Решение № 2653 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2020 г.

Решение № 2653 от 26.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10552/2020 г., VI о., докладчик съдията Таня Дамянова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на управителя на Националната здравноосигурителна каса срещу решение № 35 от 21.08.2020 г., постановено по административно дело № 258/2020 г. на Административен съд-Русе, с което е отменено решение № РД-Е126-22/11.02.2020 г. на управителя на НЗОК. В касационната жалба се излагат оплаквания, че постановеното от Административен съд-Русе решение е необосновано и не съответства на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 3 и 1 от АПК. Поради това касационният жалбоподател моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и разрешаване на спора по същество с отхвърляне на предявеното оспорване. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Ю. Недялков от град Русе оспорва жалбата и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, след проверка на атакувания съдебен акт във връзка с направените в касационната жалба оплаквания, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, от страна, за която това решение е неблагоприятно и при спазване на преклузивния 14-дневен срок. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с оспорване на решение № РД-Е126-22/11.02.2020 г. на управителя на НЗОК, с което на основание чл. 13, т. 3 от Наредба № 5/21.03.2014 г. е отказано възстановяването на направените от Ю. Недялков разходи от бюджета на НЗОК. След съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, Административен съд-Русе е установил следната фактическа обстановка: През месец януари 2018 година Ю. Недялков е претърпял оперативно лечение на [заболяване] в УМБАЛ "Света Марина"- град Варна. При проведено след операцията изследване е установен [заболяване] и Недялков е насочен за изследване 68 Ga - PSMA PET – CT, което е най-чувствително при диагностика на [диагноза]. Изследването не се извършва в България и въз основа на направени запитвания на пациента е предложено изследване във Виена. С молба вх. № Е112-01-18/26.03.2018 г. Недялков е поискал разрешение за провеждане на планово лечение извън държавата – членка по пребиваване, заплащано от НЗОК с формуляр S2. Към молбата е приложена медицинската документация по случая. Във връзка с решението са изискани експертни становища от националния консултант по нуклеарна медицина и председателя на българското дружество по нуклеарна медицина. След постъпване на посочените становища провеждането на описаното изследване извън държавата-членка по пребиваване е разрешено с решение № РД-ЕМ2-53/16.04.2018 г. Междувременно Недялков е постъпил в диагностичен център "Урания" във Виена и на 10.04.2018 г. посоченото по-горе медицинско изследване е проведено. За изследването Недялков е заплатил 2250 евро. Със заявление вх. № Е126-01-110/04.05.2018 г. Недялков е поискал възстановяване на извършените за изследването разходи, но с оспореното решение на управителя на НЗОК възстановяването е отказано с мотиви, че лечението на Недялков е проведено в планов порядък без да има предварително разрешение от управителя на НЗОК. Административният съд е приел, че посоченото решение е незаконосъобразно като постановено в противоречие с материалния закон и при несъответствие с целта на закона. Направените от съда изводи в тази насока се споделят изцяло и от касационната инстанция. Неоснователно е поддържаното от касационния жалбоподател оплакване, че първоинстанционният съд недопустимо е смесил процедурите по Наредба № 5/21.03.2014 г. и тези по Регламент (ЕО) № 987/2009. Следва да се отбележи, че самото решение на административния орган е основано както на разпоредбите на Наредбата, така и на разпоредбите на цитирания регламент. Ето защо решаващият съд е бил длъжен да обсъди законосъобразността на атакувания отказ с оглед на всички посочени в него правни основания. В конкретната хипотеза ответникът в настоящото производство е поискал възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване - изследване 68 Ga - PSMA PET – CT. Преди получаване на медицинската услуга Недялков е поискал предварително разрешение и такова е дадено при условията на чл. 20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. В случая са били налице всички предпоставки на Регламент (ЕО) 987/2009 за възстановяване на разходите: касае се за разрешено медицинско лечение, разходите за което са поети от осигуреното лице, което впоследствие е направило и искане за възстановяването им, като към момента на предявяване на искането разрешението за лечението е било налице. След като условията за възстановяване по цитирания регламент са били налице, постановеният отказ се явява материално незаконосъобразен. Постановеният отказ е мотивиран с обстоятелството, че медицинското изследване е извършено четири дни преди издаването на самото разрешение. Като правно основание за отказа изрично се сочи нормата на чл. 13, т. 3 от Наредба № 5/21.03.2014 г., която има следната редакция: "Управителят на НЗОК издава мотивиран отказ за възстановяване на разходите, когато:... предоставените здравни услуги подлежат на предварително разрешение за възстановяване на разходите съгласно чл. 19 и такова не е издадено. " Както се посочи и по-горе, разрешението обаче е било налично към момента на подаване на заявлението за възстановяване на разходите. Ето защо отказът да се възстановят разходите не съответства на поставеното от цитираната норма на Наредбата изискване да не е издадено предварително разрешение по чл. 19. Постановеният отказ не съответства и на целта на закона. Касационната инстанция напълно споделя изложените в тази насока мотиви на Административен съд-Русе. Поради това съдът приема, че обжалваното съдебно решение не страда от посочените в жалбата пороци, които да налагат отмяната му. Същото е валидно, допустимо и съответства на материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна. Ответната страна в производството не е заявила претенция за разноски, поради които такива не следва да се присъждат. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І от АПК Върховният административен съд, състав на шесто отделение