Решение № 881 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14924/2012 г.

Решение № 881 от 22.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14924/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Борислав Величков Борисов, от гр. Видин, подадена чрез адв. Любен Иванов, срещу решение № 106 от 16.10.2012 г., постановено по адм. дело № 141/2012 г. от Административен съд - Видин. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Иска се отмяната му и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявеният иск. Ответникът - Агенция "Митници", в писмено становище оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изказва мнение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Видинският административен съд е отхвърлил като неоснователен предявения от Борислав Величков Борисов иск против Агенция "Митници" за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер на 5000 лв., представляващи стойността на отнетите 2000 бр. лози при издаването на наказателно постановление (НП) № 73/5.05.2010 г. на началника на Митница Лом, ведно със законната лихва върху сумата от момента на изземването им - 25.03.2010 г., до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: На 19.03.2010 г. при извършена проверка на товарен микробус с рег. № ВН 2707 ВК в района на с. Иново, по пътя гр. Брегово - гр. Видин, в товарното помещение на микробуса били открити 2000 броя лозов посадъчен материал без документи. От писмените обяснения на ищеца се установявало, че те са закупени от него от Република Сърбия и са превозени през МП Брегово на същата дата. Наказващият орган е приел, че с това деяние е била нарушена разпоредбата на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, поради което е съставил акт за установяване на административно нарушения (АУАН) № 12/25.03.2010 г. на Борислав Величков Борисов. С акта на основание чл. 233, ал. 4 от ЗМ е било постановено и изземването на въпросните 2000 бр. лозов посадъчен материал, като действителното му изземване е станало още в момента на проверката. Въз основа на съставения АУАН е било издадено и НП № 73/05.05.2010 г. от началника на Митница Лом, с което е наложена глоба в размер на 7823 лева и е постановено отнемане в полза на държавата на стоките, предмет на нарушението - 2000 бр. лози на стойност 7823 лева. НП е било обжалвано и отменено с влязло в сила решение № 140 от 18.05.2012 г. по КАНД № 75/2012 г. по описа на Административен съд - Видин. От назначената по делото съдебно-техническа експертиза съдът е установил, че пазарната стойност на лозовия посадъчен материал е в общ размер на 5000 лв. От правна страна съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установявало наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната страна - Агенция "Митници" по иска, тъй като нямало незаконосъобразен административен акт на Агенция "Митници", респ. на началника на Митница Лом, действие или бездействие, от които пряко и непосредствено да са причинени вредите, за които се иска заплащане на обезщетение. По същността си НП представлявало държавновластнически правораздавателен акт, който се издавал в състезателно производство, макар и по-опростено, след сезиране за решаване на конкретен административно - наказателен спор, при самостоятелност и независимост на произнасящия се орган, неповратимост на решението и отменимост единствено по съдебен ред. Чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ препращал към АПК за реда, по който се разглеждат исковете по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Допустимостта на претенцията била обусловена от предварителна отмяна на административния акт по "съответния ред" - чл. 204, ал. 1 от АПК. С чл. 204, ал. 2 от АПК обаче законодателят допускал възможността за обективно съединяване на иск за обезщетение с оспорването на административния акт, от който са настъпили вредите. Такова обективно съединяване било възможно обаче, само ако оспорването на административния акт е по реда, предвиден в АПК, по който ред обаче се оспорвали индивидуални, общи или нормативни административни актове. Обжалването на издадено НП не било по реда на АПК, а в производство по друг специален закон - ЗАНН. Съдът е стигнал до извода, че обективно съединяване по чл. 204, ал. 2 от АПК на иск и жалба срещу НП е недопустимо. Това било така, защото допустимостта на съединяването на иск и жалба зависело от закона, а не от волята на жалбоподателя или ищеца. Развил е съображения, че налагането на административно наказание посредством НП не била типично административна дейност. Правната доктрина приемала, че по съществото си НП е израз на правораздавателна дейност. Поради изложеното е направил извод за липса на едното от задължителните условия за ангажиране на отговорността на ответната страна - Агенция "Митници", а именно наличието на административен акт, отменен по съответния ред, което било и достатъчно основание за отхвърляне на иска. Все пак съдът се е произнесъл и за друг елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - причинната връзка между отмененото НП и настъпилите от него вреди. Според съда липсвала такава пряка и непосредствена връзка, тъй като по делото не се било доказало по безспорен начин, че въпросните 2000 бр. лози, са били собственост на ищеца. Освен неговите обяснения, че те са закупени от него, други доказателства в тази насока не били ангажирани, поради което не можело по категоричен начин да се приеме, че въпросните 2000 бр. лози са на ищеца и оттук не могло да се твърди по категоричен начин, че настъпилата вреда е настъпила в неговия патримониум. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Спорният въпрос в случая е дали в понятието "административна дейност", по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се включва и наказателноадминистративната дейност и оттам - дали при отмяна от страна на съда на наказателно постановление се дължи обезщетение по реда на ЗОДОВ. В ЗОДОВ изрично не е легално определено, че в административната дейност се включва и наказателноадминистративната. Последната също е вид административна дейност, защото като краен резултат е проява на държавновластническа воля, изразена в съответен акт. Исковете по чл. 1, ал. 1, съобразно чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, се разглеждат по реда на АПК. Това се конкретизира с разпоредбата на чл. 203, ал. 1 от АПК. В разпоредбата пък на чл. 204, ал. 1 от този кодекс е визирано, че иск по чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Такова производство може да се води и заедно с оспорването на административния акт по съответния ред - чл. 204, ал. 1 от АПК. В ЗАНН обаче не е предвидено, че може едновременно да се води производство по обжалване на наказателно постановление и иск по ЗОДОВ. От друга страна - в чл. 21 от АПК, който кодекс се прилага при отмяната на административния акт, изобщо не е предвидено, че наказателното постановление е административен акт. Очевидно, законодателят е свързал производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ с производството по отмяна на административни актове по АПК. Последният обаче не се прилага при отмяната на наказателни постановления, издадени по реда на ЗАНН. АПК се прилага само при касационното производство по ЗАНН, но не и в първоинстанционното производство. Затова и производство за обезщетение на вреди по реда на ЗОДОВ може да се развие само при отмяна на административен акт по реда на АПК, но не и на наказателно постановление по реда на ЗАНН. С оглед на изложеното не е налице първата предпоставка от кумулативно изискващите се в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ което, както правилно първоинстанционният съд е посочил, е самостоятелно основание за отхвърляне на иска като неоснователен, без да е необходимо да се разглежда наличието или липсата на останалите елементи от фактическия състав на законовата разпоредба. По изложените съображения решението на Административен съд - Видин като правилно следва да бъде оставено в сила.