Решение № 2378 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2014 г.

Решение № 2378 от 6.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5982/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури - гр. София срещу решение № 1687/17.03.2014 г. на Административен съд - София град, постановено по адм. д. № 2620/2012 г. по описа на АССГ. Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалноправните разпоредби - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът, Бранимира Георгиева Веждарова, редовно призована, не се явява. Представлява се от адв. Йорданова, която оспорва жалбата, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно изложени в писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Моли съдебното решение да бъде отменено, а делото - върнато на първоинстанционния съд за назначаване и изслушване на нова съдебно-оценителна експертиза, която да съобрази размера на дължимото обезщетение с измененията на чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ДВ, бр. 38 от 2012 г. - в сила от 01.07.2012 г./ Касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АС-София град е образувано по искова молба на Бранимира Георгиева Веждарова, конкретизирана с уточнителна молба от 07.08.2013 г. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури /ИАРА/ с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Предявените искове са за сумите: главница 7 789.50 лв., представляваща обезщетение за периода от 10.02.2012 г. до 20.08.2012 г. в размер на брутната заплата на ищцата като държавен служител, която същата би получавала, ако не беше незаконосъобразно уволнена със Заповед № 45/09.02.2012 г. на изпълнителния директор на ИАРА и дължимата лихва за забава върху главницата за периода от 17.07.2013 г. - датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта за прекратяване служебното правоотношение на ищцата е отменена като незаконосъобразна до предявяване на иска, както и законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни разноски. Впоследствие с нарочно определение от съдебно заседание, проведено на 06.03.2013 г., е допуснато намаление на размера на предявените искове на 7 456.24 лв. главница и 238.79 лв. мораторна лихва. С обжалваното решение първоинстанционният съд е осъдил Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури да заплати на Бранимира Георгиева Веждарова от гр. София сумата от 7134 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. за периода от 10.02.2012 г. до 10.08.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното й изплащане, както и сумата от 238.79 лв., представляваща законната лихва за забава за периода от 17.07.2013 г. до 11.11.2013 г. и 650 лв. съдебни разноски, като е отхвърлил иска до пълния предявен размер на главницата - до 7 458,24 лв. За да постанови този правен резултат, АС-София град, позовавайки се на събраните по делото доказателства, е приел от фактическа и правна страна следното: Служебното правоотношение на ищцата Бранимира Веждарова, заемаща длъжността "главен експерт" в отдел"Управление на приоритетните оси" при ИАРА, е прекратено със Заповед № ЧР-45/09.02.2012 г. на изпълнителния директор на Агенцията поради обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. С решение № 2520 от 09.05.2012 г., постановено по адм. д. № 1974/2012 г. по описа на АССГ същата заповед е отменена като незаконосъобразна. Решението на АССГ е влязло в сила на 17.07.2013 г. Съдът е приел, че са налице материалноправните предпоставки на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл. /в редакцията му към датата на влизане в сила на съдебното решение, с което заповедта е отменена - т. е. в редакцията му след изменението с ДВ, бр. 38 от 2012 г./ и за Б. Веждарова е възникнало правото да претендира на това основание парично обезщетение за времето, за което е останала без работа, но за не повече от 6 месеца. По горните съображения, съобразявайки се с предявения от Веждарова иск, изменението на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и изслушаната по делото, неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза, първостепенният съд е приел претенцията по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за основателна за периода 10.02.2012 до 10.08.2012 г. - т. е. само за период от 6 месеца, като е определил обезщетението в размер на брутната заплата, определена към момента на признаване на уволнението за незаконно - т. е. към 17.07.2012 г. Съдебното решение е неправилно. Правилно АССГ е уважил иска по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, приемайки, че правопораждащият факт за възникване правото на обезщетение по този законов текст е настъпил на 17.07.2013 г. - датата, на която е влязло в сила окончателното съдебно решение, с което е отменена като незаконосъобразна заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на ищцата. Към тази дата е в сила изменението на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, въведено със ЗИД на ЗДСЛ - ДВ бр. 38 от 2012 г., съгласно което максималният размер на дължимото обезщетение е не 10, а 6 основни заплати. Основното оплакване на касатора в касационната му жалба не е с оглед максималния размер на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл от гледна точка на брой заплати, а относно размерът на всяко едно месечно възнаграждение от гледна точка на това какво се включва в понятието " основна заплата", въведено с изменението от ДВ, бр. 38/2012 г. спрямо предходния термин "брутна заплата". Действително разпоредбата на § 86 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител /ДВ, бр. 38 от 2012 г./ дава яснота и разписва механизма на формиране на основната заплата по смисъла на чл. 104, ал. 1 спрямо брутната заплата и компонентите й. Наистина по делото е приета и кредитирана изцяло от съда като неоспорена от страните съдебно-оценителна експертиза, която определя дължимото обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл въз основа на брутната заплата на Веждарова, включваща основно възнаграждение и допълнителни такива. Доколкото, обаче, приетата съдебно-оценителна експертиза никъде в заключението си не се е позовала на разпоредбата на § 86 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл /ДВ, бр. 38 от 2012 г./, настоящата касационна инстанция не може да прецени дали при определяне на основната заплата е съобразена разпоредбата на § 86, ал. 2, т. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл. Тъй като именно в това се изразява основното оплакване на касатора - неправилно определяне размера на основната заплата по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл., съдебното решение на АССГ следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за разглеждане от друг състав, който на основание чл. 171, ал. 2 от АПК следва да назначи служебно допълнителна съдебно-икономическа експертиза със следната задача: какъв е размерът на основната заплата на ищцата към 17.07.2013 г. по смисъла на чл. 104, ал. 1 от ЗДСл и съобразно разпоредбата на § 86, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗДСл /ДВ, бр. 38 от 2012 г./ Предвид гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение