Решение № 3420 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1295/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Т. И. Ч., чрез адвокат С. Хаджиева против Решение 9959/18.11.2024 г., постановено по адм. дело 2993/2020 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ Р-16001619008150-091-001 от 05.08.2020 г., поправен с РА П-16001620165318-003-001 от 13.10.2020 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, в частта потвърдена с Решение 516 от 20.10.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив относно допълнително определени данъчни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.12.2014 г. до 31.08.2016 г. в общ размер на 24 478,34 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 12 300,17 лв. В касационната жалба са посочени касационни основания по чл. 209, т.3 АПК нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства и неправилно е приел, че настоящия спор е обвързан с влязло в сила решение 2273/02.12.2022 г., постановено по адм. дело 2160/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което частично е потвърден друг РА Р-16001620006522-091-001/05.05.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на касатора Т. И. Ч. са определени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ. Твърди, че двете производства имат за предмет различни ревизионни актове, с които са установени различни данъчни задължения, поради което неправилно съдът, без да изложи собствени мотиви приел, че на спорните по делото въпроси е даден отговор с влязло в сила решение 2273/02.12.2022 г., постановено по адм. дело 2160/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив и потвърждаващото го решение 11221/16.11.2023г. постановено по адм. дело 2038/2023г. по описа на Върховен административен съд. По подробно изложени доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяна на оспореното решение и отмяна на издадения РА. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски пред двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция ОДОП Пловдив, чрез юрисконсулт Бъчварова, оспорва жалбата по съображения в писмен отговор. Представителят на Върховната касационна прокуратура на Република България, дава заключение, че жалбата е неоснователна в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл.218 и чл.220 АПК и съобрази становищата на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл.211, ал.1 АПК против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по същество е основателна поради следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил Ревизионен акт Р-16001619008150-091-001 от 05.08.2020 г., поправен с РА П-16001620165318-003-001 от 13.10.2020 г., издадени от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Кърджали, в частта потвърдена с Решение 516 от 20.10.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив относно установените на Т. И. Ч. от град Пловдив задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2014 г. до 31.08.2016 г. в общ размер на 24 478,34 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 12 300,17 лв. В хода на ревизията е прието, че през ревизирания период, Т. И. Ч. няма регистрация по ЗДДС, но същевременно е извършвал множество сделки по покупко продажба на стоки, като е получавал суми по наложени платежи от куриерските фирми "Еконт експрес" ООД, "Спиди" АД и "ГО България" ЕООД. Тази дейност е системна и е извършвана през целия ревизиран период, с цел реализиране на доходи, поради което е квалифицирана като дейност по занятие по смисъла на чл.1, ал. 1 от ТЗ. Прието е, че приходите от тази дейност не са декларирани, поради което са налице данни за укрити приходи, като основание по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред за облагане по ЗДДС. Органите по приходите са констатирали, че за Т. И. Ч. са налице изискванията за задължителна регистрация с достигнат облагаем оборот над 50 000 лева към 30.11.2013 г., но лицето не е подало заявление за задължителна регистрация по ЗДДС. Констатирано е, че към 31.08.2016г. основанията за регистрация са отпаднали. На основание чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС за периода от 29.12.2013 г. до 31.08.2016 г. в общ размер на 37 003,86 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 20 000,26 лв. При административното обжалване на РА, същия е отменен за начислен ДДС в размер на 12 525,52 лева и лихви - 7 700,09 лева за данъчни периоди от 01.01.2014 г. до 30.11.2014 г. на основание чл.109, ал.1 от ДОПК и потвърден в частта на установените на Т. И. Ч. от град Пловдив задължения за ДДС за данъчни периоди от 01.12.2014 г. до 31.08.2016 г. в общ размер на 24 478,34 лв., ведно с прилежащите лихви в общ размер на 12 300,17 лв. С оспореното в настоящото производство решение, АС Пловдив е отхвърлил жалбата на Т. И. Ч. срещу РА, в частта потвърдена с решение на директора на ОДОП Пловдив. Решаващият съд е описал фактическата обстановка по провеждане на ревизията, в това число: издадените заповеди за възлагане и изменение на ревизията; основанията на органите по приходите да приемат, че са налице предпоставките за прилагане на особения ред за извършване на ревизия по чл. 122 чл. 124 от ДОПК; извършените процесуални действия; съставените ревизионен доклад и ревизионен акт, възраженията на задълженото лице, проведеното административно оспорване, показанията на свидетеля И. И., заключенията по назначените основна и допълнителна съдебно -графологична експертиза (СГЕ), както и съдебно счетоводна експертиза (ССЕ). При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, и при липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт. В тази част от решението, съдът е приел, че възраженията на жалбоподателя Т. И. Ч. са неоснователни, като се е мотивирал със следното: След като е приел, че на РЛ са извършени две ревизии настоящата за определяне на задължения по ЗДДС, приключила с издаването на процесния РА Р-16001619008150-091-001/05.08.2020 г., поправен с РПРА П-16001620165318-003-001/13.10.2020 г., и друга с предмет задължения по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО УПФ и ЗОЗДДФЛ, приключила с издаването на друг РА Р-16001620006522-091-001/05.05.2021 г. , поправен с ревизионен акт П-16001621085278-003-001/18.05.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, както и проведеното административно и съдебно оспорване на РА по ЗДДФЛ, приключило с влязло в сила решение 2273/02.12.2022 г., постановено по адм. дело 2160/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 11221/16.11.2023г. постановено по адм. дело 2038/2023г. по описа на Върховен административен съд, съдът е приел, че оспорения пред него РА е законосъобразен, доколкото всички спорни по делото въпроси вече са разрешени с влязлото в сила решение 2273/02.12.2022 г. по адм. дело 2160/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, оставено в сила с решение 11221/16.11.2023г. по адм. дело 2038/2023г. по описа на Върховен административен съд, като се е позовал на част от мотивите на решение 11221/16.11.2023г. постановено по адм. дело 2038/2023г. по описа на Върховен административен съд. Решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основателен е довода в касационната жалба, че съдебния акт не съдържа собствени мотиви относно фактите по делото и правни изводи на съда, липсва обсъждане на събраните по делото доказателства и неправилно е прието, че всички спорни по делото правни въпроси са разрешени с влязло в сила решение 2273/02.12.2022 г., постановено по адм. дело 2160/2021 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което частично е потвърден друг РА Р-16001620006522-091-001/05.05.2021 г. на органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, с който на Т. И. Ч. са определени задължения за данък по чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ и ЗОВ. Вместо да изложи собствени фактически и правни изводи по спорните по делото въпроси, неправилно решаващия съд е приел обвързваща сила на мотивите на решение 11221/16.11.2023г. постановено по адм. дело 2038/2023г. по описа на Върховен административен съд. В случая производството пред решаващия състав на АС Пловдив не е повторно, след постановяване на отменително решение на Върховен административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, за да е приложима разпоредбата на чл.224 от АПК задължителност на указанията на Върховен административен съд по тълкуването и прилагането на закона. Касае се за съвсем различни съдебни производства, които са имали за предмет законосъобразността на два различни ревизионни акта, с които на едно и също лице са установени различни задължения, на различни основания. При пълната липса на мотиви по съществото на оспорването, първоинстанционното решение подлежи на отмяна, а делото на връщане за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с мотивите на настоящия съдебен акт, като отграничи предмета на спора, съобрази разпределението на доказателствената тежест между страните, обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в съвкупност и въз основа на тях формира конкретни фактически и кореспондиращи правни изводи дали има основание за установените с РА публични задължения. На основание чл. 226, ал.3 АПК, при новото разглеждане на делото първостепенният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред ВАС. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.222, ал.2, т.1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение