Решение № 5412 от 6.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, срещу решение 4864 от 21.07.2021 г. по адм. дело 11309/2020 г. на Административен съд - София град, с което по жалба на Булелектрикс ООД е отменен РА Р-22221019006734-091-001 от 29.05.2020 г., издаден от И. Ружев - орган, възложил ревизията и Б. Янкова - ръководител на ревизията, изменен с Решение 1451 от 21.09.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, в частта с която за данъчен период м.01.2019 г. са определени задължения по ЗДДС в размер на 36 803,20 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 4805,25 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено при неправилна преценка на представените доказателства и при неправилно определяне на правните и доказателствено релевантните за решаване на спора факти - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда за наличие на реално изпълнени транспортни услуги от Глобал Руфинг Систем ЕООД и реално доставени покривни термо панели от Иси 2018 ЕООД. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се потвърди РА, както и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и заплатена държавна такса. Ответникът - "Булелектрикс" ООД редовно призован, не се представлява. В депозирана по делото писмена защита изразява становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение, като моли същото да бъде оставено в сила в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски съгласно приложен списък. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество на делото. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отменил Ревизионен акт Р-22221019006734-091-001 от 29.05.2020 г., издаден от органи по приходите, изменен с Решение 1451 от 21.09.2020 г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ - гр.София, с който на Булелектрикс ООД за данъчен период м.01.2019 г. са установени задължения за довнасяне по ЗДДС в общ размер на 36 803,20 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 4805,25 лв. За да постанови този резултат съдът е събрал и анализирал всички относими доказателства, въз основа на които е установил предмета на процесните доставки на стоки и транспортни услуги, надлежното осчетоводяване на спорните фактури, съответствието между количеството материали /термо панели/, доставени съгласно приложените международни товарителници с произход Гърция и това фактурирано на ответника, транспортирането на термо панелите съгласно приложените ЧМР, наличието на плащане по банков път между контрагентите и не на последно място представените доказателства за влагането на получените материали в икономическата дейност на Булелектрикс ЕООД. Позовавайки се на практиката на СЕС административният съд е извел извод за незаконосъобразност на оспорения РА, като е изложил мотиви, че липсата на кадрова обезпеченост и търсенето на съответния ресурс не е част от пораждащия правото на приспадане фактически състав. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и без да са налице твърдените в жалбата касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК /в сила от 01.01.2019 г./ ВАС в настоящия си акт препраща към мотивите на първоинстанционния съд, които възприема като свои. От приложените към администативната преписка доказателства се доказва по категоричен начин, че процесните стоки са реално доставени и транспортните услуги са реално извършени. Ответната страна е представила към спорните фактури множество съпътстващи документи, в т.ч. договори, ЧМР, инвойси, протоколи за ВОП, банкови извлечения, фактури за транспорт, оборотни ведомости, доказателства за влагането на получените материали в икономическата дейност на дружеството, от които ясно се установява механизмът на спорните доставки на термо панели и транспортни услуги. Наличните по делото международни товарителници (ЧМР) са надлежно подписани от изпращача /гръцкото дружество/, превозвача /Глобал Руфинг Систем ЕООД/ и от получателя /Иси 2018 ЕООД/, както и съдържат реквизитите по чл. 6 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, поради което правилно са ценени от съда като годни транспортни документи. Във всяка товарителница е надлежно посочен номер на инвойс, издаден от гръцкото дружество към Иси 2018 ЕООД, адреса на разтоварния пункт, съответстващ на адресите на обектите, на които Булелектрикс ООД е извършвало СМР и са влагани получените термо панели. Липсата на вписани данни за регистрационни номера на транспортни средства в транспортния документ, както и липсата на доказателства за собствени или наети автомобили, при положение, че товарителницата съдържа подпис и печат на получател, изпращач и превозвач, както и точно описание на транспортираната стока по вид и количество, не представлява нередовност, въз основа на която да се приеме, че транспортирането на стоките не е осъществено, съответно термо панелите не са доставени. В подкрепа на тези изводи на съда е и заключението на изготвената и приета по делото ССЕ, където вещото лице е установило въз основа на представените товарителници, инвойси и фактури пълно съответствие между общото количество стоки (термо панели), закупено от гръцкото дружество, доставено на Иси 2018 ЕООД и получено от Булелектрикс ООД. Това заключение кореспондира и с останалите налични по делото доказателства, представени от Булелектрикс ООД за обектите, в които са вложени получените материали. Аргументът на приходния орган, че след като Иси 2018 ЕООД не е декларирало ВОП не се доказва произходът на покривните термо панели е несъстоятелен с оглед на факта, че са налице безспорни доказателства за транспортирането на стоките, тяхната индивидуализация, разплащането им по банков път между тримата контрагенти и влагането им в икономическата дейност на жалбоподателя. Както правилно е посочил в мотивите си административният съд, органите по приходите не са ангажирали доказателства, които да опровергаят представените от жалбоподателя транспортни документи (ЧМР), респ. доказателства оборващи доказателствената сила на товарителницата по смисъла на чл. 9 от Конвенцията и по специално, нито са оспорили документите по реда на чл. 193 от ГПК. Още повече самият административен орган не оспорва последващата реализация на термо панелите от ревизираното лице, нито тяхното транспортиране. Правилни са и изводите на съда, че кадровата и ресурсна обезпеченост не е част от пораждащия правото на приспадане фактически състав. В тази връзка следва да се посочи, че Директива 112/2006/ЕО се тълкува в смисъл, че добросъвестният получател по реално осъществена облагаема доставка не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит по фактурата за тази доставка поради недоказването на кадрова и техническа обезпеченост на доставчика, също както и че задълженото лице не може да бъде държано отговорно за действия на своя доставчик. Абсолютна предпоставка съгласно Директивата и националния закон е наличието на действително осъществена облагаема доставка, която по отношение на стоките предполага прехвърляне правото на разпореждане с тях като собственик от доставчика към получателя, а при доставка на услуги реалното им извършване и наличието на резултата от тях при получателя. От изложеното става ясно, че приоритет е даден на пряката доставка и именно нейното действително изпълнение следва да бъде доказано с всички допустими от националния закон доказателства, което в случая е сторено. Настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че са налице доказателства за реалност на процесните стоки и услуги, поради което незаконосъобразно с РА са установени задължения по ЗДДС в размер на 36 803,20 лв. /главница/ и лихви за забава в размер на 4805,25 лв., в резултат на непризнато правото на приспадане на данъчен кредит по 12 бр. фактури, издадени от Глобал Руфинг Систем ЕООД и от Иси 2018 ЕООД. Съобразно изложеното, решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора в полза на касатора не се дължат разноски, а на ответника следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лева за настоящото производство. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,