Решение № 3284 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2018 г.

Решение № 3284 от 6.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3848/2018 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ– С. област срещу решение № 164 от 15.02.2018 г. по адм. дело № 664/2017 г. на Административен съд С.-област, с което е отменено по жалба на "ТЛС"ООД решение на Директора на ТП на НОИ- С. област № 1040-22-8/04.05.2017 г., с което е оставено в сила Разпореждане № 431/09.06.2014 г. на Началник отдел КПК на НОИ-ТП-С. О.. В жалбата се излага довод за неправилност на решението поради нарушение на материалният закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че е налице щета за ДОО. По подробно изложени съображения в касационната жалба се иска отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът "ТЛС"ООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление с. Ж., общ И., област С., чрез пълномощника си адвокат Т. Паликрушева изразява становище за неоснователност на оплакванията. Счита обжалваното решение за законосъобразно, като твърди, че изплатеното обезщетение за временна неработоспособност е изчислено съобразно внесената в бюджета сума и не са налице предпоставките на чл. 110, ал. 1, т. 1, пр. 3 от КСО за ангажиране имуществената отговорност на дружеството-осигурител. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд С.-област е отменил по жалба на "ТЛС"ООД решение на Директора на ТП на НОИ- С. област № 1040-22-8/04.05.2017 г., с което е оставено в сила Разпореждане № 431/09.06.2014 г. на Началник отдел КПК на НОИ ТП-С. О., с което е постановено събиране на суми по ревизионен акт за начет вх. № 1/12.03.2014 г. За да постанови решението си административният съд е приел, че в случая не са причинени щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи от дружеството. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че във връзка подадена молба за заверка на осигурителен стаж и доход по отношение на Г. Кюпелийски и К. Кюпелийска, за периода 01.01.2008 г. -04.09.2013 г. е извършена проверка и е съставен констативен протокол № 1/07.10.2013 г. от длъжностни лица при ТП на НОИ – С.. Констатирано е, че избраният осигурителен доход, върху който самоосигуряващото се лице К. Кюпелийска е внасяла осигурителни вноски за 2008 г. е 1000 лв., вместо 240 лв. За тези самоосигуряващи се лица, които нямат задължение да подават декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ, осигурителният доход е равен на минималния. Кюпелийска няма подадени декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода 2007 - 2012 г. Поради това при заверка на осигурителния доход за 2008 г., органите на НОИ не са зачели авансово определеният доход от 1000 лв., върху който са внесени осигуровки, а минималният осигурителен доход 240, 00/двеста и четиридесет/лева. Констатирано е, че Кюпелийска се е намирала във временна неработоспособност поради бременност и раждане от 06.07.2008 г. до 20.08.2009 г. и е получила парично обезщетение за бременност и раждане. От 20.08.2009 г. до 15.08.2010 г. е получавала обезщетение за бременност и раждане. Административният орган е приел, че за времето от 16.08.2010 до 15.08.2011 г. не са внасяни осигурителни вноски за Кюпелийска и този период не може да се зачете за осигурителен стаж. За 2012 г. са внасяни авансови осигурителни вноски върху 550 лв., вместо върху 420 лв. Кюпелийска не е декларирала облагаем осигурителен доход като самоосигуряващо се лице за 2010 и 2011 г. Съставен е сигнал за начет за неоснователно изплатени парични обезщетения. С. З. №ЗР-07-123/04.02.2014 г. на директора на ТП на НОИ - С. област е възложено извършването на ревизия по разходите на ДОО на "ТЛС" ООД, като осигурител за периода 06.07.2008 г. - 04.09.2013 г. За извършената ревизия е съставен ревизионен акт за начет № 1/12.03.2014 г., в който е прието, че са налице неправилно изплатените парични обезщетения за временна неработоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване в размер на 9 375. 00 лева главница и 8 489. 39 лева лихва, или общо сума в размер на 17 864. 39 лева. Срещу ревизионния акт е подадено възражение, което е прието за недопустимо като просрочено, видно от приложеното по делото становище. За събиране на сумите по ревизионния акт за начет е издадено Разпореждане № 431/09.06.2014 г., което е връчено на 26.06.2014 год. Против разпореждането е подадена жалба от дружеството на 02.07.2014 г. С Решение на Директора на ТП на НОИ - С.-област № 1040-22-8/04.05.2017 г., е оставено в сила Разпореждане № 431/09.06.2014 г. на началника на отдел "КПК" при ТП на НОИ - С.-област. Решението е съобщено на дружеството на 22.06.2017 г., а жалбата е вх...дирана на 03.07.2017 г. По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е установило, че Кюпелийска е декларирала, че ще се осигурява съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО, считано от 16.01.2007 г. Същата не е декларирала облагаем осигурителен доход като самоосигуряващо се лице за 2008 г., 2010 г. и 2011 г. Осигурявала се е върху 1000 лв., като всеки месец са внасяни дължимите върху тази сума осигуровки. За 2008 г. е подадена Декларация по чл. 50 ЗДДФЛ и Декларация образец 6, в която са посочени вноските за ДОО. Към ГДД е приложена Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2008 г. В Справката е посочен осигурителен доход върху който се дължат осигурителни вноски - 1000 лв. на месец от м. януари до юни 2008 г. За 2013 г. също е подадена ГДД с приложена Справка за окончателния размер на осигурителния доход за 2013 г. В Справката е посочен осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски - 550 лв. на месец от от м. януари до юни 2013 г. Въз основа на тези данни и представените копия от банковите извлечения вещото лице, заключава, че за 2008 г. лицето К. Кюпелийска е внасяло осигурителни вноски върху 1000 лв. за периода от м. 01 до м. 07. 2008 г. включително. За периода от 06.07.2008 г. до 20.08.2009 г. лицето е било във временна неработоспособност поради бременност и раждане. От 20.08.2009 г. до 15.08.2010 г. е получавала обезщетение за отглеждане на дете до 2 години. За времето от 16.08.2010 до 15.08.2011 г. не са внасяни осигурителни вноски за Кюпелийска. За 2012 г. лицето е внасяло осигурителни вноски върху 550 лв. за периода от м. 01. 2012 до м. 06. 2012 г. Вещото лице установява, че осигуровките са внасяни редовно и са върху сумата 1000 лв. през 2008 г., върху сумата 550 лв. през 2012 г. В таблица 2 от заключението вещото лице е посочило размера на обезщетението, който е следвало да бъде изплащан, като се вземе предвид сумата на внесените осигуровки. Вещото лице е констатирало, че сумата на изплатеното обезщетение съвпада със сумата на дължимото обезщетение, тъй като сумата, която е постъпила в приход на бюджета, е върху авансово определеният доход от 1000 лв. през 2008 г. и авансово определеният доход от 550 лв. през 2012 г. Направило е извод, че не е нанесена щета на държавното обществено осигуряване, тъй като изплатената сума отговаря на действително внесената сума. При тази фактическа обстановка правилно административният съд е приел, че в случая дружеството-ответник е спазило разпоредбата на 16, ал. 1 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО(отм.);. Съгласно ал. 2 на чл. 16 доходът не може да бъде по-голям от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен от Закон за бюджета на ДОО за всеки месец от периода, у от който се изчисляват паричните обезщетения. Не са причинени щети на ДОО, в каквато насока са наведените касационни оплаквания. С оглед на изложеното не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника по касационната жалба разноски за касационното производство в размер на 1500, 00/хиляда и петстотин/лева, съобразно представения списък на разноските и приложения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,