Решение № 7988 от 17.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7027/2025 г.

Производството е по чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационната жалба, подадена от началника на Гранично полицейско управление при Регионална дирекция Гранична полиция (ГПУ при РДГП) гр. Бургас, при Главна дирекция Гранична полиция - МВР, чрез гл. юрк. Иванова, срещу решение 14808 от 29.04.2025 г., постановено по адм. дело 3918/2025 г. на Административен съд София - град, с което по жалба на Ф. А. А., гражданин на Сирия, е отменена заповед рег. 6101 ПАМ 49/03.04.2025 г., издадена от началника на ГПУ Бургас при РДГП Бургас към ГДГП - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) към Дирекция Миграция - МВР. Жалбоподателят поддържа, че съдебният акт е неправилен, поради постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че са налице основания за прилагане на принудителната мярка, тъй като е налице опасност чужденецът да се укрие, с оглед фактите за противоправното му поведение, които не са обсъдени от първоинстанционния съд. Моли решението да бъде отменено и се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Ф. А. А. да бъде отхвърлена. Ответникът - Ф. А. А., чрез адв. Янков, оспорва жалбата. Счита оспореното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли бъде оставено в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Решенето на Административен съд София град, с което е отменена заповед рег. 6101 ПАМ 49/03.04.2025 г., издадена от началника на ГПУ Бургас при РДГП Бургас към ГДГП - МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, 8 и 10 ЗЧРБ Ф. А. А., [ЛНЧ], роден на [дата]., в [населено място], област Халеб, гражданин на Сирия, е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция МВР, е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон. Заключението на съдебния състав за отмяна на оспорената заповед поради допуснати нарушения във формата и противоречието й с материалноправни разпоредби е неправилно и не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбите на чл. 44, ал. 6 и ал. 10 ЗЧРБ предвиждат, че когато чужденец, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, може да бъде настанен принудително в специален дом за временно настаняване с цел организиране на връщането или експулсирането, със заповед на компетентните съгласно чл. 44, ал.1 органи, като в заповедта изрично се посочват необходимостта и законовото основание за настаняването и се прилага копие от заповедта за наложената принудителна административна мярка връщане или експулсиране. Следователно, за да възникне основанието за принудително наставяне на чужденец в специален дом за временно настаняване следва да се установи, че спрямо чужденецът е приложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и т. 3, както и че лицето възпрепятства изпълнението на заповедта или има опасност да се укрие. В случая изводите на първоинстанционния съдебен състав, свързани с допуснати нарушения във формата на административния акт и неизпълнение на изброените по-горе законови условия, са направени в противоречие с цитираните разпоредби и не се обосновават от събраните доказателства. По делото е установено, че със заповед рег. 6101 ПАМ 48/03.04.2025 г. на началника на ГПУ Бургас при РДГП Бургас към ГДГП - МВР, издадена на основание чл. 41, т. 4 вр. чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ на жалбоподателя пред първата инстанция и ответник в настоящото производство Ф. А. А. е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход - Сирия. Административният акт е постановен след като с влязло в сила решение 10877/15.10.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на А. е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. В последния акт изрично е посочено, че лицето е привлечено като обвиняем по досъдебно производство 21/ 2024г. по описа на ГПУ Бургас за престъпление от общ характер по чл. 281, ал. 2, т. 1, т. 4 ,т. 5 и т. 6 НК , с взета мярка за неотклонение задържане под стража, изменена по- късно поради изтичане на срока по чл. 63, ал. 4 НПК в мярка за неотклонение подписка. Тази обстоятелства са отразени, макар и пестеливо в обстоятелствената част на оспорения административен акт, като мотивират неговото издаване. Цитираната в заповедта за временно настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване докладна записка рег. 6101р-7777/03.05.2025 г. по описа на ГПУ-Бургас изрично препраща към решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, в което са изложени посочените по-горе факти, релевантни и за производството по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ. Следователно, обратно на възприетия от първоинстанционния съд извод, липсата на подробни мотиви в обжалвания административен акт, не обосновава неговата отмяна, тъй като такива се съдържат в съпътстващите издаването на заповедта документи съгласно ТР 16/ 1975г. на ОСГК на ВС. Същевременно с оглед изложените по- горе фактически констатации следва да се приеме, че материалноправните предпоставки на чл. 44, ал. 6 за издаване на заповедта също са изпълнени: по отношение на жалбоподателя пред първата инстанция Ф. А. А., гражданин на Сирия, е наложена принудителна административна мярка връщане до страна на произход - Сирия и има опасност същият да се укрие по смисъла на §1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ, тъй като са налице данни за извършено от него престъпление от общ характер. Административният акт е издаден на законово основание и при установена необходимост от принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване. Следователно заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон, а изводът на административния съд в обратен смисъл е неправилен. Поради изложеното Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, приема, че обжалваното решение е неправилно на основанията по чл. 209, т. 3, пр. 1 и 3 АПК. Съдебният акт е необоснован и постановен в противоречие с материалния закон, поради което следва да бъде отменен. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови ново решение по същество, с което жалбата на Ф. А. А., гражданин на Сирия, против заповед рег. 6101 ПАМ 49/03.04.2025 г., издадена от началника на ГПУ Бургас при РДГП Бургас към ГДГП МВР, с която на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ А. е настанен принудително в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция Миграция МВР, да бъде отхвърлена. По тези съображения Върховният административен съд, четвърто отделение,