Решение № 109 от 20.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 92/2023 г.

Решение № 109 от 20.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 92/2023 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. Подадена е касационна жалба от ищците Н. А. К. и М. К. К., чрез адв. Д. Б., срещу решение № 420 от 14.07.2022 г. по в. гр. д. № 343/2022 г. на ОС – Благоевград, потвърждаващо решение № 906 от 06.01.2022 г. по гр. д. № 2545/2020 г. на РС – Благоевград, с което е отхвърлен предявеният от Н. А. К. и М. К. К. против Б. Л. Д. и С. В. Д., по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищците са собственици, на основание придобивна давност, на земеделски имот – нива от 3, 091 дка, находяща се в землището на [населено място], м. "Дома", нанесена като поземлен имот с идентификатор №... по КККР от 2019 г. Поддържа се неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на чл. 68, 69 и 79 ЗС, поради необоснованост на фактическите изводи и поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и установените с тях факти, както и неправилна преценка на събраните. Иска се отмяната му и уважаване на предявения установителен иск за собственост. С писмен отговор, подаден от ответниците Б. Л. Д. и С. В. Д., чрез адв. А. М., се изразява становище за правилност на въззивното решение и се иска потвърждаването му. С определение № 2230 от 18.07.2023 г. по гр. д. № 92/2023 г. на ВКС, 1 г. о., е допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 68 и чл. 69 ЗС – възможно ли е придобивният способ по чл. 79, ал. 1 ЗС да се осъществи, ако владелецът упражнява фактическата власт върху вещта чрез другиго. Отговор на въпроса следва директно от редакцията на нормата на чл. 68 ЗС и от указанията по прилагането й, дадени с ТР № 4 от 17.12.2012 г. по т. д. № 4/2012 г. на ОСГК на ВКС. В мотивите към същото е разяснено, че нормата на чл. 79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС – упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. По основателността на касационната жалба: Предявеният от Н. А. К. и М. К. К. срещу Б. Л. Д. и С. В. Д., по реда на чл. 124 ГПК, положителен установителен иск за собственост, е основан на придобивна давност. В исковата молба са изложени твърдения, че ищците упражняват владение върху процесния имот от 4.09.2007 г. до предявяване на иска (10.12.2020 г.) лично и чрез А. К., баща на ищеца. На посочената дата последният сключил предварителен договор за покупко-продажба по възлагане от ищеца и за негова сметка. На същата дата било предадено владението върху имота. Ищците упражнявали владение върху имота лично и чрез А. К. – оградили го, отглеждали кучета и домашни животни, изградили стопански постройки, септична яма и санитарна постройка, засадили овощни дръвчета, зеленчукова градина и лозе. Никой не можел да влезе в имота, тъй като бил ограден и охраняван от две големи овчарски кучета, отглеждани от ищците. През по-голямата част от годината владението упражнявали лично, а през останалото време - чрез А. К.. Понякога са възлагали определените за деня действия (напр. хранене на животните) на близки и приятели. Никога не са виждали ответниците в процесната местност, същите никога не са влизали в оградения имот и не са противопоставяли имуществени претенции към земята. През месец ноември 2020 г. разбрали, че ответниците са се снабдили с нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка, което породило правния им интерес от предявяване на иска. С отговора на исковата молба ответниците Б. Л. Д. и С. В. Д. са заявили, че ищците не са страни по предварителния договор и не на тях е било предадено владението върху имота към сключването му, както и че предварителният договор е бил сключен за имот различен от процесния. Оспорили са твърденията на ищците за упражнявано владение върху имота. Заявили са, че те са собственици на имота, като са го придобили на основание наследяване на М. М. К. и реституция по ЗСПЗЗ, с РПК № К-1/26.05.1995 г., а идеалните части на другите наследници са придобили по давност, като са ги владели от 1995 г. до настоящия момент. Поставили са ограда, отглеждали са в имота овощни дръвчета и зеленчуци. Никой не им е оспорвал собствеността и обезпокоявал владението в продължение на 25 години. Установено е по делото, от предварителен договор с нотариална заверка на подписите рег. № 3671/04.09.2007 г., пълномощно, извършен оглед на имота и показанията на свидетелите А. К., Г. Н. и В. С., разпитани по местонахождение на имота, че на 04.09.2007 г. А. К. сключил предварителен договор за покупко-продажба на земеделски имот – нива от 2 дка, находяща се в землището на [населено място], м. "Чукаре", при граници и съседи: имот на В. С., имот на М. К. и имот на И. М. А.. Н. А. К. дал на баща си парите за закупуването му. Обещателите по предварителния договор преди сключването му показали на купувача имота предмет на договора. При сключване на договора имотът бил запустял, неограден, обрасъл с трева и храсталаци. След закупуването му Н. К. и А. К. поставили оградата от бетонни колове и телена мрежа. А. К. посадил овощни дръвчета и лозници, направил овощна градина и отглеждал картофи, боб, грах, построил две бараки. Със семейството си отглеждал и животни – кокошки, зайци. Вратата на имота винаги е заключвана, а в имота се отглеждали от самото начало две кучета с цел охрана. Никой външен човек не можел да влезе в имота. Оградата не е променяна от 2007 г. Основно А. К. и ищцата М. К. се грижили за имота, тъй като Н. К. работил като международен шофьор и често пътувал, а преди това работил в Ч.. Върнал се в България 4-5 години след като купили имота. Когато Н. К. не бил в България, А. К. и М. К. хранили животните и двете кучета, за лозниците и насажденията се грижил предимно А. К.. Когато Н. К. е в България, всеки ден посещава имота и вечер се прибира. Свидетелят А. К. заявява: "това място аз го ползвах за всичките, за цялото семейство", "този имот го гледам аз за всичките – за Н., сина ми, за снахата М., за внучката ми В. ". Никой друг освен А. К., Н. К. и М. К. не е влизал в имота. Свидетелят Г. Н. през последните 15-20 години ежедневно посещава имот съседен на процесния. В процесния имот виждал само А. К. и съпругата му (докато била жива), синът му Н. К. и съпругата му М. К.. А. К. вижда всеки ден, а Н. и М. – няколко пъти седмично. Когато е в Б., Н. К. ежедневно посещава имота. М. М. К. е баща на В. К. П., баба на свидетеля Г. Н., имала имот съседен на процесния. Свидетелят В. С. от 5-6 години ежедневно посещава имота си в [населено място], а от 15-20 години има приятели в същото село, които посещавал редовно. През последните 15 години имотът е ограден, заключва се и се охранява от кучета. Ежедневно в имота е А. К., М. К. също често ходи, Н. ходи на имота сутрин и вечер, да храни кучетата. Почти всеки ден вижда на имота М. и Н. Комарови. Постройките и насажденията били направени от А., Н. и М.. Свидетелят редовно дава вода на ищците да поливат имота, която вода добива от сонда в собствения си имот. А. и Н. заедно работят на имота. Свидетелите К. З. К. и К. Л. М., също разпитвани по местонахождението на имота, заявяват, че повече от десет-петнадесет години не са минавали покрай имота. Знаят, че ответникът има имот в землището на [населено място], за който се е грижил, но това вероятно е станало при възстановяването му. В процесния имот не са виждали Б. Д.. Установено е от заключението на съдебнотехническата експертиза и от РПК № К-1/16.05.1995 г., че процесният имот бил възстановен през 1995 г. на наследниците на М. М. К., дядо на ответника Б. Д.. Същият е бил нанесен като имот № 025013 по картата на заснетите имоти в стари реални граници, която е била одобрена към 1995 г. и по КВС на [населено място], одобрена към 2007 г. а по КККР, одобрена 2019 г., като поземлен имот с идентификатор №.... Налице е частична идентичност за площ от 1534 кв. м. между имота, описан в предварителния договор за покупко-продажба и процесния поземлен имот с идентификатор №.... по КККР, т. е. ограденият и ползван от ищците имот съставлява реална част с площ от 1534 кв. м. от поземлен имот с идентификатор №...., която оградена реална част е изобразената скица-приложение № 18 и на скица-приложение № 19 към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице инж. Ю. (л. 190 и 191 от делото на РС). С нотариален акт № 182/27.02.2020 г. ответниците са били признати за собственици по давност на процесния имот. При тези данни въззивният съд е приел, че искът е неоснователен, тъй като не е установено ищците да са придобили процесния имот по давност. Владение върху процесния