР възражение за прекомерност на договореното и платено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение