Решение № 13132 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2009 г.

Решение № 13132 от 5.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2110/2009 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на областния управител на Кърджалийска област против решение по адм. д. № 23/2008 г. по описа на АС - Кърджали. Иска отмяна на решението като необосновано, защото със съдебно-техническа експертиза е установено, че липсва основание на § 7 от ЗМСМА за актуване на имота като общински, предвид предназначението на имота. Решението нарушава и материалния закон, защото не е налице спор за материално право, а имотът по своите физически и икономически белези и предназначение е държавна собственост. Ответната страна Кметът на Община Кърджали не е изразил становище. Останалите ответници физически лица не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред първоинстанционния съд е по чл. 79, ал. 2 (отм.) от ЗДС и е образувано по жалбата на кмета на Община Кърджали срещу заповед на областния управител № РД-09-7/9.01.2008 г. на Областния управител на Облаост Кърджали, с която на основание чл. 79, ал. 1 (отм.) от ЗДС, действала към момента на издаване на заповедта е отменен АЧОС № 818/ 1.03.2002 г. на кмета на общината за застроен имот УПИ V, кв. 160 по ПУП на гр. Кърджали, отреден за ПП "Битови услуги". За да отмени заповедта на областния управител, съдът е приел, че е налице спор за собственост, който следва да се реши по общия исков ред. Освен това и по предназначението по плана от 1966 г. и от 1994 г. имотът е ползван за битови услуги ДПК "Арда", сега ПП "Битови услуги", което означава, че задоволява потребности на населението на общината свързани с комунални нужди. А преотреждането на имота със заповед № 361/7.06.2002 г. за производствена база е последващо на издадения акт за частна общинска собственост от 1.03.2002 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Неоснователно е оплакването на необоснованост и нарушение на материалния закон. Съгласно чл. 2 и чл. 6 от ЗС (редакция ДВ бр. 31/1990 г.) държавна, съответно общинска собственост са вещите, обявени от Конституцията на РБ (1991 г.) и законите за тяхна изключителна собственост, както и тези, които те придобият. По силата на § 7 от ЗМСМА за(ДВ, бр. 77/1991 г.) и чл. 2 от ЗОС собственост на общините стават изброените по вид имоти. Спорът за това дали един имот е в патримониума на държавата или на общината се решава в общото исково производство. В административното производство принадлежността на правото на собственост се установява с акт за държавна или общинска собственост или с влязло в сила съдебно решение, съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДС. Актовете за държавна и общинска собственост имат доказателствена сила до доказване на противното - чл. 158, ал. 1 от ППЗДС и чл. 38, ал. 2 от ППЗОС. По делото е представен само акт за общинска собственост. Няма доказателства имотът да е актуван преди това като държавен и затова няма данни за нарушена процедурата по издаването му. Поради това отразените в акта за общинска собственост обстоятелства не са оборени по надлежния ред и липсва основание за отмяна на съставен акт за общинска собственост по реда на чл. 79, ал. 1 от ЗДС. Законодателят забранява съставянето на акт за общинска собственост, ако е налице необорен по надлежния ред акт за държавна собственост. След като областният управител не е доказал, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, че имотът е актуван като държавна собственост, не е имало пречка за съставяне на АЧОС № 818/1.03.2002 г., нито има основание за отмяна на вече съставен такъв, който се ползува с доказателствена сила като официален документ по отношение на държавата. Затова и изслушаната съдебно-техническа експертиза, с която е установявано предназначението на имота, е неотносима за спора. Незаконосъобразно е становището на областния управител, че е без значение липсата на съставен от държавата акт за държавна собственост. Правилно първоинстанционният съд е приел, че дали правото на собственост принадлежи на държавата или на съответната община е въпрос, който е от компетентността на гражданския съд, а не на областния управител. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение