Решение № 9908 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2019 г.

Решение № 9908 от 27.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4399/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на П. Пейчев в качеството му на ЕТ "Катле-П. Пенев" – [населено място], Община [община], област [област] срещу решение № 113/25.01.2019 г., постановено по адм. дело № 1532/2018 г. по описа на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата му против АУЗД № 5311000164-1/21.03.2018 г., издаден от главен специалист "Местни данъци и такси" при Община Провадия, потвърден с решение № 5311000007/26.04.2018 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при същата община. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неспазване изискванията по чл. 63, ал. 1 и 2 ЗМДТ предвид твърденията на едноличния търговец, че притежаваните от него имоти се намират в урбанизираната територия, район, в който общината следва да извършва услугите, визирани в чл. 62 ЗМДТ, но в действителност не са предоставяни на място по отношение на всички декларирани от него имоти. Твърди, че не са представени констативни протоколи за приемани от общината по отношение работата на "Технокар" ЕООД и сключения с него договор "Сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в Община Провадия". В тази връзка в касационната жалба се сочи, че имотите попадат извън установената схема за поставяне на съдове за битови отпадъци и следователно не се дължи заплащането на услуга, която не се реализира. Оплакване се съдържа в касационната жалба и относно това какъв е размерът на таксата за всяка една от услугите по чл. 66 ЗМДТ в оспорения пред първоинстанционния съд акт. Сочи, че обжалваното съдебно решение противоречи на съдебната практика на Върховния административен съд, който се е произнесъл, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативно предвидени предпоставки – принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, като цитира решения по адм. дело № 1651/2014 г., № 6378/12 г. и № 1129/2013 г. Иска се отмяна на обжалваното решение и отмяна на АУЗД. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. П. Иванова, както и в депозираните по делото писмени бележки на касационния жалбоподател. Претендира се присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба началникът на отдел "Местни данъци и такси" при Община Провадия в депозиран по делото писмен отговор чрез юриск. Милкова, я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба срещу АУЗД № 5311000164-1/21.03.2018 г., издаден от главен специалист "Местни данъци и такси" при Община Провадия, потвърден с решение № 5311000007/26.04.2018 г. на началник отдел "Местни данъци и такси" при Община Провадия, издаден от орган по приходите при същата община относно установените с него задължения на ЕТ "Катле- П. Пенев" за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2014 г. – 2017 г. в общ размер от 8 594, 31 лв., от които внесени 246, ЗЗ лв. и дължима главница 8 347, 98 лв. и лихви към 21.03.2018 г. в размер на 1 639, 25 лв. за имот, кравеферма Съдът е приел за установено, че жалбоподателят е подал декларация по чл. 71 ЗМДТ, като е декларирал, че посочените в административния акт имоти няма да се използват през процесните години, като това обстоятелство съдът е приел, че е съобразено от актосъставителя и при изчисляване на ТБО не са начислени такси за сметосъбиране и сметоизвозване, а само за депо (третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации) и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване., като в съдебното решение подробно са посочени сумите за тези компонентни за всеки един от имотите на жалбоподателя. За имотите, за които не са подадени декларации по чл. 71 ЗМДТ съдът е приел, че определените от административния орган при Община Провадия задължения за ТБО, са дължими. Относно приложението на разпоредбата на чл. 67 ЗМДТ съдът е посочил, че едноличният търговец не е подавал декларации по чл. 17, ал. 4 от Наредба № 8 за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Провадия, поради което и такса не е изчисляване въз основа на количеството на отпадъците върху данъчната оценка на имотите, предвид, че тя е по-високата в сравнение с отчетната им стойност. По повод възраженията на жалбоподателя, че Община Провадия не е извършвала услугите по чл. 63 ЗМДТ, съдът е приел, че то е неоснователно предвид представените по делото протоколи от заседание на Общински съвет – Провадия и план-сметките, поради което е счетено, че услугите са извършвани. При постановяване на решението си съдът се е позовал и на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, която не е открила несъответствие в изчисленията на дължимите суми за ТБО в сравнение с посочените в акта, оспорен пред съда. Обжалваното решение е неправилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е извършил проверка на компетентността на органа, издал оспорения пред него административен акт, с който на ЕТ "Катле- П. Пенев" са определени задължения за ТБО за процесните години, посочени по-горе. Разпоредбата на чл. 4, ал. 3 ЗМДТ определя компетентността на служителите на общинската администрация за установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци. Актът е издаден и в съответствие с чл. 4, ал. 1 ЗМДТ, който сочи редът по ДОПК. Касае се за акт за издаване на задължение по декларация по смисъла на чл. 107 ДОПК. Законовата уредба за установяване и събиране на местните данъци и такси, уредена в ЗМДТ препраща към органите и реда за това в ДОПК и затова неговите разпоредби са приложими, а определените с нарочна заповед на кмета на съответната община служители от общинската администрация, които да установяват местните данъци и такси са приравнени на органи по приходите по смисъла на ДОПК. Установената компетентност на органите по установяване на местните чл. 107, ал. 4 ДОПК регламентира, че актът за установяване на задължения по декларация може да се обжалва пред директора на териториалната дирекция на Националната агенция по приходите, който в случая е ръководителят на звеното за местни приходи в Община Правец – началникът на отдел "Местни данъци и такси" и той е горестоящ административен орган. Таксата за битови отпадъци, която се състои от посочените от съда и уредените в чл. 62 ЗМДТ три компонента е установено, че размерът се определя съгласно приетата от Общински съвет Провадия Наредба № 7 за определянето и администрирането на местните такси и цените на услугите в Община Провадия. Основателно е оплакването в касационната жалба, че по делото липсват доказателства, че от Община Провадия действително са предоставени услугите по събиране и извозване на битовите отпадъци. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 ЗМДТ регламентира, че дейностите по предоставяне на услугите по чл. 62 включват: 1. събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до инсталации и съоръжения за третирането им, както и осигуряване на съдове за събиране на битовите отпадъци, с изключение на разделното събиране, предварителното съхраняване и транспортирането на битовите отпадъци, попадащи в управлението на масово разпространени отпадъци по Закона за управление на отпадъците – за услугата по чл. 62, т. 2 - третиране на битови отпадъци, необхванати в управлението на масово разпространените отпадъци, както и проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци и/или други инсталации или съоръжения за оползотворяване и/или обезвреждане на битови отпадъци – за услугата по чл. 62, т. 3 - поддържане на чистотата на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места и селищните образувания в общината, предназначени за обществено ползване. Предвид установеното по делото, че за част от имотите дружеството-касатор е подал декларации по чл. 71, т. 1 ЗМДТ, то и административният орган, издал оспорения акт се е съобразил с тези декларации и не е обложил с ТБО тези имоти. По делото са представени договор от 15.07.2014 г. между Община Провадия и "Технокар" ЕООД за сметосъбиране, сметопочистване, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в Община Провадия, както и цялата преписка по обществената поръчка, проведена от възложителя – посочената община и спечелилия изпълнител "Технокар" ЕООД, както и протоколи от заседание на Общински съвет Провадия за одобряване на план-сметка и определяне размера на ТБО. Тези доказателства обаче доказват наличие на намерение, но не и действително извършване на посочените услуги по чл. 66 ЗМДТ. Необосновано съдът е приел, че представените договори за отделните услуги с "Технокар" ЕООД доказват изпълнението на услугите по чл. 62 ЗМДТ, тъй като те доказват само наличие на облигационна връзка между страните по тях, но не установяват действителното изпълнение на поетите в договорите ангажименти. В този смисъл следва да се приеме, че организирането на услугата по чл. 62, ал. 1, т. 1 ЗМДТ и нейното реално извършване не са доказани по делото. Съдът не е указал на административния орган, че в негова тежест е да докаже посочените факти, поради което по отношение на тази услуга не е доказано нейното извършване, а съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като не е разпределил доказателствената тежест между страните по делото съгласно чл. 170, ал. 1 – неуказване на административния орган да докаже фактическите основания за издаване на оспорения административен акт и чл. 171, ал. 4 АПК и не е събрал относимите за спора доказателства. Обосновано съдът се е произнесъл по отношение приложението на чл. 67, ал. 1 ЗМДТ предвид, че жалбоподателят не е подавал декларация по чл. 17, ал. 4 от общинската наредба, цитирана по-горе за количество и обем на отпадъците на база стандартен съд, поради което неоснователно в касационната жалба се поддържа оплакване в тази насока. Относно имотите, за които касационният жалбоподател е установил, че не са подавани декларации по чл. 71, т. 1 ЗМДТ, се дължи такса за посочените видове услуги по чл. 62 ЗМДТ, но както вече се посочи по-горе не е установено сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъците на територията на Община Провадия, както и за обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. При неустановено доказване, че наистина Община Провадия е предоставила определените видове услуги, посочени по-горе означава, че първостепенният съд не е изискал представянето на такива доказателства от общинската администрация в лицето на органа, издал оспорения пред съда акт по чл. 107 ДОПК. Предвид твърденията на жалбоподателя, че имотите му се намират извън районите, в които общината организира събиране и извозване на битовите отпадъци, е следвало ответникът да представи съответните доказателства, като по този начин и да обори твърденията му, но такива доказателства не са ангажирани по делото. Неправилно съдът е приел, че има депо за Община Провадия, макар по делото да не са ангажирани конкретни доказателства. При така установеното настоящата касационна инстанция счита, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неизясняване на относимите към спора факти и обстоятелства относно реализирани ли са в действителност всяка една от посочените в чл. 62 ЗМДТ услуги за облагането с ТБО. Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав, като се укаже на административния орган да представи доказателства за реалното извършване на видовете услуги по чл. 62 ЗМДТ, посочени по-горе и след събиране на всички относими към спора писмени доказателства съдът да се произнесе по съществото на спора относно дължимостта или не на установените с административния акт задължения за ТБО. С оглед изхода на делото на отмяна подлежи и решението в частта за разноските. На основание чл. 226, ал. 3 АПК настоящият съдебен състав не се произнася за разноските на страните по делото. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение