Решение № 9948 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15475/2012 г.

ВАСI отделение02.07.2013 г.докладчик Милена Златкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5320 от 9.10.2012 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10800/2011 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 9948 от 2.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15475/2012 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по касационната жалба на началника на Митница Столична, подадена чрез процесуалния му представител юрк. Станков, срещу решение № 5320 от 9.10.2012 г. на Административен съд - София-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 10800/2011 г. по описа на съда, с което е отменено решение № 9600-0356/20.10.2011 г. на началника на Митница Столична /погрешно посочен номер на решението 9600-0353 в мотивите и в диспозитива на съдебното решение/. В касационната жалба се твърди, че решението е необосновано и незаконосъобразно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че след приемане на ЕАД в митническите органи са възникнали основателни съмнения за това, че декларираната стойност е общата платена и подлежаща на плащане цена по дефиницията на чл. 29 от Регламент № 2913/92 /Митнически кодекс/. В представения договор за международна покупко-продажба на стоки са договорени икономически необосновани срокове на плащане. Представена е и декларация за необезпечен търговски кредит. След извършен анализ на информацията от Митническата информационна система /МИС/ е направен извод, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл. 30, § 2, б. "а" от МК, поради което митническата стойност е определена по реда на чл. 30, § 2, б. "б" от МК. Изложеното, според касатора, обосновава извод за законосъобразност на оспорения акт. Претендира се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД срещу решение № 9600-0356/20.10.2011 г. на началника на Митница Столична, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Дондуков" № 84, ет. 1, ап. 1 оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Айдарова и заявява, че няма претенция за разноски. Заинт. страна - Национална агенция по приходите поддържа жалбата чрез процесуалния си представител юрк. Лафазански. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е било решение № 9600-0356/20.10.2011 г. на началника на Митница Столична. Видно от мотивите на същото, митническият орган е приел, че представеният договор за международна покупко-продажба на стоки не доказва, че декларираната стойност на стоките е действително платената и подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 29 от Митническия кодекс. Към ЕАД е представена декларация за търговски и финансов лизинг между местното и чуждестранното юридическо лице, което означава, че продажбата или цената на внасяните стоки е обект на условия или съображения, стойността на които не може да бъде определена. Поради това декларираната митническа стойност за стоките под номера 2,22,31,46,59,61,66,68,85,96,98,99 от ЕАД № 11BG005808Н0081642/14.07.2011 г. е определена по реда на чл. 30 § 2, б. "б" от Митническия кодекс въз основа на становището на отдел "Тарифна политика" на базата на данните от 5 броя ