Решение № 1159 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9474/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба с вх. 2764/05.08.2022 г. от Креди Йес ООД, с ЕИК 200688545, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. Костадинова, срещу решение 2311/11.07.2024 г. на Административен съд- Благоевград, постановено по адм. дело 244/2024 г., с което се отменя отказ с изх. 356/01.02.2024 г. за предоставяне на лични данни от страна на касатора, в качеството му на администратор на лични данни, по искане на ответника по касационната жалба В. К.. Касаторът излага доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение поради допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд, изразяващи се в не кредитиране на определени доказателства, представени от касатора в хода на първоинстанционното производство. Освен това излага аргументи за материална незаконосъобразност на първоинстанционното решение. Сочи, че отказът на касатора да предостави копия от документи, обективиращи договори за потребителски кредит с номера 782313, 319559, 231794 и 216046, е законосъобразен, доколкото чл. 15, § 3 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и Съвета (Регламентът/а) касаел само правото на субекта на данните на копия от личните данни, представени ясно и достъпно за него, а не се отнасял до самите документи, в които последните се съдържат. Аргументира се, че терминът копие от лични данни не е тъждествен на понятието копие от лични данни по смисъла на чл. 15, § 3 от Регламента, поради което имал право да откаже предоставянето им. Навеждат се доводи, че касаторът не бил административен орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, както и не бил организация, предоставяща обществени услуги по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАдм., нито лице, осъществяващо публични функции по смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗЕУ. Поради тази причина, отказът с изх. 356/01.02.2024 г. представлявало частноправно волеизявление, касаещо граждански правоотношения, а не административен акт. Претендира разноски. Ответникът по жалбата представя отговор в законоустановения срок, с който моли жалбата да бъде оставена без уважение, като излага подробни аргументи за това. Претендира разноски. Прокурорът по делото представя заключение първоинстанционното решение да бъде потвърдено. След като прецени доводите на страните, както и фактите и обстоятелствата приети за установени от първоинстанционния съд поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, доколкото същата е подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК вр. с чл. 60, ал. 6 от ГПК на 05.08.2024 г., при връчване на съобщението за обжалваното решение от 19.07.2024 година. По същество обаче съдът счита, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като валидно и правилно. На първо място, за да се приеме, че са налице допуснати съществени процесуални нарушение в рамките на първоинстанционното производство, следва съдът да е извършил такова нарушение, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта. С други думи казано - такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. Кредитирането на едни или други доказателства, както и формирането на една или друга теза от съда, стъпвайки върху тях, е въпрос за тяхната преценка по същество, респ. до субсумирането на приетите за установени от него факти под приложимото материално правило. По определение тази дейност на съда се отнася до правилното и обосновано приложение на материалния закон, а не за изпълнението на процесуалните задължения, предвидени в процесуалния закон. Нещо повече, съдът не е длъжен да кредитира което и да било доказателство, събрано и прието по делото, доколкото преценката на доказателствения материал е пряко обвързана вътрешното убеждение на съдебния състав, освен при наличие на предвидените в процесуалния закон доказателствени средства, които се ползват със задължителна доказателствена сила чл. 144 от АПК вр. с чл. 12 вр. с чл.179 и 180 от ГПК. Що се касае до конкретния случай, касаторът е представил същите писмени доказателства, каквито и ответникът по жалбата, освен удостоверение 298621 касаещо факта, че е администратор на лични данни. Тези доказателства са били обсъдени в пълнота от първоинстанционния съд и са взети предвид при постановяване на крайния съдебен акт. Поради тази причина няма как да се касае за допуснато съществено процесуално нарушение в рамките на първоинстанционното производство. На второ място, първоинстанционното решение е постановено в съответствие с материалния закон, тъй като при така направеното от ответника по касационната жалба искане за достъп до лични данни на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламента, администраторът е бил длъжен да предостави не само копие на личните данни , но и документите, които обективират самите данни. Както правилно е приел първоинстанционният съд копието на лични данни не следва да се отъждествява с копието от документите, обективиращи процесния договор за потребителски кредит. Но въпреки това и съгласно приетото в практиката на СЕС (вж. реш. C-369/23) правото да се получи от администратора копие от лични данни включва и правото да се получат копия от извлечения на документи и дори от цели документи или от извлечения на бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с Регламента права. Според чл. 4, параграф 1 от Регламент 2016/679, лични данни означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ( субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице . Съгласно чл. 4, параграф 2 от Регламент 2016/679, обработване означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Според параграф 1 на чл. 12 от Регламент 2016/679, администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15 22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. Ако субектът на данните е поискал това, информацията може да бъде дадена устно, при положение че идентичността на субекта на данните е доказана с други средства , а с чл.12, параграф 2 от Регламент 2016/679 е вменено задължение на администратора на лични данни да съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15 22. Правилно е виждането на първоинстанционния съд, че с издаване на оспорения отказ от длъжностно лице по защита на личните данни, физическото лице е било лишено от правата, които му предоставя чл.14 от Регламент 2016/679, и по-конкретно това по параграф 1, буква в - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени, както и правното основание за обработването. Към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд, настоящият състав препраща на осн. чл. 221, ал. 2 in fine от АПК, доколкото ги счита за правилни и изчерпателни. В допълнение на мотивите на първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав счита, че е важно да бъде очертано още едно обстоятелство, което е функционално свързано със задължението за предоставяне на достъп до лични данни от страна на касатора. Договорът за потребителски кредит е частноправна сделка със страна потребител чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗКП). Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност чл. 9, ал. 3 от ЗКП вр. с § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. От своя страна договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и задължително съдържа личните данни на кредитополучателя (субект на данните), както бе споменато по-горе арг. и от чл. 11, т .3 от ЗКП. Съгл. чл. 5, ал. 4 от ЗКП кредитодателят (администратор на лични данни по ЗЗЛД) има задължението да предоставя на потребителя, както общата информация относно предстоящ за сключване договор за потребителски кредит, така и общите условия към него безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. От своя страна общите условия стават и са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница трябва да бъде подписана от страните по договора арг. от чл. 11, ал. 2 от ЗПК. Действително правилото на чл. 5, ал. 4 от ЗПК касае преддоговорно задължение на кредитодателя за предоставяне на информация. В този случай правилото защитава предимно интереса на длъжника (кредитополучателят) като икономически по-слаба страна. Няма никаква причина тази норма да не се прилага по аргумент на по-силното основание и по време на изпълнението на вече сключен договор. Това е така, тъй като по този начин тя защитава освен интересите на длъжника-кредитополучател, също и тези на кредитора (кредитодател), доколкото търсенето и предоставянето на информация относно текущото състояние на дълга, стимулира длъжника да изпълнява добросъвестно и точно. Поради тази причина, кредитодателят няма никакво разумно стопанско основание, а и законово, да отказва да дава информация на кредитополучателя относно условията на договора, в които са инкорпорирани личните данни на кредитополучателя, доколкото същото противоречи не само на принципа на добросъвестността в гражданския оборот чл. 63 от ЗЗД, но и на принципа за отговорно поведение , заложен в чл. 2 от ЗПК. Отговорното поведение изисква от кредитодателя не само да действа в свой интерес и да не пречи на другата страна да изпълнява (грижата на добрия стопанин), но дори и да й съдейства при изпълнението, доколкото тя се ползва със специална закрила, тъй като е по-слаба икономически. Именно с оглед на това на общо основание приложение намира и Закона за защита на потребителите като общ закон, регламентиращ потребителското право. Съгласно чл. 2 от ЗЗП потребителят има правото да бъде информиран за предоставяната стока или услуга, както и на защита на неговите икономически интереси във връзка с предоставяната стока или услуга - вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП. В противен случай, както най-често се случва на практика, потребителят би могъл добросъвестно да се лиши от документа на дълга по невнимание или лекомислие, с оглед на което да пропусне дължимо плащане, респективно да изпадне в забава с всички произтичащи от това обстоятелство последици (предсрочна изискуемост на кредита; мораторна лихва за забава). Такъв неблагоприятен ефект законът се стреми да не допусне, именно с правилото на чл. 11, ал. 3 от ЗПК. Макар от буквалното тълкуване на това правило да следва извода, че се касае за задължение за предоставяне на информация относно извършените и предстоящите плащания, то следва да бъде тълкувано разширително на осн. § 1 от ДР на ЗЗП вр. с чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗЗП, тъй като по този начин се осигурява по-голяма защита на потребителя. Всичко това показва, че предоставянето на личните данни, инкорпорирани в документа на дълга (договора за потребителски кредит) се явява не само задължение по ЗЗЛД и Регламента, но и на двойно основание - пряка последица от прилагането на потребителското право в отношенията между страните по договора за потребителски кредит, което от своя страна има императивен характер. Доколкото обаче тези частноправни отношения са извън предмета на настоящото съдебно производство, а и на първоинстанционното, съдът не дължи изрично произнасяне в тази насока. С оглед на благоприятния изход на спора за ответника по настоящото производство В. К., разноските за водене на делото пред първата инстанция в размер от 10 лева следва да бъдат възложени в нейна полза на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, както е постъпил първоинстанционният съд. Освен тях, доколкото е бил сключен договор за извършване на безплатна адвокатска помощ и съдействие по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., касаторът следва да заплати на адв. М. Мавров дължимо адвокатско възнаграждение в общ размер от 1800 лева (900 лева за процесуално представителство пред настоящата инстанция и 900 лева за пред първоинстанционния съд - присъдени), съобразно размера, посочен в чл. 8, ал. 2, т. 10 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съдът счита, че не са налице основанията за уважаване на направеното от касатора възражение за прекомерност, тъй като присъденото възнаграждение следва да отговаря на законово изискуемия минимум, посочен в чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, пето отделение,