Решение № 5927 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12658/2017 г.

Решение № 5927 от 8.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12658/2017 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН), подадена чрез процесуален представител, против решение № 5330 от 30.08.2017 г., постановено по адм. д. № 12349/2016 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отменена негова заповед № А-О-165 от 18.10.2016 г. Излагат се доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост. За С. С., който контролира процедурите за изпълнение на неразглобяеми съединения, съгласно допълнително споразумение № 007/11.08.2016 г., не са представени документи удостоверяващи общи и специални познания в заваряването, каквото е изискването на БДС EN ISO 14731, а именно свидетелство за правоспособност или сертификат за заварчик, или друг подходящ документ. За назначения служител П. П. е следвало да се представи диплома за висше техническо образование, с подходяща за дейностите и съоръженията специалност. Сочи, че на дружеството е дадена възможност да се запознае със събраните по преписката доказателства, да изрази становище по тях, както и да прави писмени искания или възражения. Иска се отмяна на оспорваното решение и отхвърляне жалбата на дружеството. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – [фирма], [населено място], чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба. Претендира направените разноски и представя списък за тях. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Административният съд – София-град е отменил заповед № А-О-165 от 18.10.2016 г. на председателя на ДАМТН, с която [фирма], [населено място] е заличен от регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност, на основание чл. 36а, ал. 4 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП) и е обезсилено издаденото на дружеството удостоверение № ПЛ057 от 21.03.2011 г., за извършване дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на парни и водогрейни котли с работно налягане до 1, 3 МРа; съдове, работещи под налягане до 1, 6 МРа; тръбопроводи за водна пара или гореща вода с работно налягане на транспортирания флуид до 1, 6 МРа или температура до 250°С. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че дружеството е вписано в регистъра на ДАМТН на лицата, извършващи дейности по поддържане, ремонтиране и преустройство на съоръжения с повишена опасност. В резултат на извършена проверка от контролните органи на инспекцията, на 10.08.2016 г. е установено нарушение по чл. 283, ал. 1, т. 1, буква "а" и "б" от Наредбата за устройството, безопасната експлоатация и техническия надзор на съоръжения под налягане (НУБЕТНСН). Дружеството е уведомено с писмо от 13.09.2016 г. за започнало спрямо него административно производство по издаване на заповед за обезсилване на удостоверението, поради установени нарушения на задълженията на дружеството по ЗТИП и наредбите по прилагането му. [фирма] е внесло документи на 19.08.2016 г. до регионален отдел Враца за отстраняване на несъответствията, констатирани при проверката. С възражение вх. № 83-00-9947-1/10.10.2016 г., дружеството е изразило и становище, че след проверката, на 11.08.2016 г. са предприети мерки за отстраняване на установените нередности чрез сключване на съответни договори с персонал и към започване на административното производство и към момента на издаване на заповедта, лицето отговаря на изискванията на чл. 36, ал. 2 и ал. 3 ЗТИП. При тези данни председателят на ДАМТН е издал атакуваната заповед, с която е приел, че [фирма] не разполага с персонал, нает по трудово правоотношение, който да притежава образование, квалификация и/или правоспособност, необходими за извършване на дейността и на основание чл. 36а, ал. 4 ЗТИП го е заличил от регистъра на ДАМТН. При така установените фактически обстоятелства съдът е достигнал до извод, че оспореният пред него административен акт е незаконосъобразен поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Приел е, че органът е издал заповедта, без да обсъди представените доказателства и възражения и при липса на предпоставките визирани в разпоредбата на чл. 36а, ал. 4 ЗТИП предпоставки, към момента на издаване на акта. Съдът е посочил, че административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но това не изключва задължението му да прецени релевантните факти към момента на издаване на заповедта, чрез събиране и обсъждане на всички доказателства и становища, съгласно изискването на чл. 35 и чл. 36 АПК. