Решение № 228 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2014 г.

Решение № 228 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6664/2014 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Марин Йорданов Костов, понастоящем в Затвора - Плевен против решение № 102 от 5.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1149/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. Реливира доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявения иск по чл. 1 ЗОДОВ. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, а разгледана по същество е частично основателна. С обжалваното решение Административен съд - Плевен е отхвърлил иска на Марин Йорданов Костов, лишен от свобода, понастоящем в Затвора Плевен против Главна дирекция изпълнение на наказанията в размер на 50 000 лева за причинени вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора- Плевен, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието. Производството пред административния съд е образувано по искова молба с правно основани е чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявена от касационния жалоподател против ГД "ИН", с която се претендира обезщетение в размер на 50 000 лева за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в процеса на изтърпяване на наказанието през периода 2007 г. - 2013 г., вследствие от извършени действия или бездействия от администрацията на Затвора-Плевен, поради лоша хигиена и битови условия, недостатъчна квадратура в спалните помещения и нанесен психически тормоз, "страшна мизерия" и окаяно състояние, наличие на плъхове, мухъл в банята и липса на вентилация, по-малко от 4 кв. м. площ на лишен от свобода в спалните помещения. както и че ищецът е бил спрян от работа веднага след като е оттеглил жалбата си по ахд. № 938 по описа за 2013 г. на Административен съд Плевен. Съдът е приел, че искът е неоснователен и недоказан с мотив, че не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата, посочени в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С оглед установените факти, въз основа на писмените и гласни доказателства и заключение на вещо лице по назначената експретиза, съдът е приел, че не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на затвора, а твърдените в исковата молба незаконосъобразни действия не се установяват по делото. Според съда ищецът ползва жилищна площ по-малка от 4 кв. м. за човек, но задължението за осигуряването им ще възникне да затворническата администрация едва след изтичане на преходния период, установен в закона. Останалите твърдени факти - наличие на гризачи и инсекти и липса на осветеност не се доказват по делото. Грижата за хигиената на спалните помещения е за лишените от свобода, а администрацията има задължение да осигури полагането на тази грижа. Според съда не е налице и вреда, тъй като ищецът не е доказал настъпване на неблагоприятни последици за своето здраве или имущество, която да е в пряка и непосредствена връзка с увреждането. Посочено е, че на доказване подлежат както основанието, така и размерът на претендираните вреди, а тежестта на доказването им е възложена на ищеца. Дори да се приеме, че ищецът е преживял негативни психически преживявания, същите според съда следва да се преценяват в светлината на наложеното наказание и статута му на осъден на "лишаване от свобода". Изложените са съображения, че неимуществените вреди, които по правило се обезщетяват по реда на чл. 52 ЗЗД, включват само понесени болки и страдания, а неимуществените категории, от типа на психически стрес, душевни страдания и пр. не се обезвреждат по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Така постановеното решение е валидно и допустимо, а по същество - неправилно, поради нарушение на съдопроизводствените правила във връзка с установяване на релевантните за спора факти и прилагане на правилата за тежестта на доказване, в хипотезата, когато се прилагат стандартите за установяване на нарушение на ЕКПЧ спрямо лица, лишени от свобода. Съдът в мотивите си е отхвърлил изцяло доводите за лошите условия, свързани с липса на хигиена в помещенията, инсекти и гризачи. Видно от съдебните протоколи на проведените съдебни заседания, ищецът е ангажирал в подкрепа на твърдението си за тези факти гласни доказателства и в съдебно заседание от 14.01.2014 г. е бил разпитан един свидетел - св. Ананас Дечев, също лишен от свобода. В съдебно заседание от 26.02.2014 г. разпитът на втория свидетел, поискан от ищеца е бил отказан и недопуснат с мотив, че не се посочват за установяване различни факти и обстоятелства, а твърденията на лицето се подкрепят от вече събраните по делото доказателства. В показанията си първият свидетел дава сведение за лоши битови условия, липса на достатъчен брой посещения в банята, за наличие на инсекти и гризачи в спалните помещения. Посочените от него факти потвърждават фактическите обстоятелства, наведени в исковата молба, но съдът не само не им е дал вяра в мотивите, но дори не ги е обсъдил като доказателствено средство, не е посочил дали показанията установяват релевантни за спора факти, дали същите следва да се възприемат от съда, а в случай, че не се възприемат от съда - каква е причината за това. Така по делото от една страна съдът е ограничил възможността твърдените обстоятелства да се потвърдят и от друг свидетел или вещо лице, а от друга страна - установените факти не се възприемат за верни. В резултат от тези процесуални действия не става ясно дали съдът намира твърденията в исковата молба за доказани. Що се отнася до недостатъчната жилищната площ и въпроса дали тя причинява вреди на лишения от свобода, както и по какав начин следва да се доказват тези вреди, настоящата инстнация намира, че решението на административния съд е изцяло неправилно. Въпросът за недостатъчната жилищна площ на лишените от свобода е обсъждан многократно в юриспруденцията на ЕСПЧ по редица дела, вкл. и пилотни такива, като нап. Ананиев срещу Русия, Кудла срещу Полша, а най-вече в третото пилотно дело срещу България - делото Нешков и др. срещу България. В трайно установената си практика ЕСПЧ отдавна е приел, че лицата, лишени от свобода попадат в обхвата на конвенцията, а нарушение на чл. 3 ЕКПЧ спрямо тях ще има, когато причиненото страдание излиза извън неизбежния елемент на страдание в резултат от определена форма на законно отношение или наказание. /Kudla v. Pfland/ В третото пилотно дело срещу България - делото Нешков и др. срещу България ЕСПЧ отново потвърждава установения в практиката си подход, че при преценка за нарушение на основни права и свободи по Конвенцията не следва да се изхожда от това дали е налице нарушение по националния закон, което в контекста на ЗОДОВ означава да се търси установяване на незаконосъоразно бездействие по см. на чл. 1, ал. 1 от с. з., а да се изхожда от положението на личността, т. е. дали същата е станала жертва на нарушение по ЕКПЧ. Във връзка за приложението на нормите на Конвенцията е установен и стандарт на доказване/ стандартът "извън разумното съмнение", при който доказателствената тежест не лежи изцяло върху ищеца, а за нарушения на абсолютните права, каквото е правото по чл. 3 ЕКПЧ, нарушението винаги предполага настъпване на вреди. Настоящата инстанция намира, че що се отнася до недостатъчната площ на помещенията, в обхвата на прилагане на чл. 3 ЕКПЧ, делото би могло да се реши по същество и от касационната инстнация. Предвид обаче необходимостта от събиране на доказателства във връзка с посочените по-горе факти и обстоятелства и най-вече поради необходимостта от прилагане на принципа на кумулативния ефект от условията върху лицата, делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда след отмяна на постановеното решение. Водим от горното, Върховният административен съд