Решение № 6711 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2021 г.

Решение № 6711 от 3.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2991/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Теленор България" ЕАД, чрез адв. К. срещу решение № 6964/4.12.2020 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 8174/2020 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 94/6.02.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП). Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Възраженията на касатора могат да се обобщят както следва: 1. Липсва заблуждаваща търговска практика, тъй като не са налице елементите от състава на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 7 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В тази насока твърди липса на доказано предоставяне на невярна или заблуждаваща информация от страна на "Теленор България" ЕАД. 2. Дружеството удовлетворило рекламация на потребител чрез замяна на закупена от него стока, което било в изпълнение на задълженията на търговеца по чл. 112 от Закона за защита на потребителите. Рекламацията е удовлетворена чрез замяна на стоката с нов апарат. Последният бил предоставен директно от производителя Iphon – Apple Inc. Политиката на производителя по отношение на мобилните му апарати била посочена на официалната страница на Apple – www. apple. com, като в секцията относно гаранционното обслужване на мобилни устройства било посочено, че при рекламация на продукт на Apple, последният по своя преценка ще: 1 замени продукта на Apple с продукт, най-малко функционално еквивалентен на продукта на Apple и е сглобен от нови части и/или употребявани части, еквивалентни на нови по технически характеристики и надеждност, или ще 2 ремонтира продукта на Apple с помощта на нови или употребявани части, еквивалентни на нови по технически характеристики и надеждност. 3. В случая, в хода на производството не било доказано, че замененият апарат е от употребявани части. Но дори и това да е така, предвид политиката на Apple, това не означавало, че стоката като краен продукт е използвана, а само, че при сглобяването й са използвани вече употребявани части. Апаратът обаче като краен продукт е минал през всички технически изследвания и диагностики, функционира по същия начин и е с гаранция от производителя на апарата. 4. Органът в оспорвания административен акт не доказал, че заменения апарат не е нов. Същият е имал предпазни лепенки на панела и екрана. В заключение касаторът посочва, че правото на рекламация на потребителя не е нарушено от Теленор. Удовлетворена е рекламацията, като Теленор не е въвел в заблуждение потребителя досежно информация за стоката. Прави искане за отмяна на обжалвания съдебен акт, в който тези съображения на оператора не са споделени, и постановяване на друг, с който да се отмени като материално незаконосъобразна заповед № 94/06.02.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. Претендира разноски по делото. Ответникът, председателят на КЗП, чрез юрк. А. изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че продавачът на стоките е "Теленор България" ЕАД и той трябва да спазва изискванията на ЗЗП. Твърди, че продуктът е заменен с поправен такъв, поради което е осъществено нарушението на чл. 68д, ал. 1, предл. първо във връзка с чл. 68д, ал. 2, т. 7 от Закона за защита на потребителите. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба съдът приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на "Теленор България" ЕАД срещу заповед № 94/6.02.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите. С последната, на "Теленор България" ЕАД е забранено прилагането на нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. 1, във вр. с чл. 68д, ал. 2, т. 7 от ЗЗП поради заблуждаване на потребителя, че несъответствието на стоката е било отстранено чрез замяна, а в действителност несъответствието на стоката не е било отстранено, а стоката е била заменена с друга рециклирана стока, и по този начин дружеството да има за резултат или да е възможно да има за резултат вземането на решение от потребителя за последващо неупражняване на негови права по закон. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, първоинстанционният съд е приел, че: Административният акт е издаден от компетентния по чл. 68л, ал. 1 от ЗЗП административен орган, в сферата на правомощията му да осъществява контрол върху нелоялните търговски практики и когато КЗП установи, че търговската практика е нелоялна - да издава заповед, с която да забранява прилагането й. Спазена е установената от чл. 59, ал. 2 АПК форма и не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените при издаване на индивидуалния административен акт. Предоставена е възможност на дружеството да вземе участие в производството, да представи възражения, обяснения и доказателства, и правата на дружеството не са нарушени. Спазени са изискванията на чл. 35 АПК административният орган да изясни релевантните за случая факти и обстоятелства като са обсъдени обясненията и възраженията на проверяваното лице. Административният акт е подробно мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му - чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 7 ЗЗП. Оспорената заповед е в съответствие с материалния закон. При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК съдебният състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Касаторът прави общо възражение за допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения, което при приложение на чл. 218, ал. 2 от АПК се явява неоснователно. Досежно правилното приложение на материалния закон: Излагайки подробно съдържанието на чл. 112 от ЗЗП и на приложените от органа чл. 68в, вр. чл. 68г, ал. 1, вр. чл. 68г, ал. 4, вр. чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 7 ЗЗП, първоинстанционният съд заключава, че: Приема тезата, че в процесния случай са спазени правилата на производителя Apple при замяна на телефоните, като замяната е извършена чрез предоставяне на телефон с използвани рециклирани части. Лицето, на което е предявена рекламацията обаче е търговецът Теленор, който бил продавач на стоката за потребителите. Именно той бил длъжен да спазва изискванията на ЗЗП. В негова тежест било да укаже на потребителите, че съгласно правилата на производителя замяната на апаратите не е задължително да е с нови такива, за да можел потребителят да вземе обосновано и информирано решение в съответствие с договореното. Според касационната инстанция изводът на първоинстанционния съд не съответства на фактическите и правни установявания на органа. При прочит на съдържанието на акта, административният орган е посочил, че в конкретната хипотеза търговецът не е заменил устройството на потребителя с ново, не е извършил и ремонт на устройството, а е заменил апарата с друг, който обаче не е нов, като по този начин е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика. Този извод на органа се разминава с установеното от първоинстанционния съд в насока, че търговецът е трябвало да укаже на потребителите, че съгласно правилата на производителя замяната на апаратите не е задължително да е с нови такива, за да можел потребителят да вземе обосновано и информирано решение в съответствие с договореното. Предвид констатираното разминаване в установяванията и направените изводи, касационната инстанция формира заключение за порок необоснованост на обжалвания съдебен акт. Формалното изписване на съдържанието на приложените от органа правни норми не означава проверка на законосъобразността на акта, още повече при изпълването им със съдържание, каквото органът не е вложил от фактическа страна. За да обоснове извод за нелоялна заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1, вр. чл. 68д, ал. 2, т. 7 ЗЗП, органът е извел, че: При предявена рекламация, търговецът Теленор е заменил устройството на потребителя с друг апарат, но той не е бил нов, а по своята същност е представлявал "рециклирано устройство". И това се доказвало от съставените протоколи за проверка. При анализ на събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства, касационната инстанция не установява доказаност на обстоятелството, че замененият апарат не е бил нов. Съгласно твърдяната като нарушена разпоредба на чл. 112 от ЗЗП (отм.); , в редакцията й към датата на издаване на обжалвания административен акт, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба. В този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. В случая административният орган не е дал дефиниция на понятието "нова" стока по смисъла на чл. 112 от ЗЗП. Недоказано е приел, че заменената стока не е била "нова" по смисъла на чл. 112 от ЗЗП. По делото липсват данни относно характеристиките на стоката, за да може да се направи обоснован, а не твърдян извод, че заменената стока не е "нова" по смисъла на чл. 112 от ЗЗП. Видно от съдържанието на сервизен протокол № 502044389, дадено е единствено заключение: "IPHONE 8 Plus 64 GB сменен апарат 358628092177464". В административния си акт органът не е изложил констатации, нито към акта са приложени доказателства, от които да може да се направи извод, че замененото устройство с нов IMEI по своята същност е рециклирано устройство /още по-малко в акта са направени изводи, че то е "поправено" такова, както твърди процесуалният представител на органа пред касационната инстанция/. Този извод в административния акт почива изцяло на твърденията на лицето подало сигнала, както и на препратката на Теленор към официалната страница на производителя, където са обявени политиките на същия при рекламация на апарати. Предвид гореизложеното, касационната инстанция приема като шаблонен и неподкрепен с доказателства по преписката извода на административния орган, че замененият апарат не е бил "нов" по смисъла на чл. 112 от ЗЗП. Липсва яснота относно характеристиките на заменения апарат и на какво основание органът приема, че той представлява "рециклирано устройство". Последното словосъчетание е използвано бланкетно, без да му е придаден смисъл, изпълнен със съдържание съобразно конкретни технически характеристики и данни на конкретното заменено устройство. На следващо място, позоваването на сайта на производителя за политика на същия по замяна на стока с рециклирана такава, само по себе си не се явява в противоречие с разпоредбата на чл. 112 от ЗЗП (отм.);. Както по-горе касационната инстанция посочи, органът не е изяснил значението на термина "нова стока" по смисъла на чл. 112 от ЗЗП, нито е изложил обосновани и подкрепени с доказателства аргументи защо приема, че понятието "нова стока" по смисъла на чл. 112 от ЗЗП изключва неупотребявани стоки, изработени от рециклирани части. Предвид гореизложеното, обжалвания съдебен акт като необоснован и неправилен поради неправилно приложение на материалния закон следва да бъде отменен. Вместо него следва да се постанови друг, с който заповед № 94/6.02.2020 година на председателя на Комисията за защита на потребителите следва да се отмени. Административният орган не обосновава приложената правна квалификация с доказани установявания, а налагайки твърденията на лицето подало сигнала към правни норми от ЗЗП, неправилно отнася материалния закон към неизяснени формулировки. Предвид изхода на спора, на "Теленор България" ЕАД се дължат разноски по делото в размер на 370 лева държавна такса за касационна инстанция и 50 лева държавна такса за първоинстанционното производство. По делото не са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд