Решение № 7350 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4327/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационната жалба на Гифтпойнт Европа ЕООД с ЕИК 206417725, със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], чрез адв. Бърчев против Решение 3780/05.02.2025 г. на Административен съд - София - град (АССГ) по адм. д. 3295/2023 г., с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт (РА) Р-22221022000456-091-001/22.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в обжалваната и потвърдена част с Решение 179/09.02.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) София

С твърдения за наличието на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касаторът иска отмяна на първоинстанционното решение, отмяна на РА и присъждане на разноски.

Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция ОДОП София оспорва същата като неоснователна чрез пълномощника си юрк. Волянова. Иска да бъде оставено в сила решението на АССГ и да му се присъдят разноски. Представя списък на разноските.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е РА Р-22221022000456-091-001/22.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, в потвърдената му част с Решение 179/09.02.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София. С РА са установени на ревизираното дружество Гифтпойнт Европа ЕООД допълнителни задължения за ДДС и лихви за данъчните периоди (д. п.) м. август, м. септември, м. октомври, м. ноември, м. декември 2021 г. и м. януари 2022 г. в резултат на: 1. начислен на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС данък в общ размер 33 169.99 лв. във връзка с недоказани вътреобщностни доставки (ВОД) и освободени доставки на стоки, изпращани или превозвани извън територията на ЕС (износ); 2. непризнато право на приспадане на ДДС в общ размер 7 411.63 лв. по митнически декларации за внос. В резултат на това са коригирани декларираните от дружеството резултати в справките декларации (СД) ДДС за възстановяване и след прихващане са установени задължения за внасяне на ДДС за м. януари 2022 г.

АССГ е обосновал изводи за валидност и материална законосъобразност на РА.

Настоящият касационен състав преценява оспореното първоинстанционно решение като валидно и допустимо, но частично неправилно.

Правилно съдът потвърждава РА в частта му на отказаното право на приспадане на ДДС в размер на 7 411.63 лв. по митническите декларации за внос. Жалбоподателят е представил 7-те митнически декларации заедно с фактурите от износителите. Вещото лице, изготвило съдебно счетоводната експертиза (ССЕ), изключително подробно обяснява по какъв начин дружеството осъществява продажбите на стоки чрез онлайн платформа, за която заплаща такса за ползването й - въз основа на поръчка и издадени INVOICE и фактури на български език. След сравнение на данните от счетоводната система, според които стоките са заприходени, и на данните от търговската платформа то констатира редица несъответствия, поради което дава заключение, че не може категорично да установи равнение между синтетичното ниво на счетоводните запивания и аналитичното ниво на записванията в търговския модул. Поради това счита, че не е доказана реализацията на придобитите стоки. Изводът е, че данъчният кредит законосъобразно е отказан с РА поради недоказаност на материалноправната предпоставка на чл. 69, ал. 1, т. 2 ЗДДС.

Според т. 26 от Решение на СЕС от 16 септември 2020 по дело C-528/19, Mitteldeutsche Hartstein-Industrie AG, съгласно постоянната съдебна практика наличието на пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС, по принцип е необходимо, за да се признае на данъчнозадълженото лице право на приспадане на ДДС за получената доставка, както и за да се определи обхватът на това право. Правото на приспадане на ДДС, начислен за получените доставки на стоки или услуги, предполага, че разходите, направени за получаването им, са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи право на приспадане (Решение от 14 септември 2017 г., Ибердрола Инмобилиария Риъл Естейт Инвестмънтс, C-132/16, т. 28 и цитираната съдебна практика). Поради това са неоснователни доводите в касационната жалба, че след като всяка една от доставките на стоки от внос е редовно осчетоводена, стоките са записани по съответните стокови сметки и дейността на дружеството безспорно е търговия със стоки чрез онлайн платформа, то отказът на данъчен кредит противоречи на принципа на данъчния неутралитет.

ДДС е начислен с РА:

1. по 38 фактури на обща стойност 23 645.37 лв., по които Гифтпойнт Европа ЕООД декларира ВОД, с мотива, че получателите са с невалидни VIN номера;

1. по 10 фактури на обща стойност 8 407.28 лв., по които Гифтпойнт Европа ЕООД декларира ВОД, с мотива, че не са представени документи за доставката (фактура) и документи, доказващи изпращането и транспортирането на стоките в изпълнение изискванията на чл. 45 ППЗДДС;

1. по 102 фактури с получатели чуждестранни физически и юридически лица извън ЕС, тъй като не са представени доказателства по чл. 21, ал. 1 ППЗДДС.

От първата група от 38 фактури по 33 фактури на стойност 22 519.63 лв. получател е SALESFORCE NETHERLANDS BV с VIN NL815765212В01. Същият е получателят и по 5 фактури от втората група на стойност 1 956.90 лв. (общо 24 476.53 лв.)

По отношение на SALESFORCE NETHERLANDS BV е установено в хода на съдебното производство, че при декларирането е сгрешена една цифра от VIN номера, който е NL815764212В01. Безспорно е установено още в хода на ревизионното производство, че за осъществяване на дейността си Гифтпойнт Европа ЕООД има сключен договор с Капелен логистикс ЕООД на 14.04.2021 г. Според дадените писмени обяснения от Капелен логистикс ЕООД стоките на Гифтпойнт Европа ЕООД се съхраняват в обособени части от складовете в Логистичен център Капелен. Приемат се от Капелен логистикс ЕООД и се завеждат извънсчетоводно в складовата програма. Изписват се при изпращането им към клиенти на Гифтпойнт Европа ЕООД. За транспорта на стоките се ползват услугите на Ди Ейч Ел Експрес България ЕООД.

Към фактурите с получател SALESFORCE NETHERLANDS BV са представени товарителници, описани с номера и държава по местоназначение NL в изготвената от експерта таблица. Не са представени товарителниците към 7 от фактурите от първата група, но по тях приходните органи не са признали ВОД единствено с мотива, че е сгрешен VIN номера на получателя, като очевидно са кредитирани предоставените от Ди Ейч Ел Експрес България ЕООД данни за извършен транспорт на пратки по тези фактури.

Представени са в хода на съдебното производство петте фактури с получател SALESFORCE NETHERLANDS BV от втората група, като само към една фактура - 481/29.10.2021 г. на стойност 187.84 лв. не е приложена товарителница, а фактура 805/14.12.2021 г. е с получател JIBE! GROUP според товарителницата и в тази фактура е начислен ДДС и деклариран в д. п. м. декември 2021 г.

Вещото лице установява, че стоките по всички фактури са заплатени от SALESFORCE по банковите сметки на Гифтпойнт Европа ЕООД и от PAYPAL акаунт в евро. Плащанията са осчетоводени в счетоводството на Гифтпойнт Европа ЕООД от този клиент.

С писмо от 12.10.2023 г., подписано от E. P. от името на SALESFORCE NETHERLANDS BV, се потвърждава изрично получаването на стоките по процесните фактури, както и разплащането.

С оглед така установените факти касационният състав приема, че неправилно с РА е начислен ДДС в размер на 4 048.11 лв. по фактурите с получател SALESFORCE NETHERLANDS BV с обща стойност 24 288.69 лв. (24 476.53 - 187.84) в хипотезата на чл. 67, ал. 2 ЗДДС.

Правилно е начислен с РА ДДС в размер на 1 075.06 лв. по останалите 5 фактури от втората група на обща стойност 6 450.38 лв. при съобразяване с правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС, тъй като в хода на ревизионното производство и в хода на съдебното производство фактурите не са представени, не са представени и транспортни документи. С оглед на това законосъобразен е изводът на приходните органи и на административния съд, че жалбоподателят не е представил документите от списъка по чл. 45 ППЗДДС за доказване на ВОД.

От първата група остават 5 фактури на обща стойност 1 125.74 лв. с получатели, за които е установено, че са с невалидни VIN номера. Установено е също така, че стоките са транспортирани до тях на територията на ЕС Гърция, Португалия, Нидерландия, Финландия. ВОД не са признати от приходните органи единствено и само поради установената от тях невалидност на посочените във фактурите VIN на получателите.

Неправилно АССГ потвърждава РА в тази част относно начисления ДДС в размер на 187.62 лв.

Според т. 32 от Решение на СЕС от 9 февруари 2017 г. по дело C-21/16, Euro Tyre BV и цитираните там решения от 6 септември 2012 г. по дело HYPERLINK "https://web.apis.bg/e.php?code=62011cj0273&base=APEV" \t "_blank" C-273/11, Mecsek-Gabona, C-273/11, т. 60; от 27 септември 2012 г. по дело C-587/10, VSTR, т. 51 и от 20 октомври 2016 г. по дело C-24/15, Plоckl, , т. 40, както получаването на идентификационен номер по ДДС от купувача, който да е валиден за целите на осъществяването на вътреобщностни операции, така и вписването му в системата VIES, не са необходими условия за освобождаване от ДДС на вътреобщностна доставка. В т. 34 т. 36 от същото решение СЕС приема, че това са само формални изисквания, които не могат да поставят под въпрос правото на продавача на освобождаване от ДДС, след като са изпълнени материалноправните условия за вътреобщностна доставка. Съгласно практиката на Съда национална мярка, която основно поставя правото на освобождаване от ДДС в зависимост от спазването на формални задължения, без да вземе предвид материалноправните изисквания, и по-специално без да си поставя въпроса дали последните са изпълнени, надхвърля необходимото за осигуряване на правилното събиране на данъка. Това е така, защото сделките трябва да бъдат облагани, като се вземат предвид техните обективни характеристики (решение по делото Plоckl, т. 37 и цитираната съдебна практика). Що се отнася до обективните характеристики на вътреобщностна доставка, ако тя отговаря на предвидените в член 138, параграф 1 от Директивата за ДДС условия, тази доставка е освободена от ДДС.

От това следва, че принципът на данъчен неутралитет изисква да се признае освобождаването от ДДС, ако са изпълнени материалноправните условия, дори и ако данъчнозадължените лица са пропуснали някои формални изисквания.

Настоящият касационен състав намира за недоказана тезата на решаващия орган, възприета и от АССГ, че в случая са осъществени доставки по чл. 14, ал. 1 ЗДДС, тъй като получатели по доставките са данъчно незадължени лица по смисъла на т. 2 на ал. 1, според която за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва. Получателите са юридически лица и са данъчно задължени лица, но по отношение на тях не може да се приеме, че нямат задължение да начислят ДДС при ВОП, само защото при проверката се е оказало, че VIN номерата им са невалидни. Този извод следва и от цитираните по-горе решения на СЕС, както и от съображение 8 от Регламента за изпълнение (ЕС) 282/2011 на Съвета, според което, когато данъчнозадълженото лице съобщи идентификационния си номер по ДДС на доставчика при извършването на вътреобщностно придобиване на стоки, във всички случаи се счита, че той е избрал да подложи тези операции на облагане.

От третата група фактури:

• Жалбоподателят твърди, че по 6 фактури на обща стойност 31 008.33 лв. с получатели BAMKO и BRANDIVA предмет на доставките са услуги, които не са с място на изпълнение на територията на страната. Именно поради тази причина към фактурите не е представен транспортен документ. Получателите не са данъчно задължени лица и имат адреси в САЩ.

Представен е договор с BAMKO за логистична подкрепа и организиране на транспорт на стоки на възложителя до посочени от него получатели.

Фактури с номера 285/30.09.2021 г. и 286/30.09.2021 г. с получател BAMKO имат за предмет услуги пакетиране и изпращане на артикул Backpack&Mousemat до 20 адреса в света .

Фактура 287/30.09.2021 г. с получател BAMKO е с предмет изпращане на артикури от България до Screenwrks с база DDU (без плащане на мито).

Фактура 1129/31.01.2022 г. с получател BAMKO е с предмет изпращане на артикури от България до 10 адреса в Германия.

Фактура 711/30.11.2021 г. с получател BRANDIVA е с предмет летищни такси, транспортни такси за изпращане на стоки до FUTURFORCE .

Фактура 1134/31.01.2022 г. с получател BRANDIVA е с предмет на услугите пакетиране и напълване на комплекти общо 960 броя .

Когато получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, ако доставяните услуги са изброени в т. 2 на ал. 5 от чл. 21 ЗДДС, сред които не са процесните.

Според ал. 4, т. 4, б. б) мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където фактически се извършва услугата, предоставена на данъчно незадължено лице, при услуги, свързани с транспортна обработка на стоки. Според определението в § 1, т. 26 от ДР ЗДДС "Транспортна обработка на стоки" са услугите по разтоварване, натоварване, претоварване, подреждане и укрепване на стоката, предоставяне на контейнери, както и други услуги, предоставяни пряко във връзка с транспорта.

Чл. 22, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС определят, че мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е на територията на държавата членка, където транспортът започва, а мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки извън Европейския съюз, предоставена на данъчно незадължено лице, е мястото, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

Според чл. 22, ал. 4 и ал. 5 ЗДДС спедиторските услуги, оказвани във връзка с транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него, се приравняват на услуги по транспорт на стоки в Европейския съюз, съответно по транспорт на стоки извън Европейския съюз. Спедиторска услуга е услуга по организиране, осъществяване или обслужване на транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз или извън него и включените в него дейности по транспортна обработка, обработка на документи, складиране и застраховане.

Посочените текстове от ЗДДС определят, че мястото на доставките по организиране на международен транспорт в рамките на ЕС е на територията на държавата членка, където транспортът започва - в случая при организиране на транспорт до Германия (фактура 1129/31.01.2022 г. с получател BAMKO). Законът не обвързва мястото на изпълнение на тези услуги с това къде е установен получателят им данъчно незадължено лице.

Що се отнася до организирането на международен транспорт на стоки извън ЕС, то мястото на изпълнение е, където се осъществява транспортът, пропорционално на реализирания пробег.

Доставките на международен транспорт и свързаните с него спедиторски услуги, когато превозът се извършва от място на територията на страната до територията на трета страна (според § 1, т. 4 от ДР ЗДДС "Трета територия" или "трета страна" е всяка територия, различна от територията на държавите членки) са облагаеми с нулева ставка съгласно чл. 30 ЗДДС. Единствено от предмета на фактура 287/30.09.2021 г. с получател BAMKO - изпращане на артикури от България до Screenwrks с база DDU се установява, че стоките се изпращат до страна извън ЕС. Според чл. 23, ал. 1 от ППЗДДС обаче за доказване на международен транспорт на стоки по чл. 30, ал. 1, т. 1 и 2 от закона доставчикът на услугата следва да разполага със международни превозни документи и фактура за доставката, а за доказване на доставка на спедиторска услуга с място на изпълнение на територията на страната, оказвана във връзка с международен транспорт по чл. 30, ал. 2 от закона, съгласно чл. 36, ал. 6 ППЗДДС доставчикът следва да разполага с копие от транспортен документ за международен превоз, във връзка с който са оказани спедиторските услуги, като при липса на единен международен транспортен документ посочените в този текст документи алтернативно.

Тъй като жалбоподателя не представя международен превозен документ, доставката по тази фактура не е облагаема с нулева ставка.

Възможно е фактурите с номера 285/30.09.2021 г. и 286/30.09.2021 г. с получател BAMKO, които са за услуги пакетиране и изпращане на артикул Backpack&Mousemat до 20 адреса в света , да включват организиране на международен транспорт и до страни извън ЕС, но жалбоподателят не представя доказателства за това, а върху него е доказателствената тежест да докаже, че тези доставки на услуги са облагаеми с нулева ставка. Същото се отнася и до фактура 711/30.11.2021 г. с получател BRANDIVA е с предмет летищни такси, транспортни такси за изпращане на стоки до FUTURFORCE .

• По 5 фактури (933/24.12.2021 г., 934/24.12.2021 г., 935/24.12.2021 г., 936/24.12.2021 г. и 937/24.12.2021 г.) на обща стойност 259.40 лв. получатели са физически лица в Америка. Жалбоподателят е начислил ДДС във фактурите общо в размер на 43.20 лв., но не е декларирал този ДДС като дължим към бюджета. Предмет на доставките са стоки.

Правилно приходните органи приемат, че за да е налице освободена доставка по чл. 28 ЗДДС, съгласно чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС доставчикът следва да разполага с изброените в т. 1, т. 2 и т. 3 в приложимата им редакция документи: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, удостоверяващ напускането на стоките от митническо учреждение на напускане или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставката и документ за превоза на тези стоки. Тъй като не е представен документ, удостоверяващ износа, те определят мястото на доставките на стоки по правилото на ал. 2 на чл. 17 ЗДДС. Според нея място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Определено по този начин мястото на доставките на стоките е на територията на страната и съгласно чл. 12, ал. 1 ЗДДС това са облагаеми доставки. Изводът е, че законосъобразно ревизираното дружество е начислило ДДС във фактурите, но неправилно не го е декларирало като дължим към бюджета, включвайки тези фактури в дневника си за продажбите като такива без ДДС.

Според чл. 140, § 1, б. г) от Делегиран регламент на Комисията 2015/2446 стоки в пощенска или експресна пратка, чиято стойност не надвишава 1 000 EUR и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ в съответствие с член 141. Според §4а на чл. 141 стоките в експресна пратка, чиято стойност не надвишава 1 000 EUR и които не подлежат на облагане с износни мита, се считат за декларирани за износ чрез представянето им пред митническото учреждение на напускане, при условие че данните от транспортния документ и/или фактурата са на разположение на митническите органи и се приемат от тези органи. Определението за експресна пратка в чл. 1, § 1, т. 46 от Делегиран регламент на Комисията 2015/2446 е следното: отделен пакет, превозван от предприятие за куриерски услуги или под отговорността на предприятие за куриерски услуги.

В случая се поставя въпросът за това представлява ли товарителницата, доказваща превоза на пакет от предприятие за куриерски услуги, друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ. Текстът на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС обаче сочи, че друг документ, удостоверяващ износа, и транспортният документ са предвидени кумулативно, а не алтернативно. Затова друг документ, удостоверяващ износа, би могла да бъде обобщената декларация за напускане по чл. 271 от Регламент (ЕС) 952/2013 или според Разяснение 26-Д-1330/22.02.2022 г. на изп. директор на НАП документ, издаден от куриерското дружеството, с който се уведомява доставчикът на стоките, че получателят на пратката е получил същата под съответния номер на товарителницата, съдържащ достатъчно детайлна информация, позволяваща установяването на идентичност на доставената пратка с изпратената пратка по поръчката на клиента по съответния й номер на товарителницата.

• Гореизложеното се отнася и до 11 от фактурите от тази трета група с получатели BAMKO и BRANDIVA, които обаче са за доставки на стоки, 7 фактури с получател SALESFORCE UK LIMITED, 1 фактура с получател ENTEGRA EUROPE UK LIMITED, 2 фактури с получател ON SEMICODUCT OR LIMITED, GB, 1 фактура с получател SALESFORCE.EMEA, GB, фактура 775/10.12.2021 г. и Фактура 757/10.12.2021 с получатели физически лица в Америка; фактура 718/09.12.2021 г. с получатели физически лица Англия, за които не са представени транспортни документи и митнически документ или друг документ, удостоверяващ износа в изпълнение изискванията на чл. 21, ал. 1 от ППЗДДС, както и фактура 354/18.10.2021 г. с получател физическо лице, за което според транспортния документ стоката е пристигнала в Калифорния, но не е представен митнически документ или друг документ, удостоверяващ износа. По така изброените фактури на обща стойност 119 430.87 лв. законосъобразно с РА е начислен ДДС в размер на 19 905.14 лв.

