Решение № 45 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2013 г.

Решение № 45 от 6.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3205/2013 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба зам. Директор ТД на НАП - Варна, чрез процесуалния си представител ст. юрк. К. Христов, срещу Решение № 84/14.01.2013 г. по адм. д. № 2587/2012 г. на Административен съд - Варна /АС/, с което е отменена Заповед № 3016/15.03.2012 г. на зам. Директор ТД на НАП - Варна, с която на "ЕВА 17" ЕООД, със седалище гр. Силистра, е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - магазин "Табакус", находящ се в гр. Силистра, бул. "Македония" № 102 за срок от един месец, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 185, ал. 1 от ЗДДС. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като необоснован и постановен в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед е мотивирана, тъй като са изложени фактическите основания за издаването й, както и аргументите, обосноваващи определения максимален срок за налагане на посочената мярка. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Ответникът по касационна жалба - "ЕВА 17" ЕООД не изразява становище по нейната основателност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и въведените с нея отменителни касационни основания съобразно чл. 218, ал. 1 и чл. 220 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба, инициирала настоящото производство, е предявена срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, от активно процесуално легитимирано лице, при наличието на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, с оглед на което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че в мотивите към оспорената заповед, административния орган е посочил разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, 6. "в" от ЗДДС, съгласно - който ПАМ - запечатване на обект за един месец се прилага на лице, което не спази реда или начина за ежедневно отчитане на оборота от продажби, когато това е задължително. Административната отговорност обаче, видно от разпоредителната част на акта, е ангажирана на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба се налага същата ПАМ, когато лицето не издаде съответния документ за продажба-фискален бон, касова бележка от кочан или удостоверителен знак за продажба. При това противоречие, съдът е приел, че ПАМ е наложена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба. В конкретния случай, съдът е приел, че органа издал акта не е изложил в акта си мотиви дали има или няма издаден касов бон, откъснат ли е от лентата и предаден ли е на купувача. На следващо място съдът е приел, че съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което не е изпълнено, тъй като не са посочени конкретни мотиви досежно определения максимален срок от един месец, на наложената ПАМ. Решението е правилно. Правилно съдът е констатирал противоречие в мотивите и разпоредителната част на ПАМ и правилно е приел, че последната следва да се приеме за наложена на основание разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба. Досежно посоченото нарушение органът, издал акта не е изложил мотиви, дали има или няма издаден касов бон, откъснат ли е от лентата и предаден ли е на купувача. Правилно съдът е приел, че в обжалваната ПАМ не са изложени мотиви, досежно определения от органа максимален срок на запечатване на обекта. В заповедта, както е приел АС въпреки направената констатация, че нарушението е извършено за първи път са изложени бланкетни мотиви относно размера на определения срок за налагане на мярката. Посочено е общо, че за да определи размера на принудителната административна мярка, административния орган е взел под внимание защитата на обществените интереси, превъзпитанието на нарушителя и изпълнението на целите на закона, но не са изложени конкретни мотиви, сочещи на други нарушения на данъчното законодателство, причините довели до извършеното нарушение и за продължителността на срока, определен в ПАМ и съразмерността му с извършеното нарушение. С оглед на изложеното и поради липса на твърдяните в жалбата касационни основания, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК