Решение № 1897 от 21.2.2023 г. на ВАС, VI о.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от заместник министъра на здравеопазването чрез процесуален представител против Решение 2439 от 14.04.2022г. на Административен съд София-град по адм. дело 11341/2019г. С него се отменят разпореждания на зам.министъра на здравеопазването, обективирани в писмо, с изх. МВ-00-8/26.07.2019г. Поддържат се оплаквания, от една страна, за недопустимост на съдебното решение, а от друга за неправилност поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209,т.2 и т.3 АПК. Иска се съдът да отмени обжалваното съдебно решение и да уважи жалбата срещу разпорежданията на заместник-министъра на здравеопазването. Ответникът, Търговско производителна кооперация Бутилираща компания Хисар, чрез процесуалния представител адв.И. Шопов, с писмен отговор и в открито съдебно заседание оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна последните съображения: Производството е образувано пред административния съд по жалба на Търговско производителна кооперация Бутилираща компания Хисар гр. София ЕООД срещу разпореждания на зам.министъра на здравеопазването, обективирани в писмо, с изх. МВ-00-8/26.07.2019 г. Дружеството е концесионер на минерална вода, добита от Сондаж 7, находище на минерална вода Хисар, гр.Хисаря, общ.Хисаря. Със заявление, изх. 26-00-202/06.03.2019 г., ТПК БК Хисар е поискало от Министерството на околната среда и водите да предприеме действия пред Министерство на здравеопазването за стартиране на процедура за подновяване на сертификат 7/23.09.2014г. за качествата на минералната вода от сондаж 7 поради изтичане срока на валидност. С писмо, изх. 26-00-202/13.03.2019г. заместник-министърът на околната среда и водите е отправил предложение до заместник-министъра на здравеопазването за стартиране на процедура по подновяване на сертификата. С писмо изх. МВ-000-8/20.03.2019г., ответникът е уведомил заявителя за действията, които следва да се предприемат за подновяване на сертификата, в това число и еднократното вземане на проби и лабораторно изпитване по всички показатели на минералните води. При спазване на разпоредбите на чл.75, ал.3 от Закона за здравето и § 78 от Преходни и заключителни разпоредби на Наредба 1 за проучване, ползване и опазване на подземните води е издадена Балнеологична оценка 133/26.07.2019г., изготвена на базата на извършените физико-химични, радиологични и микробиологични изследвания, в която е отразено, че минералната вода отговаря на нормативните изисквания, като е установено повишено съдържание на флуориди и същата е определена като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели. Издаден е Сертификат 7/26.07.2019г., с който е предвидено, че минералната вода от водовземно съоръжение Сондаж 7 може да се използва за бутилиране за питейни цели, при задължително етикетиране съгласно чл.22, ал.3, т.2 от Наредбата за изискванията към бутилираните натурални минерални, изворни и трапезни води, предназначени за питейни цели, като на етикета се посочи, че водата съдържа флуорид над 1,5мг.л и не е подходяща всекидневна употреба от кърмачета и деца под 7-годишна възраст. Въз основа на оценката и издадения сертификат е постановено писмо, с изх. МВ-00-8/26.07.2019г., с което са дадени разпореждания на ТПК БК Хисар предмет на оспорване в първоистанционното производство. В хода на делото пред АССГ е установено, че Балнеологична оценка 133/26.07.2019г. и Сертификат 7/16.07.2019 г., в частта в която водата е определена като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели, са оспорени по съдебен ред. С Решение 3187/23.06.2020г., постановено по адм.д. 11499/2019г. , АССГ е отменил сертификата в частта в която е отразено, че поради установено високо съдържание на флуорид /установена стойност от 4,61мг.л./ водата се определя като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели. С Решение 12924/16.12.2021г., постановено по адм.д. 5919/2021г. Върховният административен съд е отменил Балнеологична оценка 133/26.07.2019г.в частта, в която водата е определена като неподходяща за ежедневна употреба за питейни цели. Съдът направил изводи, че издадените разпореждания по съдържание и форма са постановени от компетентен орган и в предвидената от закона форма, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Оспореното писмо е мотивирано и изцяло съобразено с балнеологичната оценка и Сертификат 7, и по-конкретно с отмените им части, поради което първоинстанционният съд е приел, че оспореното писмо е издадено без правно основание, което води до неговата незаконосъобразност. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е постановил своя акт след изясняване на фактите от значение за правния спор като се е мотивирал за направените от него изводи от фактическа и правна страна. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. С оспореното писмо зам.-министърът на здравеопазването е дал задължителни указания/предписания на ответника по касация, като е възложил контрола по изпълнението на РЗИ. Настоящият съдебен състав споделя доводите на първоинстанционния съд за това, че заместник-министърът не е посочил правно основание за дадените от него указания/предписания, а като фактическо основание се е позовал на данните от Балнеологична оценка 133/26.07.2019 г. и Сертификат 7/26.07.2019 г. Административният орган е този, който следва да установи наличието на фактическите и правни основания за издаването на акта, което в случая не е сторено. Както правилно е съобразил съдът, оспореният административен акт е мотивиран изцяло с Балнеологична оценка 133/26.07.2019 г. и Сертификат 7/26.07.2019 г. в отменените им по съдебен ред части, което налага извод, че не са налице фактическите основания за неговото издаване, а това обуславя неговата незаконосъобразност, респективно неговата отмяна. Позоваването на различна правна уредба в касационната жалба от страна на касатора, регулираща въпроса за допустимото количество флуорид в процесната минерална вода, не би могло да отстрани пороците, обосноваващи материалната законосъобразност на оспорените разпореждания, основаващи се два незаконосъобразни акта - балнеологична оценка и сертификат, а нещо повече визираните правни норми не са посочени в процесното писмо и не представляват правно основание за неговото издаване. При касационната проверка съдът споделя мотивите на първата инстанция към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касатора се дължат разноските за настоящата инстанция в размер на 3480 лева, като съдът приема за неоснователни възраженията за прекомерност на адвокатското възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на спора и обема на предоставената защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение