Решение № 240 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 355/2017 г.

Решение № 240 от 7.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 355/2017 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ваня Атанасова Производството е по чл. 251 ГПК. Образувано е по подадена от Е. И. С. молба вх. № 8204/21.09.2018 г. за тълкуване на решение № 184 от 29.12.2017 г. по гр. д. № 355/2017 г. на ВКС, 1 г. о. Молителят твърди, че не е ясно дали с постановеното решение е присъдена законна лихва върху сумата 5234,14 лв., считано от 12.03.2008 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане, наред с присъдената с влязло в сила решение на районен съд законна лихва върху сумата 4172,13 лв., считано от 12.03.2008 г. до окончателното й изплащане. Ответниците по молбата С. М. Р. и Х. К. Р. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 251 ГПК е неоснователна. Волята на съда, отразена в мотивите към решението и в диспозитива е ясна и разбираема. В мотивите към решението е посочено в кои части е обжалвано от Е. И. С. въззивно решение № 404 от 5.08.2016 г. по гр. д. № 928/2014 г. на Софийския окръжен съд, ГО, 1 въззивен състав, в кои части е допуснато касационно обжалване на въззивното решение с постановено по чл. 288 ГПК определение № 393 от 30.06.2017 г. по гр. д. № 355/2017 г. на ВКС, 1 г. о. и по кои въпроси. Даден е отговор на поставените въпроси. По основателността на касационната жалба е прието, че ищците С. и Х. К. са били недобросъвестни владелци на имота, поради което предявеният от тях иск срещу Е. И. С. следва да се квалифицира по чл. 74, ал. 1 ЗС, като ответникът дължи за подобренията само по-малката сума между сумата на направените разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на тези подобрения. Посочено е, че увеличената стойност на имота в резултат на подобренията възлиза на 19767 лв., стойността на направените разноски за подобренията – на 12213 лв. Посочено е, че доколкото подобренията са извършени в имот, притежаван в съсобственост от няколко лица, всеки от съсобствениците дължи на ищците, на осн. чл. 74, ал. 1 ЗС, част от сумата 12213 лв., съответна на притежаваната идеална част от общия имот – Е. С., като собственик на 3/7 идеални части, дължи 3/7 от 12213 лв., т. е. сумата 5234,14 лв. Прието е, че за разликата над тази сума до присъдената с въззивното решение (след частично потвърждаване и частична отмяна на първоинстанционния акт) сума от 17680,13 лв. искът е неоснователен. Така формираната воля е отразена ясно и разбираемо и в диспозитива на решението. Въззивното решение е потвърдено в частта, с която Е. С. е осъден да заплати на С. и Х. Р. сумата 5234,14 лв., а в частта, с която претенцията е уважена над сумата 5234,14 лв. до сумата 17680,13 лв. решението е отменено и за разликата между тези две суми, възлизаща на 12445,99 лв., искът е отхвърлен. С постановено по реда на чл. 250 ГПК допълнително решение № 4 от 31.10.2014 г. по гр. д. № 48/2008 г. на РС - Етрополе, влязло в сила като необжалвано, Е. С. е осъден да заплати на С. и Х. Р. законна лихва само върху част от присъдената главница от 5234,14 лв. – върху сумата 4172,13 лв., считано от 12.03.2008 г. (предявяване на иска) до окончателното й изплащане. В обобщение, по предявения иск и претенцията за законна лихва Е. С. е осъден за сумата 5234,14 лв. (главница), дължима на основание чл. 74, ал. 1 ЗС, и за законна лихва върху 4172,13 лв. (част от главницата 5234,14 лв.) считано от 12.03.2008 г. до окончателното й изплащане, в какъвто смисъл е и постановеното определение от 04.05.2018 г. по гр. д. № 48/2008 г. на ЕРС за издаване на изпълнителен лист в полза на ищците С. и Х. Р. След като волята на съда, отразена в решението и мотивите към него е разбираема, не са налице основания за тълкуването му по реда на чл. 251 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,