Решение № 3760 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2013 г.

Решение № 3760 от 18.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 8725/2013 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на "Мобилтел" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от Анелия Атанасова и на Станимир Христов Ангелов от гр. Габрово срещу Решение № 2308 от 08.04.2013 г., постановено по адм. дело № 8653/2011 г. от Административен съд София-град с твърдения за наличие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Станимир Христов Ангелов претендира да му бъдат присъдени разноски за двете съдебни инстанции. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на търговското дружество и за основателност на претенцията на касатора Ангелов в частта досежно обжалвания размер на обезщетението за неимуществени вреди. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Закона за защита на личните данни вр. чл. 203 и сл. от АПК, "Мобилтел" ЕАД, гр. София е осъден да заплати на Станимир Христов Ангелов 5000 лева, представляващи неимуществени вреди, изразяващи се в причиненото му неудобство при доказване на теза по адм. дело № 6676/2010 г. по описа на АССГ, 32 състав поради неправомерно обработване на лични данни в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД и това, че е допуснал случайната загуба на договор от 14.05.2010 г., с който е бил продължен договор № А0925027 и е променен тарифния план от "Комфорт 100" на "Комфорт 150", съдържащ лични данни на Станимир Христов Ангелов. Със същото решение е отхвърлен, като недоказан иска на Станимир Ангелов срещу "Мобилтел" ЕАД, гр. София за обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, причинен му поради обработване на лични данни в нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД при случайната загуба на договор от 14.05.2010 г., съдържащ лични данни. За да постанови този резултат съдът е приел, че исковата молба е подадена от лице с активна процесуална легитимация срещу администратор на лични данни, какъвто е "Мобилтел" ЕАД, съгласно данните от публичния регистър на администраторите на лични данни и на водените от тях регистри на интернет страницата на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), липсва висящо производство пред КЗЛД за същото нарушение, поради което искът е допустим. Исковата претенция е преценена за основателна по същество поради това, че в резултат на неправомерното обработване на личните данни на жалбоподателя от страна на администратора на лични данни, в нарушение на разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, не е осигурил необходимите технически и организационни мерки при работата си (незаконосъобразно действие), в резултат на което е допуснал случайната загуба на споразумение от 14.05.2010 г. (на хартиен носител) със Станимир Христов Ангелов, с което е бил продължен договор № А0925027 и е променен тарифния му план от "Комфорт 100" на "Комфорт 150". По отношение на втората предпоставка на отговорността съдът е приел, че е налице засягане на правото на защита на жалбоподателя, който не е бил в състояние да докаже защитната си теза по заведеното от него адм. дело № 6676/2010 г. по описа на АССГ срещу "Хенди Тел" ЕООД. Предметът на това дело е иск за обезщетение за вреди поради нерегламентирано ползване на личните данни на Станимир Ангелов, който твърди, че на 15.04.2010 г. в магазин на дружеството без негово участие и съгласие е бил съставен от негово име договор, който той не е подписвал. Поради загубването на договора и невъзможността той да бъде изследван от експерт-графолог ищецът не е бил в състояние да докаже претенцията си и да организира защитата си точно по начина, по който е имал намерение. Съдът е приел, че за ищеца са възникнали неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство при доказването на твърдяна от него теза по адм. дело № 6676/2010 г. на АССГ, 32 състав. По отношение на твърденията за неимуществени вреди, изразяващи се във възникнал стрес от възможността за злоупотреба с лични данни на лицето поради загубването на документа съдът е приел, че твърденията не са доказани, доколкото с определение от 07.02.2013 г. е указал на ищеца да ангажира доказателства, но такива не са били ангажирани. По отношение на третия елемент от фактическия състав на отговорността на администратора на лични данни, а именно наличието на причинна връзка между незаконосъобразното действие и настъпилия вредоносен резултат, съдът е приел, че е налице пряка причинно-следствена връзка между загубването на хартиения носител на договора от страна на администратора на лични данни и създаденото на лицето неудобство, изразяващо се в невъзможност същия да бъде представен като доказателство по соченото дело, поради липсата му към момента на разглеждане на делото. