Решение № 9275 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7338/2008 г.

Решение № 9275 от 9.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7338/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение от 2.01.2008 г., постановено от Софийски градски съд, Административно отделение, III "В" състав по адм. д. № 54/2006 г., с което е оставено в сила решение от 20.07.2006 г. на Софийски районен съд, 30 състав по гр. д. № 6325/2006 г. Молителите - Теодоси Петров Георгиев, Георги Петров Георгиев, Веле Петров Георгиев, Василка Петрова Пешева, Деян Трайков Здравков и Спаса Николова Здравкова се позовават на чл. 239, т. 1 от АПК и чрез упълномощени адв. М. Миладинова и адв. Г. Манолов и в писмени бележки твърдят се са налице новооткрити писмени доказателства и нови обстоятелства, които не са им били известни, защото се отнасят за имоти, собственост на съседите на процесния имот, които не са публично известни. Молителите оспорват изводите на Софийския градски съд и Софийския районен съд и заявяват, че са лишени от законни права върху наследствения имот, пренебрегвайки незаконното им лишаване от писмени доказателства по вина на общината и съда, които са били длъжни да ги съхраняват. Според молителите двете съдебни решения са незаконосъобразни и не отговарят на обективната истина, защото са постановени въз основа на документи с невярно съдържание и затаяване на истината от страна на бившата ПК. Ответникът - Общинска служба по земеделие "Овча купел", гр. София не изразява становище по молбата за отмяна. Като прецени доводите на молителите и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира молбата за отмяна за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в сроковете, визирани в чл. 240 от АПК. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения: С атакуваното решение от 2.01.2008 г. Софийският градски съд, Административно отделение, III "В" състав по адм. д. № 54/2006 г. в касационно производство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ е оставил в сила решение от 20.07.2006 г. на Софийски районен съд, 30 състав по гр. д. № 6325/2006 г. С горепосоченото решение е отхвърлена жалбата на Василка Петрова Пешева, Деян Трайков Здравков, Петър Трайков Здравков, Теодоси Петров Георгиев, Георги Петров Георгиев и Веле Петров Георгиев срещу решение № 9445/180 от 23.02.2006 г. по преписката, образувана по заявление с вх. № 180813.12.1991 г. на Теодоси Петров Георгиев, с което ОСЗГ "Овча купел" е отказала за възстанови правото на собственост на наследниците на Петър Георгиев Стоянов в съществуващи, (възстановими) стари реални граници върху заявената с пореден № 17 от заявлението нива от 8 дка, IV категория, находяща се в строителните граници на гр. София, кв. "Алчаница - Коритняко", имоти с №№ 1120 и 1121 от кад. план, изработен през 1939 г. За да достигне до този резултат съдът е приел, че жалбоподателите не са доказали с предвидените в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства, че към момента на образуване на ТКЗС, наследодателят им е бил собственик на процесните имоти. В мотивите на решението е установено, че в представеното по делото заявление - декларация от 27.01.1957 г. не е вписан имотът, предмет на обжалваното решение на ОСЗГ, а приложената към преписката опис - декларация на полските имоти има удостоверителен характер и не представлява доказателство за собственост. Съдът е констатирал, че в приетата по делото декларация по чл. 12, ал. 3 от ЗСПЗЗ, също не е посочен спорния имот и такава декларация се ползва само, когато визираните в чл. 12, ал. 2 от ЗСПЗЗ писмени документи са унищожени или изгубени не по вина на собственика, а по делото няма такива данни. Претендираната отмяна като самостоятелен извънинстанционен способ за контрол върху влезли в сила съдебни решения е приложима при наличието на някоя от изчерпателно изброените хипотези в чл. 239, т. 1 - 6 от АПК. Конкретно посоченото от молителите основание за отмяна в случая е по чл. 239, т. 1 от АПК. По силата на този текст съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. В молбата, по която е образувано настоящото отменително производство и в писмена молба от 29.10.2008 г. молителите се позовават на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, а именно: молба до Софийския градски съд, обща архива от 11.02.2008 г. ; писмо от ЦО - район "Средец" от 21.02.2008 г. ; нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, т. III по дело № 1191/1927 г. ; спогодителен протокол от 16.05.1952 г. на братя Грънчарови; протокол от 30.04.1957 г. ; две писма от ПК "Студентска" до Софийския районен съд от 30.09.1997 г. и от 23.12.1997 г.; заявление от Петър Георгиев Стоянов до ПК "Студентска" с вх. № 180 от 13.12.1991 г. в два варианта. Настоящият съдебен състав счита, че посочените от молителите доказателства: нотариален акт за продажба на недвижим имот № 174, т. III по дело № 1191/1927 г., спогодителен протокол от 16.05.1952 г. на братя Грънчарови, протокол от 30.04.1957 г., две писма от ПК "Студентска" до Софийския районен съд от 30.09.1997 г. и от 23.12.1997 г. и заявления от Петър Георгиев Стоянов до ПК "Студентска" с вх. № 180 от 13.12.1991 г. не са нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, защото съдържат информация относно обстоятелства, съществуващи преди образуване на делото пред Софийския районен съд и същите е следвало да бъдат представени от лицата, по чиято жалба е започнало администартивното поризводство по реда на чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ. Относно представените сега доказателства молба до Софийския градски съд, обща архива от 11.02.2008 г. и писмо от ЦО - район "Средец" от 21.02.2008 г. настоящият съдебен състав намира, че за молителите не е съществувала пречка да се подаде искане за тях по време на висящността на спора пред двете съдебни инстанции още от 2006 г. при проявена активност от страна на молителите, като се има предвид и факта, че чрез съдебно удостоверение страните в спора много по- лесно биха се снабдили с необходимите документи, отколкото след приключване на делото. При това положение се приема, че процесуално право и задължение на молителите е било да попълнят доказателствения материал по делото с всички относими доказателства, които са считали, че са в подкрепа на претенцията им. Същите следва да понесат неблагоприятните последици от неизгодното решение, тъй като отмяната по реда на чл. 239 от АПК не е средство за поправяне на допуснатите от страните грешки при попълване на делото с факти и доказателства. Молбата за отмяна съдържа и твърдение, че съдебните решения са постановени въз основа на документи с невярно съдържание и затаяване на истината от страна на бившата ПК. Това възражение не следва да бъде разглеждано в това производство, защото молителите не се позовават на чл. 239, т. 3 от АПК и няма доказателства относно осъществяване фактическия състав на това основание за отмяна. В искането за отмяна на атакуваното съдебно решение се релевират оплаквания, че молителите са били лишени от законни права върху наследствения имот и за тях двете съдебни решения са незаконосъобразни и не отговарят на обективната истина Тези твърдения по същността си представляват възражения за наличието на касационни отменителни основания, с които се оспорва правилността на влязло в сила съдебно решение, поради което обсъждането им е недопустимо в рамките на извънинстанционното производство по чл. 237 и сл. от АПК. На основание на горното и на чл. 244, ал. 1, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение