Решение № 13550 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 893/2015 г.

Решение № 13550 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 893/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. "Христо Ботев" № 62 срещу Решение № 248 от 09.12.2014 г. на Административен съд, гр. Стара Загора, постановено по административно дело № 466/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 452 от 15.07.2014 г. на орган по приходите в Община Чирпан, с който на дружеството за периода 01.01.-31.12.2014 г. е установена такса за битови отпадъци в размер на 168, 55 лв. и за внасяне 84, 27 лв.

Касационният жалбоподател - "Водоснабдяване и канализация" ЕООД, счита решението за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно приел, че Решение № 363 от 28.11.2013 г. на Общинския съвет - Чирпан, е подзаконов нормативен акт, а не общ административен. Сочи, че законодателят не е предвидил многократно действие за решенията на общинския съвет по чл. 66, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), поради което по отношение на тях е неприложим чл. 71, ал. 1 АПК. Счита решението за общ административен акт, който не може да противоречи на нормативните актове - Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги (Наредбата). Сочи, че законодателят е дал възможност на местния орган на самоуправлението да прецени кои норми, регламентиращи размера на таксата за битови отпадъци, ще бъдат с многократно действие и тях да включи в Наредбата, а тези, с еднократно действие, да включи в решението си по чл. 66 ЗМДТ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да реши спора по същество като определи размера на таксата на базата на отчетната стойност на имота.

Ответникът по касационната жалба - началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Чирпан, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Възражението на касатора, че основата за определяне на таксата за битови отпадъци следва да става по реда на Наредбата е неоснователно. Законосъобразно съдът приел, че разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ, на базата, на която е приета Наредбата, се явява обща спрямо правилата на глава трета, раздел първи на Закона за местните данъци и такси, тъй като съгласно чл. 62 ЗМДТ таксите се определят по реда на чл. 66 ЗМДТ с решение на общинския съвет. Правилно съдът направил извод, че чл. 62 във вр. с чл. 66 и чл. 67 ЗМДТ дават отговор на въпроса дали е допустимо с решението по чл. 66 ЗМДТ да се определя различна основа от тази, определена с Наредбата. В случая следва да се има предвид, че чл. 9 ЗМДТ и решението по чл. 66 във вр. с чл. 67 ЗМДТ са в отношение не на подзаконов към общ административен акт, а на обща и специална норма с един и същи предмет.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. "Водоснабдяване и канализация" ЕООД е собственик на недвижими имоти, находящи се в гр. Чирпан, планоснимачен № 283, ЕКАТТЕ - 81414, без посочен административен адрес и идентификатори, представляващи помпена станция - 2 броя, жилищна сграда, склад и тоалетна.

1. На 21.01.2004 г., с Решение № 23, Общинският съвет - Чирпан, приел изменение на чл. 16 от Наредбата по чл. 9 като съгласно ал. 2 основата за изчисляване на таксата е:

"за недвижими имоти на предприятията - отчетната им стойност;

за жилищните имоти на предприятията - данъчната оценка по ЗМДТ".

1. На 29.06.2010 г., с вх. № 1023, "Водоснабдяване и канализация" ЕООД подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за собствените имоти по т. 1.

1. На 11.10.2010 г., с вх. № 568, "Водоснабдяване и канализация" ЕООД подало декларация по чл. 17 ЗМДТ, в която посочило отчетна стойност на имотите - поотделно и общо 14 256, 00 лв.

1. На 21.04.2012 г. кметът на Община Чирпан, на основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, определил Екатерина Александрова - главен инспектор в отдел "Местни данъци и такси", за орган по приходите.

1. На 28.11.2013 г. Общинският съвет - Чирпан приел, на основание чл. 66 ЗМДТ, Решение № 363, с което определил:

а) размера на средствата за поддържане на чистотата по населени места в Община Чирпан за 2014 г.;

б) размера на таксата за битови отпадъци за гр. Чирпан за жилищни имоти на предприятия - 1, 92 промила върху данъчната оценка на имота;

в) размера на таксата за битови отпадъци за гр. Чирпан за сградите, собственост на предприятия, които осъществяват стопанска дейност - 8, 51 промила върху по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка.

1. На 16.05.2014 г., с вх. № ЦУ-442, "Водоснабдяване и канализация" ЕООД поискало да му бъде издаден акт за установяване на задължения по декларация.

1. На 15.07.2015 г. орган по приходите Екатерина Александрова издал Акт за установяване на задължения по декларация № 452, с който установил дължимата от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД за периода 01.01.-31.12.2014 г. такса за битови отпадъци за имотите по декларация вх. № 1023 от 29.06.2010 г. в размер на 168, 55 лв., внесени - 84, 28 лв., дължими 84, 27 лв.

1. На 18.08.2014 г., с Решение № 3, началникът на отдел "Местни данъци и такси" в Община Чирпан потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № 452 от 15.07.2014 г.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът приел, че разпоредбата на чл. 9 ЗМДТ се явява обща спрямо правилата на глава трета, раздел I "Такса битови отпадъци" на Закона за местните данъци и такси, тъй като съгласно чл. 62 ЗМДТ размера на таксата се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ - с решение на общинския съвет. Приел, че законодателното разрешение дава предимство на решението на общинския съвет по чл. 66 ЗМДТ като реда по раздел I се явява специален за определяне и администриране на таксата за битови отпадъци. Приел, че наредбата по чл. 9 ЗМДТ и решението по чл. 66 ЗМДТ са в отношение на общ към специален, поради което действието на специалния дерогира приложението на общия. Въз основа на това направил извод, че органът правилно не приложил чл. 16, ал. 2 от Наредбата, а приложил Решение № 363, поради което оспореният акт е законосъобразен и отхвърлил жалбата.

Този извод на съда е неправилен.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон. Доводите, които сочи в подкрепа на твърдяния порок на обжалваното решение, са досежно характера на Решение № 363 и отношението му с чл. 16, ал. 2 от Наредбата.

Таксата е възмездна форма на потребление на публична услуга, на услуга в общ интерес. Кои са публичните услуги и които публични услуги ще се извършват възмездно е въпрос на политиката на държавата. И тъй като чрез закона съответната политика обвързва по задължителен начин гражданите конституционният законодател изисква - чл. 60, ал. 1 от Конституцията, таксите да са установени със закон. Установени, съгласно даденото от Конституционния съд тълкуване в Решение № 10 от 26.06.2003 г. по конституционно дело № 12/2003 г., значи въведени.

Но въвеждането на таксите не значи само посочване на тяхното наименование в закон. Ако това бе вярно, то разпоредбите в Закона за местните данъци и такси досежно таксите биха се ограничили до чл. 6, ал. 1. Конституционният законодател, в мотивите към проекта за изменение и допълнение на Конституцията (№ 654-01-129 от 22.09.2006 г.), изрично сочи, че "Следва да се държи сметка за факта, че процес, при който основните елементи на данъците и таксите не са поставени в определени рамки, са в състояние да предизвикат несигурност както сред инвеститорите, така и у всеки гражданин".

От законовата регламентация е видно, че законодателят е следвал това разбиране за нормативната регулация на таксите. Освен вида на публичната услуга, за която таксата се дължи, законодателят под установяване/въвеждане на таксата разбира и определянето в законова норма на субекта на задължението за такса, както и начина на определяне на таксата. На органите, които предоставят публичната услуга, законодателят е предоставил правото да определят размера на таксата, тъй като именно те са компетентни да определят необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, които разходи, съгласно чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, трябва да бъдат основа за определяне на размера на таксата при спазване на принципите на чл. 8, ал. 1 ЗМДТ.

Как се отнася изложеното към установената с чл. 62 ЗМДТ такса за битови отпадъци?