• Не така обаче стои въпросът с фактура 288/01.10.2021 г. с получатели физически лица в Русия. Приходните органи са констатирали, че във връзка с доставките от третата група са представени фактури (стр. 16 от РД). За тази фактура е посочено, че е представена МД и транспортен документ, удостоверяващ, че стоката е пристигнала в Русия. Поради това неправилно е начислен ДДС по правилото на чл. 67, ал. 2 ЗДДС върху 164.69 лв., а именно 28.28 лв.

• По останалите фактури от тази трета група на обща стойност 16 396.44 лв. получатели са физически лица от САЩ, Англия, Австралия, Русия, SALESFORCE SWITZERLAND, SALESFORCE UK LIMITED. Според транспортните документи към всички тези фактури стоките са получени от лица в страни от ЕС. За тези доставки АССГ възприема становището на решаващия орган, че жалбоподателят осъществява вътреобщностни дистанционни продажби на стоки на територията на ЕС по определението в чл. 14, ал. 1 ЗДДС. Жалбоподателят не оспорва, че получатели по доставките са данъчно незадължени лица по смисъла на чл. 14, ал. 1, т. 2 ЗДДС, според който законов текст за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва.

Според ССЕ продажбите на стоки към физически лица са такива продажби, за които поръчките са направени от други търговски платформи, например ACCENTURE, за техни крайни клиенти. Същото се отнася и до продажбите на клиент SALESROFCE, който е с регистрация в различни държави.

Според чл. 20, ал. 1 ЗДДС (ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.07.2021 г.) мястото на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. Според чл. 20б, ал. 1 (ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.07.2021 г.) обаче чл. 20, ал. 1 не се прилага, когато са изпълнени следните условия: 1. Доставчикът е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка; 2. стоките при вътреобщностни дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата по т. 1 до друга държава членка; 3. общата стойност без ДДС на доставките по т. 2 не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в националната валута на държавата членка, в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът по т. 1; равностойността в национална валута се определя по обменния курс, публикуван от Европейската централна банка към 5 декември 2017 г. Тогава съгласно ал. 2 на чл. 20б мястото на изпълнение на доставката по ал. 1 е в държавата членка, в която е установен доставчикът.

Безспорно е установено по делото, че общата стойност без ДДС на доставките през 2021 г. не надвишава 10 000 евро или равностойността им в националната валута. Жалбоподателят не оспорва също така, че прагът не е бил надвишен и през предходната календарна, както и че не е упражнил правото си на избор по чл. 20б, ал. 4 ЗДДС да определи мястото на изпълнение на доставката по правилото на чл. 20, ал. 1, така че този избор да се прилага през 2021 г. и 2022 г.

Изводът, който следва, е че правилно първостепенния съд потвърждава РА в тази част.

По така изложените мотиви решението на АССГ следва да се отмени в частта му, в която е потвърден РА относно начисления с него ДДС в размер на 4 264.01 лв. със съответните лихви и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което актът да се отмени. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора на жалбоподателят се дължат разноски за първоинстанционното производство в размер на 404.70 лв. и в размер на 33.84 лв. за касационното производство. Присъдените на ответника разноски за първоинстанционното производство следва да бъдат намалени от 3 913 лв. на 3 582.66 лв., а за касационното производство да му се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, съответни на предоставената от пълномощника му правна защита, изразяваща се само в явяването му в открито съдебно заседание. Същите съдебният състав определя в размер на 300 лв.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение