Решение № 8116 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2015 г.

Решение № 8116 от 1.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12125/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Български морски квалификационен център" ЕАД, гр. В., против решение № 1780 от 7.08.2015 г., постановено по адм. дело № 3219/2014 г. по описа на Административен съд В. Касаторът поддържа, че решението е незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. Ответната страна - директорът на ТП на НОИ В., чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Ответникът - Н. С. Х. със съгласието на законен представител Г. Иванова, чрез депозирано до съда писмено възражение, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното съдебно решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването с жалба вх. № 17529 от 3.11.2014 г. на "Български морски квалификационен център" ЕАД - гр. В. срещу решение № 3 от 11.09.2014 г. на директора на ТП на НОИ - В., с което е потвърдено разпореждане № 76 от 18.07.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което настъпилата на 27.01.2014 г. злополука със С. П. Х., е приета за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. За да постанови това решение съдът е приел, че решението на директора на ТП на НОИ В. е издадено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта му. Така постановеното съдебно решение е правилно. От данните по делото се установява, че С. Х. е бил в трудови правоотношения с касатора "Български морски квалификационен център" ЕАД - гр. В., считано от 1.04.2008 г. въз основа на индивидуален трудов договор № 117 от 28.03.2008 г. Съгласно допълнително споразумение № 555 от 7.10.2013 г. към този договор, считано от 7.10.2013 г. за неопределено време заеманата от С. Х. длъжност е "моряк", с работно място - м. к. "Ат. Димитров". Според длъжностната му характеристика същият е трябвало да следи за сигурността на кораба; да ползва и поддържа в добро състояние всички палубни технически средства; дава дежурство в съответствие с утвърден месечен график; участва в корабните работи и техническото обслужване на корпусната част; участва в поддръжката на кораба, боядисване, почистване и др. От писмените обяснения на Н. У. - дежурен на ПУБ "П. Б." се установява, че С. Х. се е явил на работа на м. к. "Ат. Димитров" на 27.01.2014 г. около 18,00 - 18,15 ч. От този момент до момента, в който е установено изчезването му, няма сведения за неговите конкретни действия, за точно извършваната от същия работа. С. У., Х. е възнамерявал да извърши ремонт на врата - задача, която му възложил капитана. В писмените обяснения на Б. Х. - капитан на м. к. "Ат. Димитров", същият е посочил, че на 28.01.2014 г. е дошъл на работа около 08,30 часа, но не е открил там дежурния моряк С. Х. Опитал се е да се свърже с него по мобилния телефон, но той бил изключен. Палубата на кораба била покрита с лед, а трапа, по който се слиза от УВК "Калиакра" към м. к. "Ат. Димитров" също е бил обледенен и непочистен. За изчезването на моряка е била уведомена полицията. От показанията на Х. се установява, че около седмица преди злополуката Х. се явил на работа с рана на главата, като обяснил, че контузията му е от битов инцидент. С. Х. бил в неизвестност до 16.02.2014 г., когато колеги са открили безжизненото му тяло на около 5 метра под повърхността на водата и в непосредствена близост с корпуса на м/к "П. Б.". От заключението на съдебно-медицинската експертиза е установено, че причина за смъртта на Ст. Х. е механична асфикация вследствие на удавяне. Посочено е, че благоприятстващо действие за изпадане на лицето в безпомощно състояние, при което пострадалият се е оказал във водата, са имали черепно-мозъчната травма и установената лека до средна степен на алкохолно повлияване. Във връзка със злополуката от ТП на НОИ В. с писмо изх. № 1208#11 от 19.06.2014 г. е изискано от МБАЛ "Св. Анна" АД - В., отделение "Съдебна медицина" становище за възможността установените тежка черепно - мозъчна травма и наличието на алкохол при Ст. Х., да са довели до изпадане в безпомощно състояние, което да е предизвикало падане зад борда на м. к. "Ат. Димитров" и последвалата механична асфикация вследствие на удавяне. В отговор на това е изпратено писмо, в което е посочено, че при наличието на тежка черепно-мозъчна травма, концентрацията на етилов алкохол, както и лошите атмосферни условия, могат да доведат до изпадане в безпомощно състояние, вследствие на което морякът