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че искът е доказан по основание. По отношение на размера на неимуществените вреди съдът е съобразил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и е приел, че 5 000 лева е справедливо обезщетение за понесеното от страната неудобство. В останалата част искът е недоказан и като такъв е бил отхвърлен. Решението е правилно. "Мобилтел" ЕАД счита, че не е проведено пълно доказване на първата предпоставка на отговорността по чл. 39 от ЗЗЛД, а именно, че е налице незаконосъобразно действие от страна на администратора на лични данни. Неправомерно обработване на личните данни на жалбоподателя, по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, е възможно да е извършено от служители на "Хенди Тел" ЕООД при съставянето на договора от 14.05.2010 г., но не и от служителите на Мобилтел" ЕАД. На следващо място касаторът счита, че изводът на съда за наличие на нарушение по смисъла на чл. 23 от ЗЗЛД също е необоснован, тъй като по делото е безспорно доказано, че процесният договор на хартиен носител не е бил извеждан извън администраторите на лични данни "Хенди Тел" ЕООД и Мобилтел" ЕАД, поради което е обективно невъзможно да възникне опасност от узнаване на личните данни на жалбоподателя от трети лица. Възраженията са неоснователни. Ответникът не отрича, че промяната на абонаментните планове следва да бъде извършено въз основа на писмено изразено заявление на клиента. Не оспорва и факта, че в случая такова заявление, подадено от г-н Ангелов, не е налице. Въпреки това дилър на "Хенди Тел" ЕООД е подал искане (заявка) до "Мобилтел" ЕАД за промяна на абонаментния план на ищеца на 15.04.2010 г. и на 14.05.2010 г. заявката е била изпълнена, като в електронната система за обслужване на договорните взаимоотношения с клиентите на "Мобилтел" е била нанесена промяна на ценовите условия по договора със Станимир Ангелов от Комфорт 100 на Комфорт 150. Не се оспорва и факта, че всички данъчни фактури, издадени в периодите от 16.06.2007 до 18.06.2008 г. и от 27.04.2009 до 09.04.2011 г. са били заплащани при условия на тарифиране Комфорт 150. Следователно, в случая е налице неправомерно обработване на лични данни, т. е. незаконосъобразно действие, от страна на администратор на лични данни при дружеството на ответника по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, който е променил абонаментния план на ищеца и е нанесъл промяна на ценовите условия по договор без да е налице писмено изразено съгласие на клиента. Това нарушение е достатъчно, за да възникне отговорността по чл. 39 от ЗЗЛД. Съгласно дефиницията на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗЛД "Предоставяне на лични данни" са действия по цялостно или частично пренасяне на лични данни от един администратор към друг или към трето лице на територията на страната или извън нея. ". В случая самото изпращане на "заявка" от името на клиента от едното търговско дружество към другото е "предоставяне на лични данни" по смисъла на закона, т. к. в тази заявка фигурират лични данни - трите имена, ЕГН на потребителя, № на абонаментен договор. Ето защо и това възражение е неоснователно, т. к. законът не въвежда изискване личните данни да са станали известни и на трети лица. Достатъчно е и пренасянето им от един администратор на лични данни към друг. Касаторът Станимир Ангелов счита, че съдът не се е произнесъл по цялото му искане, тъй като не му е присъдено обезщетение за разходите по водене на делото (транспорт, съпътстващи разходи по пребиваването му в гр. София, пропуснати трудови възнаграждения за дните, в които е ползвал неплатен отпуск, всички във връзка със съдебните заседания) и по претенцията му за присъждане на лихви, считано от деня на увреждането - м. декември 2010 г. Счита също, че при обсъждане на размера на дължимото обезщетение съдът не се е съобразил с практиката на Европейския съд по правата на човека и по-точно с мотивите му по делото "Йовчев срещу България". Възраженията на ищеца също са неоснователни. На първо място следва да се посочи, че допълването на съдебното решение е следвало да стане по реда на чл. 176, ал. 1 от АПК в едномесечен срок от постановяването му по инициатива на ищеца или служебно от първостепенния съд, след като страната твърди, че съдът не се е произнесъл по цялото искане. Действително в съдебния акт липсва произнасяне по искането на Станимир Ангелов за присъждане на имуществени вреди, представляващи разходите му по водене на делото (транспорт, съпътстващи разходи по пребиваването му в гр. София, пропуснати трудови възнаграждения за дните, в които е ползвал неплатен отпуск, всички във връзка със съдебните заседания) и по претенцията му за присъждане на лихви, считано от деня на увреждането - м. декември 2010 г. Но в случая няма данни г-н Ангелов да е инициирал процедурата по чл. 176 от АПК за допълване на съдебния акт. Неоснователно е и възражението за необоснованост на присъденото обезщетение. Съдът в мотивите си е посочил, че е съобразил размера на обезщетението с нормата на чл. 52 от ЗЗД и го е определил по справедливост, като е приел, че в резултат на незаконосъобразните действия на администраторите на лични данни ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в неудобство за доказване на тезата му по воденото дело. Досежно преживения стрес съдът му е дал указания да ангажира доказателства, но ищецът не се е възползвал от тази възможност, поради което твърдението му е останало недоказано. Позоваването на Делото "Йовчев срещу България" на Европейския съд по правата на човека в случая е неуместно доколкото не се касае за "задържане под стража" в условия на следствен арест. При така изложените съображения решението на съда, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение