Решение № 2038 от 21.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9316/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Дирекция Инспекция по труда" - гр. Благоевград, подадена чрез пълномощник старши юрисконсулт Е. Портокалска, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 1397/24.07.2023 г., постановено по адм. дело 336/2023 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. С решението съдът е отменил Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. ИЗХ23014558/ 09.03.2023 г., издадено от Б. Илиева главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда - Благоевград, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между ОГИ КОМ Петрич ООД и К. Трендафилов, считано от 01.03.2023 г., както и са присъдени разноски по делото. В жалбата се релевират доводи за неправилност на решението и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Правят се оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на събраните доказателства, обусловили неправилно приложение на нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ във вр. чл. 1, ал. 2 КТ. Иска се отмяната на първоинстанционното съдебно решение и вместо него да постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадения административен акт.По делото е постъпило писмено становище от касатора, подадено чрез пълномощник старши юрисконсулт Е. Портокалска, в което се излагат подробни съображения по съществото на спора. Ответникът - "Оги Ком Трейд" ООД в отговор, подаден чрез пълномощник адвокат Т. Гунчев от 13.09.2023 г., оспорва касационната жалба и прави искане решението, предмет на касационен контрол да бъде оставено в сила. Ответникът К. Трендафилов не се явява и не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Благоевград е било Постановление за обявяване съществуването на трудово правоотношение изх. ИЗХ23014558/ 09.03.2023 г., издадено от Б. Илиева главен инспектор при Дирекция Инспекция по труда - Благоевград, с което на основание чл. 405а, ал. 1 от КТ е обявено съществуването на трудово правоотношение между ОГИ КОМ ТРЕЙД ООД, считано от 01.03.2023 г. и К. Трендафилов, за извършване на работа като сглобява шкаф в обект цех за производство на алуминиева и PVC дограма, находящ се в гр. Петрич, местност Под гарата. За да достигне до така посочения резултат административният съд е осъществил контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен административен орган, в рамките на предоставените му правомощия, и предвидената от закона форма, но при наличието на отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, като издаден в противоречие с материалноправни разпоредби. Съдът мотивирал решаващ извод за недоказаност на предоставянето на работна сила по смисъла на чл. 1, ал. 2 от КТ от К. Трендафилов в полза на ОГИ КОМ ТРЕЙД ООД. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдените от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. Видно от съдържанието на разпоредбата на чл.405а, ал.1 от КТ, в случаите, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ), съществуването на трудовото правоотношение се обявява с постановление, издадено от контролните органи на инспекцията по труда. В тези случаи съществуването на трудовото правоотношение може да се установява с всички доказателствени средства. В постановлението се определя началната дата на възникването на трудовото правоотношение. От фактическа страна по делото не е спорно, че към момента на извършената проверка от контролните органи на Дирекция "Инспекция по труда" Благоевград, обектът цех за производство на алуминиева и PVC дограма, находящ се в гр. Петрич, местност, Под гарата е стопанисван от ОГИ КОМ ТРЕЙД ООД. Спорният по делото въпрос е относно характера на осъществяваната от К. Трендафилов дейност в проверяваният обект. По силата на чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията по предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В случаите, когато се установи, че работна сила се предоставя в нарушение на посочената норма, Инспекцията по труда има право да обяви съществуването на трудово правоотношение по силата на чл.405а, ал. 1 от КТ. Следователно, за да намери приложение нормата на чл. 405а, ал. 1 КТ е нужно наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 КТ. За да упражни това право контролният орган на Инспекцията по труда следва по категоричен начин да установи наличието на всички елементи, определящи правоотношението като трудово. В случая обаче тези обстоятелства, които са от съществено значение за издаването на административния акт не са установени. Правилно първоинстанционният съд е приел, че органите на Дирекция "Инспекция по труда" - Благоевград не са събрали необходимите доказателства, за да се направи обоснован извод, че в случая се касае за предоставяне на работната сила в полза на посоченото търговски дружество. Касационната инстанция намира, че действително в хода на административното производство не се установявапо несъмнен начин предоставяне на работна сила при условията на трудово правоотношение между ОГИ КОМ КОМЕРСООД и К. Трендафилов. Не са установени и елементите на трудовото правоотношение. Административният орган се е позовал на подписаната от К. Трендафилов декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, по отношение на която се констатират нарушения в съдържанието й, което я прави негодна сама по себе си да установи трудово правоотношение. В нея не са посочени коректно местоработата и изпълняваната длъжност. Отбелязването е месторабота в ОГИ СОМ, а за изпълнявана длъжност е посочено сглобявам шкаф. Въобще не са декларирани уговорено и последно получено трудово възнаграждение, продължителност на работното време, почивни дни. Ето защо данните от така попълнената декларация не обосновават приложението на разпоредбата на чл. 405а, ал. 1 КТ във връзка с наличието на отношения при предоставяне на работна сила в нарушение на нормата на чл. 1, ал. 2 от КТ. В хода на проверката контролният орган не е изяснил тези обстоятелства, вкл. и по отношение изпълняваната от К. Трендафилов длъжност, посочена в декларацията като сглобявам шкаф на обект цех за производство на алуминиева и PVC дограма, находящ се в гр. Петрич, местност Под гарата. По делото не са ангажирани други доказателства, освен декларацията по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, които да установят по категоричен начин наличието на трудово правоотношение. Подписаната на 01.03.2023 г. от К. Трендафилов декларация по своята същност е частен свидетелстващ документ, поради което, ако и да представлява допустимо в административното производство доказателство, съгласно чл. 43 от АПК, във връзка с чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, тя не притежава обвързваща материална доказателствена сила и съответно не е достатъчна за доказване, при условията на пълно главно доказване, на характера на съществуващото към момента на проверката правоотношение. Първостепенния съд правилно приема, че данните, съдържащи се в събраните и проверени в хода на съдебното дирене доказателствени средства не са достатъчни, за да формират ясни и категорични изводи в подкрепа на постановлението, а именно, че К. Трендафилов е престирал работната си сила по трудово правоотношение. В случая административния орган не е доказал по категоричен начин, че процесното постановление е издадено при наличие на реално възникнало трудово правоотношение, както е приел и Административен съд - Благоевград. Предвид гореизложеното, като е изяснил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, и извел въз основа на тях правните си изводи, първоинстанционният съд е постановил правилен, законосъобразен и обоснован съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,