да падне от плавателния съд и да попадне във водата, при което да настъпи смърт. При тези обстоятелства Административният съд - гр. В. правилно е приел, че е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 КСО. Разпоредбата на цитираната норма дефинира понятието "трудова злополука" като всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило неработоспособност или смърт. Директорът на ТП на НОИ е направил тълкуване на цитираната материалноправна норма, което напълно съответства на установената съдебна практика - че фактическият състав на трудовата злополука включва следните законови предпоставки: 1. увреждане на здравето на осигуреното лице; 2. това увреждане да е настъпило внезапно; 3. увреждането да е причинило неработоспособност или смърт на пострадалия; 4. следствено-причинна връзка между внезапното увреждане на здравето и настъпилия вредоносен резултат (неработоспособност или смърт); 5. увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя; Доказателствата от разследването, представени по първоинстанционното производство, сочат кумулативна наличност на изчерпателно изброените законови предпоставки. Съдът правилно е анализирал елементите на настъпилата злополука като трудова при наличие на всички конститутивни основания на чл. 55, ал. 1 от КСО. Обосновано е съобразил специфичния характер на трудовото правоотношение на пострадалото лице и спецификата на полагания от него труд. Разпореждането, с което длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО е признало злополуката с работника С. Х. за трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, е изцяло основано на данните в досието за нея, а касационният жалбоподател не е опровергал тези данни. По времето, когато е станал инцидентът, Х. несъмнено е бил на моторния кораб и това е неговото работно място. Злополуката е настъпила при наличието на двете обективни предпоставки от хипотезиса на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО: станала е на работното място през време и по повод на извършваната от пострадалия работа в рамките на установеното работно време. Тези данни са достатъчни да обусловят извода, направен от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО и от административния съд, че злополуката е станала по време на работа, извършвана от пострадалия работник за касационния жалбоподател. Неоснователни са доводите на касатора, че С. Х. се е отклонил от служебните си задължения и е паднал във водата. Безспорно е установено, че към момента на настъпване на злополуката същият е бил на работното си място и не го е напускал. Обстоятелството, че в 8,00 ч. сутринта на 28.01.2014 г. свидетелите Х. и С. са установили, че на м. к. "Ат. Димитров" са включени електрозахранването и отоплителните уреди, налага извода, че морякът е започнал да изпълнява трудовите си задължения. Освен това дори и да не е започнал действия по почистване на леда и снега по трапа и кораба, с качването си на м. к. "Ат. Димитров", с включване на електрозахранването, осветлението и отоплението в предния салон на плавателния съд, където са намерени вещите му, със самото си присъствие на кораба, морякът е започнал изпълнение на задълженията си по нощното дежурство - да осъществява физическа охрана и привеждане в работен режим на системите на кораба. От това следва, че Х. е пострадал след като е пристигнал на работното си място и след като е започнал изпълнение на трудовите си функции. Поради това правилно административният съд е приел, че е налице увреждане на здравето на Х. през време и във връзка или по повод на извършваната от него работа. Предвид изложеното настоящият съдебен състав споделя като обоснован и направен в съответствие с приложимия материален закон крайния извод на първата инстанция, че са налице кумулативните предпоставки на чл. 55, ал. 1 от КСО за признаване на станалата със С. Х. злополука за трудова. Оспореният административен акт (решението на директора на ТП на НОИ), с който е отхвърлена жалбата на "Български морски квалификационен център" ЕАД срещу разпореждане № 76 от 18.07.2014 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ В., с което настъпилата на 27.01.2014 г. злополука със С. Х. е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО, е законосъобразен. По изложените съображения Върховният административен съд приема, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение като правилно (законосъобразно и обосновано) следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,