Решение № 9680 от 5.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7894/2023 г.

М. С., гражданин на Сърбия, е подал касационна жалба срещу решение 4103 от 20.06.2023г. по адм. дело 3502/2023г. по описа на Административния съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ за предоставяне право на постоянно пребиваване в Република България с рег. 5364р-5727/09.03.2023г., издаден от директора на дирекция Миграция при Министерството на вътрешните работи. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с присъждане на разноски. Директорът на дирекция Миграция при Министерството на вътрешните работи е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. М. С. подал до директора на дирекция Миграция при Министерството на вътрешните работи заявление Г-3556/26.09.2022г., с което поискал право на постоянно пребиваване на чужденец в Република България, на основание чл. 25, ал. 1, т. 1 от Закона за чужденците в Република България, към което били приложени всички изискуеми документи, в това число, трудов договор 053/26.09.2022г., сключен между М. С. и ТЦМ БАУ ООД. Чужденецът посочил адрес на пребиваване: град София, [жк], [адрес]. На 15.11.2022 г. била извършена проверка от службите за административен контрол на чужденците на посочения от чуждия гражданин адрес на пребиваване, за което била съставена докладна записка. Снето било писмено сведение от собственика на имота Н. И. Г.. Въз основа на резултата от проверката било изготвено становище с мнение да се откаже разрешение за постоянно пребиваване, тъй като лицето е декларирало неверни данни относно адреса на пребиваване. С писмо рег. 5364р-5727/09.03.2023г. на директора на дирекция "Миграция" на М. С. било отказано право на постоянно пребиваване. Съгласно справка от информационните системи на дирекция Миграция при Министерството на вътрешните работи М. С. е влязъл еднократно на територията на страната на 26.09.2022г. Съгласно писмо от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда , чужденецът не се е явявал на работа, не е полагал труд и не е ползвал неплатен отпуск. От правна страна административният съд приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, с излагане на фактически и правни основания. Постановеният отказ бил законосъобразен, тъй като М. С. заявил неверни данни и представил документи с невярно съдържание. Съгласно чл.26, ал.1 във връзка с чл.10, ал.1, т.23 от Закона за чужденците в Република България не се издава разрешение за постоянно пребиваване, ако чужденецът е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. Поради това жалбата на М. С. била отхвърлена. Касационната инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, в съответствие с логическите правила и с материалния закон. Административният съд законосъобразно е приел, че е налице основанието за отказ за директора на дирекция "Миграция" по чл. 26, ал. 1, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 23, ЗЧРБ, тъй като М. С. е декларирал неверни данни. Нотариално заверената декларация за предоставяне на адрес на пребиваване на сръбския гражданин е съставена единствено с цел заобикаляне нормите, регламентиращи режима на чужденците в Република България. Собственикът на жилището, находящо се на посочения от чужденеца административен адрес, изрично е заявил, че той не е пребивавал в жилището. Признал е, че декларацията е изготвена от него срещу парично възнаграждение, за да се осигурят документи за пребиваване на четирима сръбски граждани, в това число и на М. С.. Съгласно чл. 11, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България по облекчената процедура за издаване на разрешение за пребиваване, чужденецът, който няма виза за дългосрочно пребиваване, следва да представи регистриран в Националната агенция за приходите трудов договор, сключен за срок минимум шест месеца. Видно от представения от М. С. трудов договор 053/26.09.2022г., сключен с ТЦМ БАУ ООД, чужденецът е назначен на длъжност работник-строителство , с месторабота град София и е следвало да постъпи на работа на 22.06.2022г. Установено е, че С. не е упражнявал трудова дейност, тъй като физически не е пребивавал на територията на страната . Постановеното от административния съд решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на Министерството на вътрешните работи следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд