Решение № 11290 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2017 г.

Решение № 11290 от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7341/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228, във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. К. Б., подадена чрез процесуалния си представител адвокат Р., срещу решение № 5628/04.05.2017 г. по адм. дело № 12817/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена жалбата И. К. Б., против заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. Релевирани са доводи за неправилност на решението, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с приложимия материален закон - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е приложил чл. 168 от АПК и не е проверил оспорената заповед на всички основания по чл. 146 от АПК. Посочва се, че заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните е издадена в противоречие с изискванията на Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол и Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища. На следващо място се посочва, че съдът неправилно е отчел липсата на нарушение по чл. 35 от АПК, допуснато от административния орган при издаването на оспореният административен акт. Претендира се отмяната на оспореното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба – министърът на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Г., в открито съдебно заседание и писмени бележки по съществото на спора, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия петчленен състав на Първа колегия приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № 5628/04.05.2017 г. по адм. дело № 12817/2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е отхвърлена жалбата И. К. Б., против заповед № РД46-287/06.03.2015 г. на министъра на земеделието и храните. За да постанови посочения резултат първоинстанционният съд, въз основа на събраните доказателства в това число и назначената по делото експертиза е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия ЗПЗП. Съдът е приел за неоснователно възражението, че жалбоподателката е била лишена от възможността да участва в административното производство, с което е нарушено правото й на защита. Съдът е отчел, че в настоящия случай са извършени теренни проверки, а те не представляват проверки за контрол. Осъществяват се от служители на ОДЗ и тяхната цел е да се установят границите на референтните парцели, които са включени в системата за идентификация на земеделските земи в Интегрираната система за администриране и контрол. Извършват се по реда на чл. 16а от Наредба № 105/2006 г. Теренните проверки са различни от проверките на място, за които земеделският производител се уведомява. Последните се извършват от инспектори на съответната териториална структура на ДФЗ, като имат за цел да инспектират земеделското стопанство. Поради това и фактът, че жалбоподателката не е уведомена за извършените теренни проверки, за да участва в административното производство, не съставлява нарушение на административнопроизводствените правила. Съдът е приел за неоснователни и доводите на оспорващата за материалната незаконосъобразност на атакуваната заповед, както и за липсата на подходящи административни процедури за определяне на допустимия слой. Отчел е, че по делото са приложени протоколите от извършените теренни проверки и копия от снимки от извършеното заснемане на площта. Видно от снимките, площта е неподдържана, заета от непочистени храсти и дървета. В този си вид, парцелите не отговарят на критериите за подпомагане. Следователно, МЗХ е създал в системата за идентификация на земеделските парцели специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва допустимите площи, при спазване на изискванията на чл. 33а, ал. 1 и 2 ЗПЗП. Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение на Върховен административен съд за валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят изцяло от приложените документи. Наред с това, правилно е приложен материалния закон спрямо релевантните за спора факти. Неоснователни са релевираните от касатора възражения, че съдът неправилно е отчел липсата на нарушение по чл. 35 от АПК, допуснато от административния орган при издаването на оспореният административен акт, състоящо се в лишаване на страната от участие в административното производство. Видно от приложените по делото доказателства от И. Б. е подадено възражение по образец срещу обхвата на специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за кампания 2014 г. приет със заповед № РД09-807/05.12.2014 г. министърът на земеделието и храните. Във възражението са посочени 37 парцела, които според И. Б. следва да бъдат включени в обхвата на специализирания слой. Възражението е разгледано, като видно от изпратеното на земеделския стопанин писмо изх. № 94-3471/29.05.2015 г., е прието за частично основателно - от 8. 45 ха площи, извън допустимия специализиран слой са останали 8. 28 ха. В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че административният орган точно е изпълнил процедурните правила, които се отнасят до уведомяването на земеделския производител за обхвата на специализирания слой, като му е предоставил възможност да подаде възражение и да приложи доказателства за своите твърдения. Неоснователно, разгледано по същество, се явява и релевираното от касационния жалбоподател възражение в посока противоречие на оспореното решение с материалноправните разпоредби на Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол и Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища (отм.); От назначената по делото експертиза и от приложените протоколи от извършените теренни проверки, ведно с копия от снимки от извършеното заснемане на площта, е видно, че площите от процесните парцели не са били почистени от храсти, дървета и орлова папрат, като част от тях не представляват и земеделски площи. В този смисъл съдът приема, че административният орган и съдът точно са отчели, че тези парцели не отговарят условията за допустимост за подпомагане на постоянните пасища, регламентирани в раздел Раздел V от Наредба № 5/10.03.2010 г. за условията за допустимост за подпомагане на земеделските парцели по схеми за плащане на площ и за общите и регионални критерии за постоянни пасища / отм. ДВ. бр. 15 от 24 Февруари 2015 г. /, но приложима за кампания 2014 г. При така установеното се налага крайният извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му правилно и задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства релевантни към предмета на спора, при което правилно е прието, че не са налице визираните основания за отмяна на обжалваното решение КЗК. Следва изрично да бъде посочено, че релевираните доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания по съществото им са аналогични с доводите и оплакванията в жалбата пред първоинстанционния съд, които обосновано и правилно са обсъдени, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с наведените в касационната жалба доводи, Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че подадената касационна жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се дължат на ответника – министъра на земеделието и храните, в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Министерството на земеделието и храните следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховен административен съд, Петчленен състав на Първа колегия,