Решение № 8518 от 04.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4081/2026 г.

Производството е по чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на А. А. С., подадено чрез адвокат Шаркова, за отмяна на влязло в сила определение № 1650 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12286/2025 г. по описа на Върховния административен съд. Излага доводи за наличие на основания за отмяна по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК. Ответникът – Областен управител на област София взема становище за неоснователност на искането. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за отмяна е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, за която влязлото в сила определение е неблагоприятно и в законоустановения срок. С определение № 1650 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12286/2025 г. по описа на Върховния административен съд, в производство по чл. 229 и сл. АПК е оставено в сила определение № 37069 от 11.11.2025г., постановено по адм. д. № 11685/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата на А. А. С. с правно основание чл. 256 от АПК, срещу незаконосъобразно бездействие на Областния управител на област София, изразяващо се в неизпълнение на задължение да извърши плащане по предявен изпълнителен лист и е прекратено производството по делото Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК съдебният акт подлежи на отмяна когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма визира непълнота на фактическия или доказателствен материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност от страната. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора, без това да се дължи на липсата на нормално дължимата грижа за доброто водене на делото. Новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В случая такива доказателства не са представени с искането. То се основава единствено на твърдяното, че след постановяване на определението, чиято отмяна се иска, са установени идентични случаи, при които ВАС е заел коренно противоположна позиция от тази, приета в него (вероятно това са цитираните в искането определение № 5 от 17.02.2023 г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС по адм. дело № 3/2023 г. и определение № 9573 от 12.10.2023 г., по адм. дело № 8605/2023 г. на ВАС). Следователно не са налице предпоставките на закона за уважаване на искането на основание чл. 239, т. 1 АПК. Съдебните актове, които според подалия искането установяват съдебна практика, не са писмени доказателства по смисъла на посочената норма, относими към установяване на фактите и обстоятелства по повдигнатия съдебен спор. Посоченото в искането за отмяна правно основание по чл. 239, т. 5 АПК предвижда отмяна на съдебния акт тогава, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причини на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая на такива нарушения искането не се основава, не се и установяват по делото. Правото на участие на частния жалбоподател в производството пред ВАС не е нарушено. С определението, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл по подадената от С. частна жалба в производство по чл. 229 и сл. АПК, в което искателят е надлежно представляван. Частната жалба е подадена от адвокат Шаркова, редовно упълномощена, видно от представено при разглеждане на делото от първоинстанционния съд пълномощно. Не е налице соченото нарушение на чл. 131 АПК, тъй като производството се е развило съобразно изискването и – двуинстанционно. Първоинстанционният съд е оставил без разглеждане подадената до него жалба като недопустима и е прекратил производството по делото. Това определение, като преграждащо развитието на производството, подлежи на инстанционен контрол, осъществен с определението, чиято отмяна се иска. Доводите в искането, а именно, че в определението не са изложени съображения за материалната законосъобразност на оспорения административен акт и липса на собствени мотиви защо този съд приема първоинстанционното определение за правилно, отново свързани с приложението на чл. 131 АПК, са за неправилност на определението, чиято отмяна се иска и не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство по отмяна. Това основание не е включено в приложното поле на чл. 239, т. 5 АПК, изискващ единствено страната да е била лишена от възможност да участва в делото, каквото лишаване в случая не е налице. Предвид изложеното искането за отмяна на определение № 1650 от 13.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12286/2025 г. по описа на Върховния административен съд по чл. 239, т. 1 и т. 5 АПК като неоснователно следва да се отхвърли. При този изход на спора искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. На основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ на Областната администрация на област София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 103 евро. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение първо АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия