Решение № 11509 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2014 г.

Решение № 11509 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10765/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационните жалби на ТЕТ - 61 ЕООД и на Цветелина Ангелова Левашка от гр. Варна против решение № 1196 от 23.05.2014 г., постановено по адм. д. № 2568 по описа за 2013 г. на Административен съд - Варна. Решението се обжалва оп първия касационен жалбоподател в частта му с която по жалба на втората касационна жалбоподателка се отменя наложената в гр. Варна на 7.07.2013 г. от "ТЕТ-61" ЕООД принудителна административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, представляваща принудително преместване до наказателния паркинг на "ТЕТ-61" ЕООД без знанието на собственика му на неправилно паркиран лек автомобил марка "Мерцедес", рег. № В 1561 РК. и дружеството е осъдено да заплати на Цветелина Ангелова Левашка от гр. Варна обезщетение за претърпени от отменената незаконна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП имуществени вреди в размер на 62 лв., ведно със законната лихва върху сумата от момента на предявяване на исковата претенция по съдебен ред на датата 12.07.2013 г. до окончателното й погасяване. Цветелина Ангелова Левашка от гр. Варна обжалва съдебното решение на Административен съд - Варна в частта с която не е приет довода й за нищожност на наложената принудителна административна мярка, както и в частта с която искът за присъждане на неимуществени вреди от репатрирането на автомобила е отхвърлен. Страните поддържат касационните си жалби и оспорват съответно касационната жалба на насрещната страна. Становището на Върховната административна прокуратура е за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби. Развити са подробни съображения в подкрепа на становището. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК от надлежни страни, поради което са допустими за разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Варна се е произнесъл по подадена жалба от Цветелина Ангелова Левашка от гр. Варна за отмяна като незаконосъобразна на наложена принудителна административна мярка на 7.07.2013 г. от "ТЕТ-61" ЕООД по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП, представляваща принудително преместване до наказателния паркинг на "ТЕТ-61" ЕООД без знанието на собственика му на неправилно паркиран лек автомобил марка "Мерцедес", рег. № В 1561 РК. На основание чл. 204, ал. 2 АПК с жалбата е съединен иск за присъждане на обезщетение за претърпени вследствие на незаконно наложената мярка имуществени вреди в размер на 62 лв. и неимуществени вреди, свързани с преживян от жалбоподателката стрес и тревога от загубата на имуществото и с уронването на авторитета и достойнството й, в общ размер на 1000 лв. Претендира се и присъждане на законна лихва върху размера на обезщетението за имуществени вреди от момента на предявяване на исковата претенция до окончателното й погасяване, както и присъждане на направените съдебни разноски. Административният съд е приел, че наложената мярка за административна принуда не е нищожен адимнистративен акт, но е е постановен в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, отменил е същия и е присъдил обезщетение за понесените имуществени вреди в пълния предявен размер. Искът за присъждане на неимуществени вреди е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. В хода на съдебното производство съдът е установил, че на 7.07.2013 г. в гр. Варна от тротоара от к. к. "Ривиера" до наказателния паркинг на "ТЕТ-61" ЕООД е репатриран лек автомобил марка "Мерцедес" с рег. № В 1561 РК, собственост на жалбоподателката. Репатрирането е извършено от служителите на "ТЕТ-61" ЕООД, които са съставили констативен протокол за извършено нарушение по ЗДвП. Не са спорни обстоятелствата, свързани със собствеността на автомобила, както и че съставилите протокола лица са служители на дружеството - ответник. По безспорен начин по делото се установява също така и че със заповед № 8/12.04.2013 г. на прокуриста на "Паркстрой-Златни пясъци" ООД и заповед № 9/12.04.2013 г. на изпълнителния директор на "Златни пясъци" АД /л. 17 и л. 18/ на дружество "ТЕТ-61" ЕООД е възложено да извършва на територията на к. к. "Златни пясъци" дейност по преместване на паркирани в нарушение на правилата за движение по пътищата превозни средства, създаващи опасност или затрудняващи преминаването на другите участници в движението, както и преместването на МПС, паркирани в площи, отредени за озеленяване, собствени на "Паркстрой-Златни пясъци" ООД, "Златни пясъци" АД, "Златни" АД, "С-Травел" АД, "Акваполис" ООД, "София Златни пясъци" АД и "ЕРП Златни пясъци" АД, като дейността по преместване се извършва от служителите на "ТЕТ-61" ЕООД, управляващи техническо средство тип "Паяк". Според съда заповедите са издадени съгласно установената с чл. 168, ал. 1 ЗДвП правна възможност за собствениците или за администрацията, управляваща пътя, да определят длъжностни лица, които да налагат принудителната административна мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП. Следователно, в случая въз основа на цитираните две заповеди и съгласно правната възможност на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, търговско дружество "ТЕТ-61" ЕООД, макар и по юридическата си природа да е частноправен субект, е оторизирано с осъществяване на властнически функции по налагане на ПАМ, характерни за публичноправните субекти. Извършвайки тази дейност, то действа като административен орган по смисъла на § 1, т. 1 ДР АПК. Така постановеното решение в частта, с която е прието, че оспорената принудителна административна мярка е валиден индивидуален адимнистративен акт, е неправилно. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на АПК "Административен орган" е органът, който принадлежи към системата на изпълнителната власт, както и всеки носител на административни правомощия, овластен въз основа на закон. Следователно за да се приеме, че лица, работещи по трудов договор с търговското дружество представляват административни органи по смисъла на АПК, овластени да издават индивидуални административни актове, следва пряко да получат правомощията си за това въз основа на закон. Лицата, овластени валидно да разпореждат преместване на МПС са изрично посочени в чл. 168, ал. 1 АПК. Това са определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. В случая от значение е да се установи дали мярката е наложена от длъжностно лице на собственика или от администрацията, управляваща пътя. Законът за движението по пътищата не създава правомощия на административни органи на физически лица, намиращи се в трудови правоотношения с търговски дружества - частноправни субекти. За да е налице втората хипотеза на § 1, т. 1 от ДР на АПК - овластяване с административни правомощия на лица, които не принадлежат към системата на изпълнителната власт, то такова овластяване следва да се извърши пряко от закона. В случая опосредена връзка на получаване на правомощия чрез делегиране на правомощия от друг админстративен орган е недопустима. По принцип делегирането на правомощия е валидно само ако е изрично предвидено в закона. Освен това, дори когато то е изрично уредено в закона, недопустимо е пределегирането на правомощия от един на друг административен орган или длъжностно лице. Служителите на търговското дружество, намиращи се в трудово правоотношение с него, не са и не могат да бъдат характеризирани като длъжностни лица по смисъла на АПК. Те не разполагат с административни правомощия тъй като не са органи в системата на изпълнителната власт, нито са овластени с тях по силата на закон. Кои юридически лица могат да бъдат собственици на пътя се посочва в Закона за пътищата, като съгласно същия пътищата са републикански и местни, а местните могат да са общински или частни. По делото се установява, че пътят е общински, следователно, в хипотезата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП, за да е валидно преместването на автомобила, същото е следвало да се извърши от длъжностни лица на общината - собственик или администрацията, управляваща пътя. Действията по управление на собствеността са правно регламентирани действия, правото на управление върху имотите частна общинска собственост се извършва на основание и по ред, посочен в закона. Тъй като в Закона за пътищата не е предвиден специален начин на управление на пътищата - общинска собственост, то начинът на управление на общинската собственост се установява в Закона за общинската собственост. Липсват доказателства по делото, че управлението на пътя е предоставено по реда и начините, посочени в ЗОС на трето лице. Ето защо управлението на пътя в случая се извършва от собственика на пътя - община Варна. Безспорно е, че репатрирането на автомобила като принудителна административна мярка не е извършено от длъжностно лице на община Варна, надлежно оправомощено за това, поради което налагането на мярката от служител на търговското дружество сочи на издаване на административния акт от лице без компетентност, т. е. на нищожност на акта. Тук следва да се посочи, че служителите на дружеството не представляват "длъжностни лица" по смисъла на АПК и понятието"администрация" използвано в чл. 168, ал. 1 ЗДвП не е равнозначно на управителен орган на търговско дружество, Задължението по чл. 46 ЗНА понятията да се тълкуват в техния точен смисъл води до извод, че използваното в чл. 168, ал. 1 ЗДвП понятие "длъжностно лице" е правно понятие на административното право, установено е в АПК и сочи на страна в материално административно провоотношение. Свързано е с понятието "служба" или "администрация", също в техния определен от ЗА и ЗДСл административноправен смисъл Понятието "длъжностно лице" винаги се свързва с понятието "длъжност", уредено в ЗДСл. С тях не следва да се смесва и на тях не следва да се приравнява понятието "служител", което е понятие на трудовото право и сочи на частноправни граждански по характера си правоотношения, в каквито са лицата назначени по трудов договор в дружествата - работодатели. Същото се отнася и до използваното в чл. 168, ал. 1 ЗДвП понятие "администрация", което, очертано в Закона за администрацията, не следва да се смесва със системата на управителните органи на едно търговското дружество. Предвид изложеното наложената на жалбоподателката мярка по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП представлява нищожен индивидуален административен акт, издаден при наличие на основание по чл. 146, т. 1 АПК. Решението на първоинстнационния съд в тази част следва да се отмени, а вместо него следва да се постанови друго, с което да се обяви нищожността на акта. В съединеното производство по иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, административният съд е извършил правилна преценка на основателността на претенцията за присъждане на имуществените вреди и неоснователността на иска за неимуществени вреди. Настоящата инстанция напълно споделя изводите, че в процеса са недоказани оплакванията на твърдените в исковата молба психо-емоционални последици от наложената мярка на административна принуда, като каквито съдът квалифицира не само стреса и тревогата, но и уронването на авторитета и достойнството на лицето. Обосновани са изводите, че тъй като предмет на изследване са изцяло субективни преживявания, за да се установи наличието им и то в степен на интензитет, причиняваща сериозен и траен по естеството си емоционален дисбаланс, е необходимо преди всичко да се установи какви са обичайните реакции на жалбоподателката в стресови ситуации и на тази база да се направи сравнение с поведението й по време и след конкретния инцидент, каквото доказване не е било проведено. Предвид изложеното решението на Административен съд - Варна, с което е налице произнасяне по исковата претенция следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният адимнистративен съд