Решение № 454 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 963/2011 г.

Решение № 454 от 4.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 963/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на адв. Ц. като процесуален представител на С. "Н. с. н. и." /НСНИ/ София срещу въззивното решение на СГС от 5.V.2011 г. по в. гр. д. № 264/2011 г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 654/1.VI. 2012 г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса "кой орган на управление при юридически лица с нестопанска цел е компетентен да съкрати длъжност, записана в устава - общото събрание или УС". Ответницата по касационната жалба Г. Н. Н. от София е заела становище за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С атакуваното решение СГС е потвърдил решението на СРС от 9.VIII.2010 г. по гр. д. № 2895/2010 г. в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е отхвърлен за сумата над 6896.52 лв. и частично за разноските, отменил е решението в останалите му части и вместо него е постановил друго, с което е уважил предявените от Г. Н. Н. срещу НСНИ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 - 3 от КТ, този по т. 3 - за сумата 6896.52 лв., ведно със законната лихва до изплащането й, и е присъдил разноски. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните за длъжността "изпълнителен директор" е прекратено със заповед № 5/16.ХI.2009 г., връчена на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 от КТ - поради съкращение в щата. Уволнението е незаконно, тъй като съкращаването на длъжността, изрично уредена в устава на сдружението, е взето от неоправомощения за това УС, а не от компетентния орган - общото събрание, тъй като премахването на длъжността, предвидена в устава на сдружението, по същество е изменение на устава. По поставения от касатора въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, ВКС на РБ счита следното: Съкращаване на щата като основание за уволнение е премахване на част от предвидените за заемане от работници/служители позиции. То се осъществява от оправомощения за това орган - със закон, с друг нормативен акт, с устав или по друг предвиден от орган на работодателя начин. С оглед на това преценката в тази насока е конкретна за всеки случай при наличието на спор. В разглеждания случай в чл. 28, ал. 3 от Устава на НСНИ е предвидено, че в работата на управителния съвет участва и изпълнителен директор, който се назначава от УС. Следователно съществуването на тази позиция е предвидено в устройствения акт на С., приеман от върховния му орган на управление - общото събрание /виж чл. 19, ал. 1, т. 1 от Устава/, с оглед на което и премахването й е в компетенциите на същия орган, тъй като то представлява изменение на Устава и тъй като такова изрично правомощие не е предоставено на УС. С оглед този отговор се налага извод, че атакуваното въззивно решение е правилно. Уволнението на ищцата от заеманата от нея длъжност "изпълнителен директор" при ответното Сдружение е извършено при липсата на съкращение на длъжността, тъй като решението за това е взето от неоправомощен орган - УС. Неоснователни с оглед изложените съображения са оплакванията на касатора в жалбата му. От разпоредбите на чл. 29, ал. 1, т. 14 и т. 19 от Устава на НСНИ, според които УС взема решения по текущи въпроси, засягащи дейността на С., и назначава изпълнителен директор и други щатни сътрудници, определя техните правомощия и възнаграждението им, и на чл. 18, ал. 1, в която сред органите на С. не е изпълнителния директор, не следва правомощие на УС да премахва процесната длъжност, въпреки че на него му е предоставена функция да ръководи и организира цялостната дейност на С.. Без значение е дали длъжността е задължителна или не - ако за изпълнението й е назначено лице, уволнението му на основанието по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ предпоставя премахването й от общото събрание на членовете на С.. Без значение е и обстоятелството, че в ЗЮЛНЦ не е предвидена такава длъжност. С оглед функцията на УС да привежда в изпълнение решенията на ОС /чл. 29, ал. 1, т. 3 от Устава/, не налага друг извод и твърдението, че дори длъжността да бъде премахната от ОС, тя ще продължи да съществува докато не бъде премахната и от щатното разписание от УС. Неоснователно е и оплакването за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в необсъждане на всички доказателства и възражения на касатора. Решаващият извод на въззивния съд е направен при преценка на относимите към него доказателства, доводи и възражения и е обоснован. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК атакуваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на касатора не се следват разноски. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответницата по касация следва да бъдат присъдени 1200 лв. разноски за настоящата инстанция съобразно договор за правна защита и съдействие, представен с отговора и по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,