Решение № 13705 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2012 г.

Решение № 13705 от 1.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8905/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът обжалва решение № 1136/27.04.2012 г., постановено по адм. д. № 762/2012 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02-СИР-05/10.01.2011 г. на началника на РДНСК - Северен източен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж "Преустройство, представляващо приобщаване на част от тераса към помещение " дневна" в апартамент № 9, находящ се на петия етаж в жилищна сграда в УПИ - I 1,13 в кв. 328, 9 м. л. на гр. Варна като неоснователно., Наведени са оплаквания за отмяната като неправилно по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Ответникът не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението. Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на съда е приел за законосъобразна, заповедта, предмет на оспорването на посоченото за издаването й основание. Съответни на доказателствата по делото изведени от доказателствата по делото са изводите за наличие на незаконен строеж, констатиран с констативен акт № 108 15.07.2010 г. г., чийто констатации не са опровергани, както в хода на административното производство, а така също и пред съда. Процесните строително монтажни работи не попадат в хипотезата на вътрешна преустройство по смисъла на чл. 151, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗУТ и не могат да препокриват предпоставката на чл. 147, ал. 1, т. 9 от с. з., както правилно е прието. Безспорно е било установено, че процесния строеж е извършен без строителни книжа и разрешение за строеж в нарушение на чл. 137, ал. 3 и чл. 148, ал. 1 ЗУТ и попада в хипотезата на чл. 225, ал., 2, т. 2 ЗУТ и подлежи на премахване като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Неоснователно е оплакването за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Приложението на чл. 171, ал. 2 АПК предвижда събирането на доказателства само, ако намери това за необходимо. В конкретния случай доказателствата събрани в административното производство имат сила и пред съда, на които последния се е позовал. В този смисъла за съда не съществува задължение, само възможност за приложението му. А след като не са ангажирани доказателства за всички обстоятелства по чл. 83, ал. 2, т. 1 ГПК с оглед преценката им неоснователно е позоваването на чл. 83, ал. 2 ГПК. Като е приел оспореният индивидуален административен акт за законосъобразен, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон. Изводите му кореспондират с установените факти обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, тричленен състав, второ отделение,