имот от 2007 г. до предявяване на иска е осъществявал само свидетелят А. К.. Не е доказано ищците да са установили фактическа власт върху имота – посещавали са го периодично, само са помагали на свидетеля А. К., но не са го ползвали непрекъснато и не са били негови държатели. Не е доказано свидетелят А. К. да е държал имота за ищците, нито е доказано ищците да са владели имота чрез свидетеля. Предварителният договор е подписан от А. К. и само той е владял оградената част от имота. Основателни са оплакванията в касационната жалба за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК поради постановяването му при необоснованост на фактическите изводи, при съществени процесуални нарушения – необсъждане на всички събрани по делото доказателства и установените с тях факти и неправилна преценка на събраните, както и в нарушение на чл. 68, 69 и 79 ЗС. Придобивният способ по чл. 79, ал. 1 ЗС би могъл да се осъществи, ако владелецът упражнява фактическата власт върху вещта чрез другиго. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 68, ал. 1 ЗС, определяща владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. Изводът на въззивния съд, че не ищците, а свидетелят А. К., баща на ищеца, е владял имота и би могъл да го придобие по давност, тъй като ищците са живели в чужбина, посещавали са имота периодично и не са го ползвали непрекъснато, противоречи на цитираните материалноправни норми. На следващо място, необоснован е изводът, че А. К. е сключил предварителния договор за покупко-продажба не по поръчка на сина си – ищеца Н. А. К., както и че е владял имота за себе си, а не е упражнявал фактическа власт върху същия за владелците М. и Н. К.. Необоснован е и изводът, че ищцата М. К., съпруга на Н. К., не е владяла имота. Тези изводи не съответстват на фактите, установени от събраните по делото доказателства. Настоящият състав намира, че заявеният от ищците Н. А. К. и М. К. К. придобивен способ по чл. 79, ал. 1 ЗС се е осъществил и същите са придобили процесния имот по давност, в режим на съпружеска имуществена общност, чрез упражнявано от тях, лично или чрез А. К., владение в продължение на повече от десет години преди предявяване на иска, при липса на твърдения и на данни по делото придобивният давностен срок да е прекъсван на основанието по чл. 81 ЗС или да е прекъсван или спиран на някое от основанията по чл. 115 или 116 ЗЗД, приложими на основание чл. 84 ЗС. Тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия и съгласно разпоредбата на чл. 293 и 295, ал. 2 ГПК, спорът следва да се реши по същество, като предявеният иск за собственост бъде уважен на заявеното оригинерно основание. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците за съдебните разноски, направени от ищците при разглеждане на делото пред трите инстанции, както следва: 1668, 85 лв. разноски в първоинстанционното производство (сумата включва държавна такса, депозити за хонорари на вещи лица и 800 лв. адвокатско възнаграждение); 525 лв. разноски за въззивната инстанция (включваща държавна такса и 500 лв. адвокатски хонорар); 1810 лв. (включваща 110 лв. държавни такси и 1700 лв. адвокатски хонорар по чл. 9, ал. 2 и по чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения). Възражението на ответниците по чл. 78, ал. 5 ГПК, за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, е основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 и ал. 5, както и чл. 9, ал. 2 от наредбата в редакцията й към сключване на договора за правна помощ и съдействие, минималният размер на адвокатското възнаграждение за изготвяне на касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, с процесуално представителство пред касационната инстанция, по искове за собственост, е определен на 1500 лв. Разпоредбата на чл. 7, ал. 9 от наредбата е неприложима, тъй като по делото е проведено само едно открито заседание. С оглед на изложеното, от разноските, направени от касаторите за заплащане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция, възлизащи на 1700 лв., следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 и 5 ГПК, 1500 лв. Общият размер на разноските, направен от ищците за разглеждане на делото пред трите инстанции, който следва да бъде присъден, възлиза на 3804, 70 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,