Решение № 341 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 278/2010 г.

Решение № 341 от 15.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 278/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК и има за предмет влязлата в законна сила присъда № 32/30.09.2009 г., постановена по НОХД № 85/2009 г. от Районен съд-Котел, която се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК заради неправилно приложение на материалния закон. Иска се изменяване на съдебния акт и намаляване на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 от НК до законово допустимия. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият В. И. К. от с. Г., област Сливен, редовно призован, не се явява пред настоящата инстанция и не е ангажирал процесуален представител, както и не е изразил становище по искането. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и установи следното: С присъда № 32/30.09.2009 г. по НОХД № 85/2009 г. на Районен съд-Котел подсъдимият В. И. К. от с. Г., област Сливен е признат за виновен в извършването през м. април 2008 г. в землището на Котел, след предварително сговаряне с другия подсъдим по делото И. М. А. от Котел на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и му е наложено наказание от 1 г. лишаване от свобода, което е отложено за изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК с изпитателен срок от 5 години, считан от влизане на присъдата в законна сила. Присъдата не е била обжалвана и е влязла в законна сила на 16.10.2009 г. С искането на Главния прокурор от 8.04.2010 г. присъдата се атакува заради нарушение на материалния закон относно размера на изпитателния срок на условното осъждане на наказание 1 г. лишаване от свобода, който е определен в нарушение на чл. 66, ал. 2 от НК - не повече от 3 години над размера на наказанието и в тази част се претендира изменяването й с намаляване на този срок до законово допустимия размер. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено извън предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно от НПК, като с него се иска облекчаване положението на осъдения. Искането е основателно, но не само на посоченото в него основание, което налага намесата на ВКС и над искането за изменяване на атакувания съдебен акт, на основание чл. 426 вр. чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 от НПК и чл. 124 от Конституцията на РБ, като корекцията следва да засегне и наказателната съдба на другия осъден по делото И. А., тъй като констатираната незаконосъобразност е съществена и този процесуален резултат по делото е и в негова полза. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила, при приложението на материалния закон, а оттам и дължимата се на дейците санкция е неправилно определена. С присъдата В. К. и И. А. са признати за виновни в извършване на кражба на вещи на обща стойност 80 лв, действайки в предварителен сговор. Деянието е било повторно за К., но тъй като деянието е прието да съставлява маловажен случай, е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК. Съдът обаче не е забелязал, че изискването случаят да е немаловажен е необходимо законово обстоятелство и при предварителен сговор на дейците, а тъй като настоящият случай е приет за маловажен (обстоятелство, посочено на няколко места в мотивите на присъдата), то не е имало основание деянието да бъде квалифицирано като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК. Не на последно място, съдът приема в мотивите си и заместване на отнетите вещи, което обстоятелство не е обсъдено с оглед правните последици за правилната квалификация на деянието. Всъщност, в твърде пестеливите мотиви освен неколкократно повторение на диспозитива на обвинителния акт, липсва дължимото обсъждане на доказателствените материали, изведените фактически констатации и на тяхна основа да се направят и съответните правни изводи, което пречи да се провери формирането на вътрешното убеждение на съда както по фактите, така и по приложимото право, а оттам - и относно вида и размера на дължимата се на дейците санкция. Последното препятства и възможността на ВКС да се произнесе законосъобразно и приложи правомощието си по чл. 425, ал. 1, т. 3 от НПК, още повече, че следва да излезе извън пределите на искането, с което е сезиран. Констатираната незаконосъобразност обаче е твърде съществена и налага намесата на касационната инстанция на основание чл. 124 от Конституцията на РБ за точното прилагане на закона, включително и по отношение на осъдения А. Това налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като се спази и правилото да не се влошава положението на осъдените, тъй като към настоящия момент липсва инициатива от компетентния орган и срокът по чл. 421, ал. 1 от НПК е изтекъл отдавна. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение