Решение № 67 от 3.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 509/2010 г.

Решение № 67 от 3.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 509/2010 г., II т. о., ТК, докладчик председателят Татяна Върбанова Производството е по чл. 247, чл. 250 и чл. 251 ГПК. Образувано е по подадена от И. Г. С., чрез процесуалния му пълномощник, молба за допълване на решение № 209 от 29.12.2010 г., с което обезсилено решение № 332/1.03.2010 г. по т. д. № 1106/2008 г. на Апелативен съд - П. и е прекратено въззивното производство и молба от [фирма], представлявано от изп. директор А. Б., подадена в срока за отговор на първата молба за тълкуване на решението и поправка на очевидна фактическа грешка. В молбата по чл. 250 ГПК се поддържа, че ВКС не се е произнесъл по жалбата срещу първоинстанционното решение, с оглед на което се иска произнасяне с допълнително решение. Ответникът по молбата - [фирма], чрез синдика адвокат С. Б., счита искането за недопустимо, тъй като първоинстанционното решение не подлежи на касационно обжалване. Ответникът [фирма], чрез изп. директор Б., изразява съгласие с искането за допълване. В становището е инкорпорирана молба за тълкуване на решението и за поправка на явна фактическа грешка. Искането е основано на разпоредбата на чл. 226 ГПК с мотиви, че е налице приемство в процеса и, че решаващите мотиви на ВКС, обусловили обезсилването на въззивното решение са в противоречие с тази императивна разпоредба и с практиката на ВКС. В този смисъл се иска извършване на поправка на явна фактическа грешка както в мотивите, така и в диспозитива на решението. Иска се тълкуване и поправка на ЯФГ относно това, дали изпълнението от страна на трето лице погасява правото на обжалване на лицето, попадащо в специалния кръг лица по чл. 613а, ал. 2 ТЗ и за действителността на извършеното плащане, вкл. и за достоверността на датата върху договор за встъпване в дълг. Ответникът по молбата И. Г. С. счита искането за тълкуване и поправка на ЯФГ за основателна, по съображения в писмено становище. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след администриране на молбите в изпълнение на разпоредбите на чл. 247, ал. 2, чл. 250, ал. 2, изр. 1 и чл. 251, ал. 3 ГПК и след преценка на исканията и доводите на страните, приема следното: Молбата за допълване на постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК касационно решение е неоснователна. Предмет на касационно обжалване е въззивното решение, а не и първоинстанционния съдебен акт. В мотивите действително е преценено като правилно становището на Пловдивския апелативен съд за валидност и допустимост на решението на Окръжен съд - Пазарджик, но само с оглед задължението на съда да обсъди доводите в касационната жалба за твърдяната липса на надлежна представителна власт на изпълнителния директор на дружеството - длъжник и свързаните с това доводи за недопустимост на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Тези доводи са счетени за неоснователни, по съображенията на стр. 4 от мотивите към касационното решение. Молбата за тълкуване и поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по реда на чл. 290 и сл. ГПК касационно решение също е неоснователна. В случая не са налице предпоставките за тълкуване, тъй като настоящият състав ясно е изразил формираната воля по отношение на въпросите, свързан с правния интерес и активната процесуалноправна легитимация на И. С. да поддържа въззивната жалба, след отпадане качеството му на кредитор по смисъла на чл. 613а, ал. 2 ТЗ. Направените изводи не се нуждаят от тълкуване, още повече, че молителят се позовава на процесуална разпоредба, приложима при прехвърляне на спорно материално право. В случая, съществуващото към момента на подаване на въззивната жалба вземане на И. С., е свързано единствено с процесуалноправната легитимация да сезира въззивния съд с жалба срещу постановеното решение по чл. 630 ТЗ. Това вземане не съставлява спорно материално право в производството по чл. 613а, вр. с чл. 630 ТЗ. Останалите доводи на този молител, макар и инкорпорирани в искането за тълкуване и поправка на ЯФГ, са относими към твърдяната неправилност на постановения съдебен акт, а исканията за промяна както на мотивите към решението, така и на самото решение, са недопустими. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение