Решение № 60 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 381/2010 г.

Решение № 60 от 29.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 381/2010 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд, [населено място] срещу решение № 1 от 4.01.2010 г. по гр. д. № 2471/2008 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която върху присъденото в полза на С. М. С. от [населено място] баня обезщетение за неимуществени вреди в размер на 60 000 лв. е начислена законна лихва за периода от датата 30.03.2003 г., следваща датата на пътно-транспортното произшествие, до датата на сезиране на Гаранционен фонд с молба от 17.04.2007 г. Касаторът поддържа, че в атакуваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и установената съдебна практика, като застъпва становището, че доколкото няма качеството на застраховател или делинквент, а отговаря за чуждо задължение, лихвата за забава върху изплатеното от него обезщетение на пострадалото от пътно-транспортното произшествие лице следва да бъде начислена от датата, на която е бил сезиран с искането за обезщетение, а не от датата на непозволеното увреждане. С определение № 730 от 22.11.2010 г. по настоящото дело, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част по въпроса за началния момент, от който се дължи обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва при предявен пряк иск срещу Гаранционния фонд. Ответникът по касация - С. М. С. от [населено място] баня - моли за оставяне на жалбата без уважение по съображения, подробно развити в писмен отговор от 20.04.2010 г. Върховен касационен съд - състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, с оглед заявените касационни основания и становищата на страните, съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Касационната жалба е основателна. За да начисли законната лихва върху присъденото на ищеца обезщетение за неимуществени вреди от датата на пътно-транспортното произшествие, въззивният съд се е позовал на липсата на изрична регламентация на този въпрос в действащите към датата на процесното пътно-транспортно произшествие разпоредби на чл. 88 от Закона за застраховането /сега отм./, за разлика от приетите впоследствие разпоредби на ал. 4 и ал. 5 на същия член. Решението е неправилно. Основателно е оплакването на касатора за допуснато нарушение на материалния закон - чл. 84, ал. 2 ЗЗД. При преценката относно момента на настъпване на забавата на Гаранционен фонд - С. въззивният съд не е отчел характера на отговорността на Фонда, а именно - че тази отговорност произтича от закона /чл. 88 ЗЗ (отм.), а не от причиненото в резултат от пътно-транспортното произшествие непозволено увреждане. С оглед на това, по отношение забавата за плащане на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение не може да намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, според която при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Доколкото към момента на възникване на спорното правоотношение /29.03.2003 г./ законът не предвижда определен срок за плащане на претендираното обезщетение, приложение следва да намери общата норма на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, установяваща правилото, че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен. Що се отнася до последвалата законодателна промяна - изменението на чл. 88 с приемане на новите ал. 4 и ал. 5 /ДВ, бр. 85/2004 г./, с които изрично е уреден въпросът за началния момент на лихвата за забавено плащане на дължимото от Гаранционния фонд обезщетение, същата не следва да бъде обсъждана, тъй като е извършена след възникване на процесното правоотношение. В посочения по-горе смисъл е отговорът на значимия за делото материалноправен въпрос, изцяло съобразен с наличната вече практика на Върховен касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК и имаща задължителен характер съобразно указанията по т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС - решение № 217 от 21.12.2010 г. по т. д. № 149/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, II отделение Противоречието на атакуваното решение с цитираната практика обуславя неговата неправилност и налага отмяната му в обжалваната част и присъждане на обезщетението по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от датата, на която Гаранционния фонд е бил сезиран с искане за заплащане на обезщетение. Макар да не са ангажирани конкретни доказателства, доколкото Фондът признава, че искането до него за заплащане на обезщетение е направено с молба от 17.04.2007 г., следва да се приеме, че от този по-ранен момент, а не от датата на подаване на исковата молба срещу него и конституирането му като ответник по реда на чл. 117, ал. 4 ГПК (отм.) - 8.05.2007 г., същият е изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва. При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, на касатора следва да се присъдят направените по настоящото дело разноски в размер на платената държавна такса 80 лв., както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 269.72 лв., определено на база размера на законната лихва върху присъденото на ищеца по иска обезщетение от 60 000 лв. за периода от 30.03.2003 г. до 17.04.2007 г. - 90 985.71 лв., изчислен при използване програмата за автоматично изчисляване на законна лихва върху просрочени задължения на правно-информационна система "С. ". Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1, пр. 2 ГПК