Решение № 6953 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16473/2011 г.

Решение № 6953 от 17.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16473/2011 г., III о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 123 от 10.11.2011 г. по адм. дело № 209/2011 г. на Административния съд - Силистра. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Дочо Стоянов Дочев от гр. Силистра, представляван от адв. Йовко Маринов, в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът по жалба на Дочо Стоянов Дочев е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/32154 от 25.07.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена сума в размер на 2468,47 лв., недължимо платена за 2009 г. във връзка с подадено от Дочев общо заявление за единно плащане на площ с УИН 19/160609/39189, поради констатирано намаление на годната за подпомагане площ от заявената с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, визирани в разпоредбите на чл. 26, 28, 34 и 36 АПК, задължаващи административния орган да уведоми жалбоподателя за започналото административно производство, да му даде възможност да участва в него, да присъства на извършените проверки и да представи доказателства. Приел е, че органът не е събрал служебно необходимите доказателства и е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая, и не е обсъдил обясненията и възраженията на заинтересования, още повече че не му е била осигурена възможност да направи такива. Съдът е приел също така, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. Съгласно чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не се съдържат. Не може да се приеме, че изразът "новополучена официална информация в Интегрирана система за администриране и контрол - регистър Система за идентификация на земеделските парцели (ИСАК), с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази", може да бъде фактическо основание. Не става ясно нито основанието, нито методиката, по която е определен размерът на сумата, нито причината, въз основа на която тази сума се обявява за недължимо платена, нито от какво естество е тази "новополучена официална информация в ИСАК, с която Разплащателната агенция е длъжна да се съобрази". При подаване на заявление за подпомагане по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), както и по Схемата за национално доплащане на площ за 2009 г. жалбоподателят - ответник в настоящото производство, е бил подложен на всички видове проверки, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията от 21.04.2004 г. за определяне на подробни правила за прилагане на интегрираната система за администриране и контрол, кръстосано спазване и модулация, предвидени в регламенти (ЕО) № 1782/2003 г. и (ЕО) № 73/2009 г. на Съвета, както и за прилагане на кръстосаното спазване, предвидено в Регламент (ЕО) № 479/2008 г. на Съвета. В същото време, след подаването на заявлението, са извършени кръстосани проверки на съдържащите се в заявлението данни в ИСАК, като освен това е доказано, че заявените земи представляват допустим слой "Площи, подходящи за подпомагане по СЕПП", който допустим слой е установен въз основа на извършени теренни проверки на Министерството на земеделието и храните. Следва да се има предвид, че при подаването на заявленията за подпомагане за кампания 2009 г. в ИСАК е съществувал създаден специален слой, който обхваща допустимите за подпомагане земеделски земи. Слоят за допустимост е изработен чрез интерпретация на ортофотоизображения на територията на страната и чрез съпоставка на данните от декларираните площи през кампаниите 2007 и 2008 г. На основание чл. 43 от ЗПЗП Разплащателната агенция извършва директни плащания по подадените заявления, след като установи истинността на подаденото заявление. На основание чл. 47, ал. 2 от ЗПЗП Разплащателната агенция може да намали размера или да откаже плащане по схема, когато не са спазени изискванията на схемите за национални доплащания, финансирани от Европейския фонд за развитие на селските райони и държавния бюджет, по реда на ДОПК съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 и 4 ЗПЗП. Разпоредбата на чл. 166, ал. 1 ДОПК препраща към реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК, регламентиран в глава пета на АПК. Препращането е изчерпателно и следователно изключва глава седма АПК - "Възобновяване на производства по издаване на административни актове". В тази насока съображенията на съда са незаконосъобразни и не се споделят от настоящата инстанция, но не се отразяват на правилността на съдебното решение. Съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, отказвайки да допусне исканата съдебно-техническа експертиза с цел изясняване на заявените като недопустими за подпомагане от Дочо Дочев площи. АУПДВ не е мотивиран в съответствие с изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Във фактическите основания за издаването на акта не са посочени кои точно площи са обявени за недопустими, по какви причини административният орган счита, че същите попадат в недопустимия слой, и каква е квадратурата им. Не е посочено какви видове административни проверки са били извършени, какво е констатирано в тях и въз основа на какви дейности. Поради тази причина вещото лице, в съответствие с така формулираните въпроси, не би могло да извърши проверка и да представи информация, различна от съдържащата се в приложените документи. По една част от формулираните към вещото лице въпроси между страните не съществува спор, като за това има представени и достатъчно писмени доказателства. Така например по делото няма спор, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, при които не са били констатирани разлики между заявените от Дочев площи и допустимите за подпомагане, и поради това Разплащателна агенция към ДФ "Земеделие" е извършила плащане. По-късно обаче, през м. декември 2010 г., е извършена трета кръстосана проверка, която е открила грешка относно площите, допустими за подпомагане, и в резултат на това е издаден оспореният АУПДВ. По тези факти не се спори. Назначаването на исканата съдебно-техническа експертиза не би могло да доведе до изясняване на предпоставките на чл. 73, т. 4 отРегламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, съгласно който задължението за възстановяване на недължимо плащане на земеделския стопанин не се прилага, ако плащането е извършено по грешка на компетентните власти или друг орган и ако грешката не може да бъде установена по разумен път от земеделския стопанин. По делото няма данни, а и във фактическите основания на обжалвания АУПДВ не се твърди, че с поведението си Дочев е въвел в заблуждение органите на РА, нито че в подаденото заявление декларирали неверни данни относно вида и размера на площите. Още повече че през 2009 г. са извършени две проверки, които са констатирали, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане. Третата кръстосана проверка, на която се позовава административният орган, извършена през м. декември 2010 г., е извършена в противоречие с чл. 24, т. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Съгласно този текст всяка проверка, включително и кръстосаната, при която са констатирани нередности, следва да бъде последвана от други подходящи административни процедури, включително и проверки на място. Съгласно чл. 28 от същия регламент всяка проверка на място подлежи на контролен доклад, за да има възможност да се прегледат детайлите на проверката, като съгласно т. 2 на чл. 28 на земеделския производител се дава възможност да подпише доклада, за да удостовери присъствието си на тези проверки, и да направи забележки. Когато бъдат открити нередности, земеделският производител получава и копие от контролния доклад. Ако нередностите са открити при дистанционна проверка, възможността за подписване на доклада се предоставя преди компетентните власти да направят заключенията си от констатациите по всички намаления или изключвания. В този смисъл, независимо от новопредставената информация и констатираните при последващите кръстосани проверки различия, е било задължително Разплащателната агенция да предприеме и други подходящи административни процедури, включително и проверки на място, както и да изиска от заявителя допълнителни доказателства във връзка с нередностите. След като не е извършила тези действия, ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, не е изяснила в пълна степен верността на установените несъответствия, нито е установила причините, довели до тези несъответствия. Това е било абсолютно необходимо с оглед на факта, че през 2009 г. са били извършени две кръстосани проверки, които са установили, че заявените от жалбоподателя площи са допустими за подпомагане и едва третата проверка - през м. 12.2010 г., ги обявява за недопустими. По този начин административният орган е допуснал съществено нарушаване на процедурата, което е основание за отмяна на атакувания акт. С една евентуална съдебно-техническа експертиза тези недостатъци на процедурата не биха били преодолени. Правилно съдът се е позовал на нарушенията на чл. 26, 28, 34 и 36 от АПК, защото административният орган не е уведомил жалбоподателя за започналото административно производство и по този начин го е лишил от възможността да участва в него и да представя доказателства в подкрепа на твърденията си. Административният орган не е събрал и служебно всички необходими доказателства, като е издал административния акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по делото, както и без да обсъди възраженията и обясненията на страните. Допуснатото нарушение също е съществено, защото ако бенефициентът бе допуснат да участва в производството и да представи необходимите доказателства, възражения и обяснения, би могло да се стигне до друга фактическа обстановка, както и да бъдат направени други правни изводи, различни от направените от административния орган. С оглед изложеното съдът намира, че касационната жалба е неоснователна. Не са налице сочените в нея отменителни основания. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на адв. Йовко Маринов за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 500 лв., представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за представителство пред Върховния административен съд, съгласно приложено адвокатско пълномощно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,