Решение № 12402 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 394/2014 г.

Решение № 12402 от 17.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 394/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Айдън Алиосман Юсеин против решение № 107 от 15.11.2013 г. по адм. дело № 128/2013 г. на Административен съд - Кърджали, с което е отхвърлена жалбата му против заповед рег. № 363/22.10.2013 г., издадена от полицейски орган при Районно управление "Полиция" (РУП) - Кърджали, с която на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) е постановено задържането му за срок от 24 часа. Жалбоподателят излага доводи за незаконосъобразност на съдебното решение поради това, че принудителната мярка е приложена, без да са налице данни за престъпление, тъй като подаденият от него сигнал отговаря на истината. Моли да бъде отменено. Ответникът не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Кърджали е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на атакуваната заповед. Същата е издадена от полицейски орган по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗМВР (отм.) в границите на предоставената съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗМВР (отм.) компетентност. Аргументирано е и заключението на съдебния състав, че заповедта е издадена при спазване на установената в чл. 63 от Правилника за прилагане на Закона за МВР (ППЗМВР отм.) форма, като съдържа изброените в текста реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) и съдържа конкретни данни за възможна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление - посочен е номер на заявителски материал, послужил като основание за предприемане на действия за изясняване възможното участие на жалбоподателя в извършването на престъпление по чл. 326, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК). Причините за задържане на жалбоподателя са изяснени подробни в справка за проверката по цитирания в заповедта заявителски материал. Правилно е и заключението на първоинстанционния съд, че административният акт е постановен в съответствие с материалноправните изисквания за закона. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) овластява полицейските органи да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление. За прилагане на тази принудителна административна мярка не се изискват категорични доказателства, установяващи участието на лицето в престъпен акт. Достатъчно е наличие на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление или да е съпричастен към него. При правилно тълкуване и прилагане на закона Административен съд - Кърджали приема, че посочените по-горе изисквания са изпълнени. В случая е установено, че на 22.10.2013 г. около 17.00 часа жалбоподателят Юсеин подава сигнал на служебния телефон на РУП - Кърджали за това, че кравите на съседа му Адем са влезли в двора му и са съборили оградата. Изпратените за проверка на място полицейски служители установяват, че в двора на подателя на сигнала няма крави, а оградата е здрава. Разпитаните във връзка със сигнала съседи заявяват, че не са забелязали оградата на имота на Юсеин да е съборена и ремонтирана същия ден и в двора му да има крави. При тези данни жалбоподателят е задържан в поделенията на МВР (справка от 23.10.2013 г., сведения от Шенол Осман, Самет Фейзула, Седат Юмер, Ерхан Мехмед, докладни записки). При тези факти правилно първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) са осъществени - данните от проверката на място и събраните обяснения от живеещите в близост до имота на жалбоподателя лица дават основание да се предположи, че подаденият от жалбоподателя сигнал може да не отговаря на истината и по този начин разкриват възможната съпричастност на Юсеин към извършването на престъпление по чл. 326, ал. 1 от НК. Това е и основанието спрямо жалбоподателя да бъде приложена принудителната административна мярка по чл. 63, ал. 1, т. 1 от ЗМВР (отм.) и същият да бъде задържан за 24 часа в поделенията на МВР. Възражението на касатора за недостоверност на изложеното в събраните писмени обяснения е без значение за настоящото производство, тъй като за прилагане на принудителната мярка не са необходими категорични доказателства, а само данни за възможна съпричастност на лицето към престъпен акт, каквито в случая са налице. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че принудителната административна мярка е приложена спрямо жалбоподателя в съответствие нормативните изисквания - след установяване на възможната му съпричастност към извършване на престъпление. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и по тези съображения отхвърля жалбата против административния акт, съдът постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон, не са налице основания за неговата отмяна и същият следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,