Решение № 16360 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2011 г.
ВАСII отделение12.12.2011 г.докладчик т Дима Йорданова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 86/24.06.2011 г. постановено по адм. д. № 184/2011 г. на Административен съд гр. Перник. ОСЪЖДА РДНСК - Югозападен район- гр. Перник да заплати на Гюро Димитров Гюров направените от него разноски в размер на 500.00 лв. общо за двете инстанции- представляващи адвокатско възнаградения за положената от адв. Генадиева защита. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 16360 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10693/2011 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът РДНСК- Югозападен район гр. Перник е обжавла решение № 86/24.06.2011 г. постановено по адм. д. № 184/2011 г. на Пернишкия административен съд, с което е отменена заповед № ДК- 02-ЮЗР - 71/17.03.2011 г. на началника на РДНСК - Югозападен район гр. Перник, с която е наредено премахването на незаконен строеж " Двуетажна монолитна сграда", находяща в НУПИ - № 34, масив 9 по КВС на м."Вучкански камик", с. Лобош, община Ковачевци, собственост на Гюро Гюров като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му Ответникът Гюро Гюров изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за законосъобразност на решението. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резулатат, решаващият състав на съда е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване на посоченото за издаването й основание чл. 225, ал. 2, т. 2, вр. с чл. 225, ал. 1 ЗУТ, мотивирайки този свой извод с допуснати съществени нарушения н административнопроизводствените правила при издаването му. Съгласно разпоредбата на § 16, ал. 1, предл. 1 ПРЗУТ строежи, изградени до 7 април 1987 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по действащите подобни устройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването им или по този закон, са търпими строежи и не подлежат на премахване и забрана за ползване. Нормата е императивна и вменява задължение за административния орган във всеки отделен случай в производство по чл. 225 ЗУТ за премахване на строеж като незаконен, да установява с надлежни доказателствени средства наличието или липсата на законовите предпоставки за неговата търпимост. Задължение за събиране на доказателства и преценка относно търпимостта на строежа разпоредбата вменява и на съда по същество в производствата по оспорване на заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ, като установяванията и изводите в тази посока биха били основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна, или за отхвърляне на оспорването като неоснователно. В конкретния случай, съдът е изпълнил това свое задължение и чрез свидетелски показания на бившия собственик е констатирал строителство на процесната сграда извършено през 1985 - 1986 г., които показания не са били опровергани с други доказателствени средства от касатора. Съобразно разпоредбата на чл. 35 АПК задължение на административния орган е да изясни фактите и обстоятелствата от значенение за случая и да събере служебно доказателства за това. Административният орган в настоящия случай не изпълнил това свое задължение, допуснал е нарушения на административнопроизводствените правила, което е достатъчно основание заповедта да се счете за незаконосъобразна само на това основание. Приемайки изводите за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е постановил решението в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК същото следва да се остави в сила. При този изход на делото следва на Гюро Димитров Гюров от гр. София да се присъдат направените по делото разноски, при направеното своевременно искане и при липса на възражения за прекомерност в размер на 500.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждения за двете инстанции, като се осъди РДНСК - Югозападен район гр. Пернки да ги заплати. По изложените съображения Върховният администратиевн съд, второ отделение