Решение № 621 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2008 г.
ВКСIII гражданско отделение07.07.2009 г.докладчик Олга Керелска
Диспозитив
Оставя в сила решение № 795 от 20.12.2007 г., постановено по гр. д. 596/2007 г. на Плевенския окръжен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 621 от 7.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1262/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба на Д. С. Л. от гр. С. срещу решение № 795 от 20.12.2007 г., постановено по гр. д. № 596/2007 г. на Плевенския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 79 от 20.04.2007 г., постановено по гр. д. № 3435/2006 г. на Плевенския районен съд, с което Д. С. Л. от гр. С. е осъдена на осн. чл. 108 ЗС да предаде на К. И. К. от гр. П. и Б. К. К. от с.гр. следния недвижим имот: 1/2 ид. част от апартамент № 4, находящ се в гр. П., ул. "С" № 46, секция 2, вх. "Б"на втория етаж, състоящ се от две стаи, кухня и баня, заедно със 1/2 ид. част от принадлежащите към него избено и таванско помещение и от общите части на сградата и от правото на строеж като на осн. 431, ал. 2 ГПК до размер на 1/2 ид. част от прехвърленото вещно право е отменен нотариален акт № 21, том 3-ти, рег. № 2628, дело № 240/2002 г. на нотариус Ж. М. и са присъдени разноски. В касационната жалба се правят оплаквания, които обосновават касационни основания за отмяна по чл. 218б, б. "в" ГПК - съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Плевенския окръжен съд или евентуално неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Ответниците по касационната жалба - К. И. К. и Б. К. К., не вземат становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на III г. о., приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от страна имаща право и интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: Оплакванията в касационната жалба се отнасят единствено до решението в частта, в която съдът е приел, че ответницата по иска, касатор в настоящото производство, държи процесния апартамент изцяло, чрез трето лице, което тя е допуснала в имота. Изводите на въззивния съд в тази насока са правилни и следва да бъдат споделени. По делото е безспорно установено,, че в процесния апартамент живее родственица на страните -, която се явява сестра на общата им наследодателка К. Показанията на разпитаните по делото свидетели И., Ш. и В. В. преценявани в тяхната съвкупност обосновават извода, че към настоящия момент жилището се ползва от третото лице със съгласието на касаторката Д. и че ответниците по касация К. и Б. К. нямат достъп до него и не го ползват под никаква форма. Без значение за правния спор се явява въпроса при какви обстоятелства лицето е започнало да живее в имота и от кога е станало това. С огледна това не може да се приеме, че отказа на съда да издаде в полза на касаторката исканото от нея удостоверение, въз основа на което същата да се снабди с друго такова, удостоверяващо от кога лицето е адресно регистрирано в имота, не може да се квалифицира като процесуално нарушение, което е имало за последица неизясняването на спора от фактическа страна. Още повече, че адресната регистрация сама по себе си не установява по категоричен начин, че лицето е в имота от датата на тази регистрация. Тезата на касатора, че лицето е в имота със съгласието на ищците - ответници по касация, освен, чене се подкрепя от събраните по делото доказателства, не може да бъде и логически обоснован, доколкото до завеждане на делото като титуляр на правото на собственост върху имота се е легитимирала единствено касаторката Д., която е отричала правата на ищците К. С оглед на това извода на въззивната инстанция, че частта от имота, за която в процеса е установено, че собственост на ищците се владее от Д. чрез трето лице е правилен. Решението не страда от визираните в касационната жалба основания за отмяна и следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.