Преди всичко безспорно е, че таксата за битови отпадъци е установена със закон. Тя е посочена изрично в чл. 6, ал. 1, б. "а" ЗМДТ. Услугата, заради която таксата е дължима, е конкретно определена в чл. 62 ЗМДТ. Но законодателят не е спрял до тук. Той е определил изрично и субекта на задължението за такса - лицата по чл. 11 ЗМДТ, които са ползватели на услугата. Определил е и начина на определяне на таксата - чл. 67 ЗМДТ. Като е отчел характера на предоставяната услуга законодателят е регламентирал начина на нейното определяне във варианти при определена последователност. Така, съгласно чл. 67, ал. 1 ЗМДТ таксата се определя според количеството битови отпадъци. При невъзможност да се приложи този начин на определяне на таксата законодателят е предвидил това да става на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет - чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, редакция към процесния период.

Компетентен да избере съответния или съответните начини за определяне на таксата е общинският съвет. Този свой избор общинският съвет следва да обективира в правна норма. Член 9 ЗМДТ изрично сочи, че общинският съвет приема наредба за определянето на местните такси. Следователно, актът, в който компетентният орган - общинският съвет, трябва да обективира волята си за избрания, от законово определените, начин на определяне на таксата, е наредбата по чл. 9. Законодателят е преценил и изрично регламентирал, че начина на определяне на таксата трябва да бъде установен в правна норма, която да е част от подзаконов нормативен акт с наименование наредба. Така той е създал правни предпоставки за стабилност и предвидимост на начина на определяне на таксата.

Не така законодателят е подходил към размера на таксата. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗМДТ размерът на таксата законодателят е приел, че първо, се приема с решение на общинския съвет, и второ, се определя в годишен размер. И това е логично, защото размера на разходите, които общината прави за престиране на услугите по чл. 62 ЗМДТ, всяка година може да бъде различен. Извършването на услугите по чл. 62 ЗМДТ е стопанска, икономическа дейност, разходите, за която пряко зависят от много други дейности, които имат цена, която може да варира в годините. "Динамиката на обществения и в частност на стопанския живот, казва Конституционният съд в цитираното решение, налага многократно и понякога чести промени в размера на таксите". А и законово е изискването размера на таксите да бъде съответен на разходите по предоставяне на услугата - чл. 7 ЗМДТ. Ежегодността на определянето на размера на таксата гарантира на общината максимална адекватност между разходи за и приходи от таксата.

Допълнителен аргумент за категоричната разлика, която законодателят прави между начин на определяне на таксата и размер на таксата е и разпоредбата на чл. 68 ЗМДТ. Нормата изрично забранява и начина на определяне на таксата, и размера на таксата да бъдат променяни в течение на годината. Това значи, че за законодателя начина на определяне на таксата и размера на таксата са два самостоятелни елемента на фактическия състав на таксата и изискването за стабилност и предвидимост на задълженията на правните субекти налага те да не бъдат променяни в рамките на отчетния период, който е една година - чл. 66, ал. 1 ЗМДТ.

Актът, с който общинският съвет определя размера на таксата, на базата на разходите за нейното предоставяне, е управленски акт на органа на местното самоуправление. По своя характер това е общ административен акт, който има своето еднократно действие спрямо задължените субекти за съответната година. Поради това правните изводи на съда, че определянето на таксата за битови отпадъци с наредбата и с решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ става с един и същ вид административен акт са неправилни.

След като с решението по чл. 66, ал. 1 ЗМДТ не може да се определя начина на определяне на таксата за битови отпадъци, защото това става само с подзаконов нормативен акт, съдът следвало да провери съответствието на оспорения акт с разпоредбата на 16, ал. 2 от Наредбата. Като не сторил това съдът постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна и не се налага връщането му за ново разглеждане. Тъй като чл. 16, ал. 2 от Наредбата установява отчетната стойност като основа за начина на определяне на таксата определянето на таксата на базата на данъчната оценка е несъответно на материалния закон, поради което оспорения акт е незаконосъобразен. Същият следва да бъде отменен.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 АПК Върховният административен съд