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 36а, ал. 4 ЗТИП, когато установените нарушения по ал. 3 се извършват системно или лицето престане да отговаря на някое от изискванията по чл. 36, ал. 2 и 3 или по писмено заявление на регистрираното лице, председателят на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощените от него длъжностни лица заличават лицето от регистъра по чл. 36, ал. 1 и обезсилват издаденото удостоверение с мотивирана писмена заповед. В случая, постановеното заличаване от регистъра на ДАМТН е обосновано с това, че дружеството е престанало да отговаря на изискванията по чл. 36, ал. 2, т. 2 ЗТИП и чл. 283, ал. 1, т. 1, буква "а" и "б" от НУБЕТНСН, т. е. да притежава съответния нает по трудово правоотношение персонал. Видно от представените по делото доказателства, [фирма] представя сключените трудови договори още с уведомително писмо изх. № 33/19.08.2016 г., подадено до началник регионален отдел "ИДТН" град Враца по електронната поща, т. е. преди започване на производството по обезсилване на удостоверението (л. 70). Приетата и неоспорена в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза също установява, че към датата на издаване на процесната заповед дружеството разполага с нает по трудово правоотношение персонал, отговарящ на изискванията на чл. 283, ал. 1, т. 1, буква "а" и буква "б" НУБЕТНСН и изискванията на БДС EN ISO 14731. Неоснователно е възражението на касатора за липса на представени диплома за висше техническо образование, с подходяща за дейностите и съоръженията специалност на П. П. и документи удостоверяващи общи и специални познания в заваряването за назначения по трудов договор служител С. С. Видно от доказателствата по делото, тези документи още с уведомителното писмо от 19.08.2016 г. са приложени към списъка с отстранените пропуски и се съдържат в кориците на делото, а и от друга страна административният орган изрично дори не е посочил на дружеството, че съответните документи трябва да бъдат представени. Административният акт е издаден в нарушение на чл. 35 и чл. 36 АПК, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Органът не е взел предвид направените от дружеството възражения и представените доказателства относно наличието на сключени трудови договори за извършване на дейността. От представените доказателства се установява, че дружеството разполага с описаните като липсващи в оспорваната заповед кадри за извършване на дейността дори и трудовите договори да са с дата следваща датата на извършената проверка. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, т. е. преценката налице ли са елементите на фактическия състав на твърдяното от органа правно основание за издаване на акта следва да се направи към датата на издаването на акта – 18.10.2016 г. Издаването на акт, без наличие на материалноправните предпоставки за това към датата на постановяване, противоречи на материалния закон и не съответства на целта на закона. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на АССГ за незаконосъобразност на административния акт. Дейността на дружеството е строго регламентирана и изисква стриктно спазване на всички релевантни правила, норми и изисквания, тъй като има за предмет извършване на дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на парни и водогрейни котли с работно налягане до 1, 3 МРа; съдове, работещи под налягане до 1, 6 МРа; тръбопроводи за водна пара или гореща вода с работно налягане на транспортирания флуид до 1, 6 МРа или температура до 250°С. Поради специфичния характер на дейността е налице приоритет на обществения интерес и безопасност пред частните интереси на адресата, което налага засилен контрол, по-висока степен на защита и ефективно упражняване на функциите на компетентните държавни органи. Но този контрол следва да се осъществява съобразно целите и предназначението, а именно за предотвратяване и преустановяване на нарушения с оглед осигуряване извършването на дейността съобразно изискванията на релевантната нормативна уредба и изпълнението на задълженията на регистрираните лица. Заличаването от регистъра е крайна мярка, чието прилагане не може да води до самоцелното ограничаване на права и свободи и до административен произвол. Правомощието на административния орган да прилага конкретната мярка следва да се упражнява по разумен начин, добросъвестно и справедливо (чл. 6, ал. 1 АПК). Установяванията на органа, без да е направена проверка относно евентуално отстраняване на извършените нарушения и относно спазването на изискванията към момента на произнасянето на органа с процесната заповед водят до извод за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон от страна на административния орган и на превратно упражняване на власт, водещо до нарушение на чл. 6, ал. 1 АПК. Като не е отчел посочените обстоятелства, органът е постановил незаконосъобразен акт. По изложените съображения, Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд – София-град е валидно, допустимо и правилно - обосновано е и съответства на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед крайния изход на спора и предвид направеното искане и приложените доказателства за действително направени разноски в касационното производството, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата 500 (петстотин) лева разноски пред настоящата инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение