Решение № 12525 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2018 г.

Решение № 12525 от 24.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13550/2018 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Славов срещу Решение № 828/25.07.2018 г. на Административен съд – София-област по адм. дело № 918/2017 г., отхвърлящо жалбата му против Заповед № 66-01-55/1.09.2017 г. на кмета на община Сливница, с която е наредено премахването на строеж "Входно антре на източната фасада на двуетажна жилищна сграда, изградено от винкели, метални пана и стъкло", находящ се в УПИ XII-656, кв. 27 по плана на гр. Сливница, като незаконен – изпълнен без изискващите се строителни книжа. Ответникът – кметът на община Сливница, не взема участие в процеса. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Касационната жалба е допустима и основателна. Атакуваното решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК. Неизяснен в мотивите на съдебното решение е останал главният спорен въпрос по делото, релевиран с първоинстанционната жалба – дали разпореденият за премахване обект е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Съдът го е приел несъмнено за строеж, позовавайки се бланкетно на неговата "субстанция". Съображенията на съда относно квалификацията на обекта е трябвало да бъдат основани на анализ на техническите характеристики, предназначението, функционалната му връзка с жилищната сграда и тяхната относимост към видовете (категориите) обекти в обхвата на родовото понятие за "строеж" според дефиниращата норма на § 5, т. 38 ДРЗУТ. Проверката за законосъобразността на потвърдената заповед предполага и отговор на въпроса попада ли обектът в кръга на изключенията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ, за които разрешителният режим не е приложим (становището на вещото лице по приетата техническа експертиза, че оформеното антре всъщност представлява "остъкляване" на съществуващ елемент не е обсъдено от съда). Отсъствието на мотиви в очертаните насоки по същество лишава касационният контрол от предмет. Затова оспореното решение следва да бъде отменено на процесуално основание и делото върнато за ново разглеждане – чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, при което съдът да формира мотивирано заключение (ако е необходимо– да събере и допълнителни доказателства, респ. с помощта на специални знания) по принадлежността на наредения за премахване обект към строежите, както и ползва ли се той от привилегията по чл. 151, ал. 1 ЗУТ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение