Решение № 410 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2020 г.

Решение № 410 от 13.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9844/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Администартивнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) срещу решение № 2589/20.05.2020 г. постановено по адм. дело № 11999/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е съобразил основен принцип на правото относно прилагането на по-благоприятния закон за нарушителя като едновременно с това се поддържа теза, че Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (Регламент (ЕС) 2016/679) е в сила от 25.05.2016 г., респективно е действащо право към датата на нарушението 08.12.2017 г., поради което Комисията правилно е приложила действащия материален закон. Допълнително са наведени съображения за правното значение на чл. 29, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против Решение №ППН-01-116/2018 от 10.09.2019 г. на КЗЛД или алтернативно да се върне преписката за ново произнасяне от Комисията. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмени бележки. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Д. Радева, редовно призована, не се е явила в съдебно заседание и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 2589/20.05.2020 г. постановено по адм. дело № 11999/2019 г. по описа № на АССГ по жалба на министъра на вътрешните работи е отменено Решение № ППН-01-116/2018 г. от 10.09.2019 г. на КЗЛД, в частта, с която на основание чл. 83, § 4, буква, "a" във връзка с чл. 58, § 2, буква "и" от Регламент ЕС 679/2016 е наложено на министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД, отм.), респективно чл. 25, ал. 1 от Регламент ЕС 2016/679. От фактическа страна съдът е приел, че на 08.12.2017 г. младши оперативен дежурен в РУ-Аксаково в телефонен разговор с майката на лице, посочено като нарушител от Д. Радева, е предостави нейни лични данни, които са му станали известни по служба. При тези факти АССГ е обосновал извод, че личните данни на Д. Радева са събрани законосъобразно по повод образувана по нейно заявление преписка, но част от тях са обработени в противоречие със закона като са предоставени на трето лице без законово основание. Това поведение на служител на Министерство на вътрешните работи е квалифицирано като нарушение на администратора на лични данни (министъра на вътрешните работи, съгласно чл. 29, ал. 1 от ЗМВР), изразяващо се в непредприемане на необходимите технически и организационни мерки за защита на личните данни на физическо лице, подало заявление с данни за извършено престъпление. Въпреки допуснатото нарушение, установено и с оспореното пред административния съд решение на КЗЛД, решаващият съд го е отменил, защото наложеното наказание е квалифицирано и определено въз основа на правна норма, която не е част от действащото право към датата на извършване на нарушението. Допълнително първоинстанционният съд е констатирал и допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, изразяващо се в липса на пълна и точна индивидуализация на наказаното лице. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С оспореното пред АССГ Решение № ППН-01-116/2018 г. от 10.09.2019 г. на КЗЛД е: 1. обявена жалба № ППН-01-116/118/22.08.2018 г. за основателна и на основание чл. 83, § 4, буква, "a" във връзка с чл. 58, § 2, буква "и" от Регламент ЕС 679/2016 и 2. наложено на министъра на вътрешните работи, в качеството му на администратор на лични данни по смисъла на чл. 29, ал. 1 от ЗМВР, административно наказание глоба в размер на 1500 лв. за нарушение на чл. 23, ал. 1 от ЗЗЛД, отм., респективно чл. 25, ал. 1 от Регламент ЕС 2016/679. Министърът на вътрешните работи е обжалвал цялото решение на Комисията, но първоинстанционният съд се е произнесъл само в частта относно наложеното наказание. Страните не са поискали допълване на съдебния акт, а касационна жалба е постъпила само от КЗЛД, за която неблагоприятно се явява само съдебно решение за отмяна на наложената глоба. Следователно извън предмета на касационен контрол са обстоятелствата, обусловили произнасяне по т. 1 от административния акт, защото в тази част липсва изрично произнасяне на АССГ, което обаче не е неблагоприятно за касационния жалбоподател. При правилно установени факти по делото съдът е достигнал до правилен извод за незаконосъобразност на атакуваното пред него решение на КЗЛД поради неправилно приложение на материалния закон и допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилно определяне от АССГ на приложимия материален закон с твърдението, че Комисията правилно се е позовала на разпоредба на Регламент (ЕС) 2016/679 при квалифициране на нарушението и е определила санкция по същия нормативен акт. Съгласно чл. 99 от Регламент (ЕС) 2016/679 той влиза в сила на двадесетия ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз (т. е. на 25.05.2016 г.), но се прилага от 25 май 2018 година. Нарушението, което е прието за установено, е извършено на 08.12.2017 г., от което следва, че спрямо него не се прилага Общият регламент относно защитата на данните независимо от неговото пряко действие и задължителна сила, които към този момент не са се проявили поради изричното отлагане на неговото приложение с цитираната разпоредба. Обстоятелството, че към 10.09.2019 г. - датата на постановяване на отмененото от АССГ решение на Комисията, Регламент (ЕС)2016/679 е породил прякото си действие не дава основание за квалифициране и санкциониране на деяния, извършени преди датата на неговото прилагане, а именно 25.05.2018 г. В същия смисъл е и решение № 15736/18.12.2020 г., постановено по адм. д. № 7990/2020 г. по описа на Върховния административен съд. Неоснователно е и твърдението в касационната жалба, че Регламент (ЕС)2016/679 е приложен като по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). В решението на КЗЛД липсва сравнение между ЗЗЛД и Общия регламент относно защитата на данните както и анализ относно кой от двата нормативни акта е по-благоприятен в конкретния случай спрямо санкционирания субект. В административния акт еднозначно санкцията е определена въз основа на чл. 83, § 4, буква, "a" във връзка с чл. 58, § 2, буква "и" от Регламент ЕС 679/2016 и при установените в тези разпоредби е индивидуализирано наказанието глоба в размер на 1500 лв. т. е. по-висок от предвидения в националния закон минимум от 500 лв. В този смисъл също не е възможно да бъде споделена тезата, че липсата на регламентиран минимум на наказанието глоба в общностната норма я превръща във всички случаи в по-благоприятен закон спрямо националното правило, съдържащо минимален размер. Изрично следва да бъде посочено, че въпреки липсата на позоваване на Регламент ЕС 679/2016 като на по-благоприятен закон в оспорения административен акт, първоинстанционният съд е съпоставил двата нормативни акта и е обосновал извод, че по-новият не е по-благоприятен за дееца. Действащият по време на извършване на нарушението национален закон (чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД (редакция ДВ, бр. 81/2011 г.), предвижда виновните лица да се наказват с глоба или с имуществена санкция от 500 до 5000 лв. Според приложената от КЗЛД наказанието е до 10 000 000 евро, поради което АССГ обосновал законосъобразен извод, че определеното на основание чл. 83, § 4, буква, "a" във връзка с чл. 58, § 2, буква "и" от Регламент ЕС 679/2016 наказание в размер на 1500 лв. не е при условията на по-благоприятен нов закон. Настоящият съдебен състав споделя и допълнителните аргументи на първата инстанция относно липсата на индивидуализация на наказаното лице като съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Административнонаказателната отговорност е лична и се ангажира за деяния, които са извършени виновно и са обявени от закона за наказуеми (чл. 6 от ЗАНН във връзка с чл. 24, ал. 1 от ЗАНН). Министърът на вътрешните работи не е физическо лице, а е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност по смисъла на чл. 25, ал. 1 от Закона за администрацията. На основание чл. 29, ал. 1 от ЗЗЛД министърът на вътрешните работи е и администратор на лични данни. Санкцията глоба се налага на физическо лице, което трябва да бъде индивидуализирано чрез собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай, че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа (аргумент от чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН) независимо от акта, с който се налага наказанието. Тази индивидуализация е необходима с оглед личния характер на административнонаказателната отговорност и личната отговорност за понасяне на наказанието глоба. При липса на подобна индивидуализация на нарушителя, наложената санкция глоба не би изпълнила целта на наказанието, защото няма да подлежи на ефективно изпълнение спрямо нарушителя. Изрично следва да бъде обърнато внимание на разпоредбите на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 83а, ал. 6 от ЗАНН относно субектите, които в резултат от реализиране на административнонаказателна отговорност могат да бъдат санкционирани с имуществена санкция, каквато не е и определяна с отмененото от АССГ решение на Комисията. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като действително, допустимо, правилно, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора относно законосъобразността на съдебното решение, касационната инстанция не дължи произнасяне по алтернативните искания в касационната жалба, които касаторът е формулирал под условието отмяна на съдебното решение. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. в полза на бюджета на МВР. Направеното възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение не е относимо към заявени по делото претенции, поради което не се налага изрично произнасяне. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение