Решение № 9719 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2017 г.

ВАСIII отделение16.07.2018 г.докладчик т Галина Христова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 5902 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5468/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9719 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13595/2017 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. С., против Решение № 5902 от 20.10.2017 г., постановено по адм. дело № 5468/2017 г. по описа на Административен съд С.-град. К. твърди, че с обжалваното съдебно решение е нарушен материалния закон, съществено са нарушени съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му. Ответникът - У. Я. К., лично и като майка и законен представител на малолетните й деца Х. Т. Ю., С. Т. Ю., Х. Т. Ю. и Д. Т. Ю., граждани на Ирак чрез процесуалния си представител адв. М. в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно и мотивирано и предлага да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 90 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е уважил жалбата на У. Я. К., лично и като майка и законен представител на малолетните й деца Х. Т. Ю., С. Т. Ю., Х. Т. Ю. и Д. Т. Ю., граждани на Ирак, срещу Решение № 9242 от 10.05.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на нея и малолетните й деца. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при постановяване на обжалвания административен акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон. Съдът е счел, че в административния акт не са изложени мотиви от фактическа страна за постановения отказ по отношение на малолетните й деца, чиято бежанска история по същество не е разгледана. Решението е валидно, допустимо и правилно, но по различни от изложените мотиви. Правилна е преценката на съда, че производство пред ДАБ е проведено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради неизпълнение на изискванията на чл. 15 от Закона за закрила на детето (ЗЗД). На първо място, както правилно е приел първостепенния съд, административния орган е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 2 от ЗУБ. Съгласно същата разпоредба, когато малолетен или непълнолетен чужденец, търсещ или получил международна закрила, е придружен от пълнолетно лице, което отговаря за него по силата на закон или обичай, това пълнолетно лице се назначава от кмета на общината за негов представител. Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 2 и 4 от ЗУБ представителят на малолетния или на непълнолетния има право да го представлява пред всички административни органи в Р. Б. с оглед защитата на най-добрия интерес на детето, както и да предприема действия за осигуряване на правна помощ. Съгласно чл. 28, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК непълнолетните лица извършват съдопроизводствени действия лично, но със съгласието на попечителя си, а съгласно чл. 28, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК малолетните се представляват от законния си представител. Видно от доказателствата по делото, не е представена заповед на кмета на общината по чл. 25, ал. 2 от ЗУБ, с която придружаващото лице и законен представител е определено за представител на четирите си малолетни деца. Това е съществено процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото им на защита. Компетентните органи не са издали заповед по чл. 25, ал. 2 ЗУБ и по този начин не са създали правната фигура на законен представител на малолетните жалбоподатели. На следващо място, настоящата инстанция следва да отбележи, че при прилагането на закона първостепенно значение има най-добрият интерес на детето. Преценката на най-добрия интерес на детето се извършва в съответствие с разпоредбите на Закона за закрила на детето. (съгл. чл. 6а. от ЗУБ). Съгласно чл. 2

1

от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации и в сила за Р. Б. считано от 03.07.1991 г., държавата е длъжна да зачита и да осигури правата, предвидени в Конвенцията, на всяко дете, в пределите на своята юрисдикция, без каквато и да е дискриминация. Съгласно чл. 22

1

от Конвенцията, държавата взема необходимите мерки, за дете, което иска да получи статут на бежанец, подходяща защита на своите права. Съгласно чл. 3

1

от Конвенцията, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. В хода на производство административният орган не е предприел всички действия по спазване на разпоредбите на ЗУБ във вр. ЗЗакрД. На следващо място, видно от постановения административен акт, липсват мотиви и разглеждане на бежанската история на малолетните деца, като административният орган изобщо не е посочил и изследвал същите и не разгледал и подадената молба от страна на децата (действащи чрез майка си). В този смисъл, касаторът в настоящото производство, не е защитил интересите на децата, не е осигурил спазване на същите и изобщо не е разгледал бежанската история на децата, което се явява съществено нарушение на административно производствените правила, което правилно е довело до отмяна на решението и връщане на личното дело на ДАБ за ново разглеждане. На следващо място e допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗакрД), който намира приложение във всяко административно или съдебно производство, в което участват малолетни и непълнолетни деца. Не е осъществено и задължителното процесуално изискване на чл. 15, ал. 4 и 6 от ЗЗакрД - за присъствие на социален работник по време на административното производство. Съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗЗакрД, съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушване на детето, съобразена с неговата възраст. На изслушването и консултирането на детето задължително присъства социален работник от дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, а при необходимост - и друг подходящ специалист. Съгласно чл. 15, ал. 6 от ЗЗакрД, при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс. Д. "Социално подпомагане" изпраща представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. В тази част съдът неправилно е приел, че липсва такъв доклад. По делото няма данни, а и не се твърди, че в административното производство по предоставяне на закрила на малолетните чужденци е изпратен социален работник, но е представен социален доклад (л. 69) от дирекция "Социално подпомагане", Красно село, А. за социално подпомагане. На следващо място, в разпоредбите на чл. 44, ал. 2, т. 6, чл. 45д, ал. 1, т. 5 и чл. 63а, ал. 7 ЗУБ, законодателят ясно е записал, че: регистрационната карта съдържа и заявените от чужденеца данни за езиците, които разбира; чужденците, търсещи международна закрила, настанени в центрове от затворен тип, имат право на информация за правилника за вътрешния ред на съответния център, както и за техните права и задължения; информацията се предоставя на разбираем за тях език; интервюто се провежда на заявен от чужденеца език. Когато това е невъзможно, интервюто се провежда на разбираем за него език. В тази връзка, настоящият състав, следва да отбележи, че съдът от първата инстанция неправилно е приел, че проведеното пред административния орган производство е на език, който чуждата гражданка не разбира. Видно от доказателствата по делото, в регистрационната си карта (л. 43), чужденката е посочила, че владее езиците "арабски" и "кюрдски", като същевременно в същата е вписано, че текстът е преведен на разбираем език, а именно "арабски". От доказателствата по делото се установява, че регистрационния лист (л. 23), декларацията по чл. 30, т. 3 от ЗУБ (л. 38), декларация (л. 39) Евродак дактилоскопската карта (л. 40) и молба (л. 45) са били преведени на "арабски език". В съдебното производство пред първостепенният съд, чужденеца е взел участие чрез преводач от "арабски език" (съдебно заседания, л. 92). Видно от жалбата й до съда е поискан превод от "арабски"/"кюрдски" език (л. 5). С оглед на така установеното, не e налице нарушение при провеждане на административното производство в тази му част. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила, като е върнал преписката на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 от АПК. Допуснатите в административното производство нарушения на административнопроизводствените правила следва да бъдат отстранени при повторното разглеждане на административната преписка. Въз основа на анализа на установените за правния спор факти съдът е формирал обоснован от фактическа и правна страна извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, с който са отказани предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. По изложените съображения решението, предмет на касационната жалба, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Цитирани разпоредби

2