Решение № 9953 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 633/2009 г.

Решение № 9953 от 23.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 633/2009 г., V о., докладчик съдията Жанета Петрова Управителят на област с административен център Варна е подал касационна жалба срещу решението от 17.11.2008 г. по адм. дело № 2124/2008 г. по описа на Административния съд - Варна, с което е била отменена издадената от него заповед № 288/01.08.2008 г. за прекратяване на служебното правоотношение на Петър Цветанов Петров за длъжността директор на дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността" в Областна администрация - Варна, на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено. Ответникът Петър Цветанов Петров е поискал отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Петър Цветанов Петров е изпълнявал е бил назначен на длъжността директор на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" в Областната администрация - Варна за срок от 6 месеца, считано от 01.07.2003 г. със заповед № 184/30.06.2003 г. на областния управител на област с административен център - Варна. Със заповед № 400/ 23.12.2003 г. на областния управител, считано от 01.01.2004 г., служебното му правоотношение било прекратено поради изтичане на срока за назначаване. Със заповед № 8/05.01.2004 г. на управителя на област Варна Петър Петров отново бил назначен на длъжността директор на дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост" за неопределено време. На 31.01.2006 г. служителят подписал длъжностна характеристика, според която за длъжността се изисквало висше юридическо образование. В характеристиката на длъжността, съставена на 11.07.2006 г., за нея вече се изисквало висше техническо образование. Със заповед № РД-07-7706-79/29.03.2007 г. на управителя на област Варна Петър Петров бил преназначен на длъжността директор на дирекция "Административно - правно обслужване, финанси и управление на собствеността". Със заповед № 288/01.08.2008 г., на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител, управителят на област Варна прекратил служебното правоотношение на Петър Цветанов Петров. Съдът приел, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като не отговаряла на изискванията за форма на административния акт. Не били посочени фактическите основания за издаването й, а също и точното правно основание. Тъй като органът не се позовал на конкретни несъответствия с изискванията за заемане на длъжността и не е посочил, че такива съществуват и към момента на издаването на заповедта, съдът не бил състояние да извърши проверка на нейната законосъобразност. Едва в становището си по жалбата и в пледоариите по делото органът изтъкнал нарушения при назначаванeто на държавния служител и обосновал нищожност на правоотношението. Липсата на мотиви била определена от съда като съществено процесуално нарушение, с оглед на които била постановена отмяната на заповедта. Решението съответства на материалния закон. Изискванията за форма на административния акт са предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК. Когато актът се издава в писмена форма, той следва да съдържа: наименование, наименование на органа, който е негов издател, фактически и правни основания за издаването му, разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, разпореждане относно разноските, указание пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му. В касационната жалба се прави оплакване, че актът имал съдържание, каквото изисква чл. 108 от Закона за държавния служител, което не е било взето предвид от административния съд. Касационната инстанция намира, че съдът не е допуснал неточно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 108 от Закона за държавния служител, според която в акта за прекратяване на служебното правоотношение следва да се посочат правното основание, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, урежда минимално допустимото съдържание на този вид административни актове. Разпоредбата не изключва изискването за излагане на мотиви на административния акт, които да позволяват проверка за съответствието му със закона при оспорването му пред съда. Ако извършването на такава проверка се препятства от липсата на фактически съображения за издаването на акта, съдът във всички случаи следва да постанови неговата отмяна. Прекратяването на служебното правоотношение на Петър Петров е извършено съобразно правна норма, препращаща към друга, която изброява основните изисквания за назначаване на държавна служба. Издателят на обжалваната заповед не е изпълнил дори предвижданията за съдържание на заповедта съгласно чл. 108 от Закона за държавния служител. Не е било съобразено, че точното правно основание за прекратяване на правоотношението трябва да включва и алинеите на чл. 7 от Закона за държавния служител, тъй като чл. 107, ал. 1, т. 7 от Закона за държавния служител препраща към тях. При положение, че текстът на чл. 7 ЗДСл изброява няколко изисквания, безусловно необходими за заемане на длъжност по служебно правоотношение, органът, издател на оспорената заповед, е бил длъжен да посочи кое от тях не е било спазено, опорочавайки и към датата на заповедта възникналото служебно правоотношение. Липсващото съдържание на заповедта не може да бъде заместено с позоваването на факти и обстоятелства, посочени пред съда при защитата на административния акт, което на практика е недопустим начин за изменение на административния акт. Нарушенията, допуснати при назначаването на служителя, не могат да бъдат назовани за първи път в съдебното производство, чието предназначение е да събере доказателства срещу или в подкрепа на фактическите констатации на административния акт. Освен това, сочените несъответствия следва да се отнасят само до съществуващото към момента на издаването на заповедта служебно правоотношение. Ако нарушението е било относимо към вече прекратено служебно правоотношение, органът не може да се позовава на него, ако то не не е било допуснато и при последващото назначение на държавна служба. Поради това касационната инстанция приема, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 450 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд