Решение № 14153 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10436/2014 г.

Решение № 14153 от 26.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10436/2014 г., II о., докладчик съдията Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Марин Василев Маринов, Мая Кръстева Маринова и Петър Неделчев Цветков от гр. Свищов, чрез адв. Иванов против решение № 114 от 18.03.2014 г. по адм. дело № 255/2013 г. по описа на Административен съд - Велико Търново. С доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна със законните последици. Ответникът - началник на РДНСК - Северен централен район не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата и предлага да се остави в сила обжалваното решение като законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, предвид категорията на строежа /първа/, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед № ДК-02-СЦР-5/12.02.2013 г. на началника на РДНСК - СЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 и ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "надстрояване на хотел "Перун"-стара сграда" в ПИ с идентификатор 65766.401.1 по кадастралната карта на землището на гр. Свищов, м. "Паметниците", Община Свищов. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, извършен в точно визираните в констативния акт и заключението на съдебно-техническата експертиза параметри след 2009 г., съставляващ нови две хотелски нива /етажи/ и частично използваем покрив, а не преустройство и освежаващ ремонт, каквито са твърденията по жалбата и подаденото до РДНСК възражение. Изложени са подробни мотиви за статута на надстроената сграда и нейното отразяване в КК и Удостоверението на търпимост, с оглед параметрите на процесния строеж и периода на изграждане. Установено е, че незаконния строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1 до 3 от ПЗР на ЗУТ, като не е приложим и режимът по § 127 /нов/ с оглед годината на изграждане-след 31.03.2001 г. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали Констативен акт № 58-НИ/31.08.2012 г. не са оборени в съдебното производство, а според заключението на вещото лице те отговарят на фактическото състояние. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от жалбоподателите както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, с конкретни параметри, описани в заповедта и заключението на експерта, сочещи на надстройка на съществуваща сграда, за която е издадено Удостоверение за търпимост през 2009 г. Подробно е мотивирано решението и досежно кредитиране на доказателствата за годината на изграждане на процесния незаконен строеж, като възражението на касаторите за игнориране на гласните доказателства е неоснователно. Обоснован е и извода, че процесния незаконен строеж не попада в някоя от изключителните хипотези по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127 от ПЗР на ЗУТ, предвид годината на изграждането му, поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. Доводите по касационната жалба за нищожност на процесната заповед са неоснователни, тъй като се касае за строеж от първа категория по чл. 137, ал. 1, т. 1 от ЗУТ във връзка с чл. 2, ал. 12 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Компетентността на началникът на РДНСК Северен централен район е налице дори и при категория от четвърта до шеста в случая по смисъла на § 126 от ПЗР на ЗИДЗУТ, тъй като производството е започнало преди влизане в сила на ЗИДЗУТ, бр. 82/2012 г. на ДВ -констативният акт е изготвен на 31.08.2012 г. и съгласно чл. 225, ал. 3 ЗУТ към този момент е започнало административното производство. Неоснователно е и възражението за липса на мотиви в оспорената заповед досежно търпимостта на строежа, тъй като видно от мотивната част на заповедта, административният орган е обсъдил неприложимостта на режима по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ с оглед годината на изграждането му. Освен това в съдебната фаза на производството са събрани доказателства и са обсъдени доводите в тази насока, като мотивите за непопадане на процесния незаконен строеж в нито една от хипотезите на търпимост по § 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 и § 127 от ПЗР на ЗУТ касаят периода на изграждане на строежа. След като процесният строеж не попада времево в нито един от режимите на търпимост по ал. 1, ал. 2, ал. 3 на § 16 и § 127 от ПЗР на ЗУТ не следва да се обсъждат и конкретните изисквания на тези норми за признаване на търпимост. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,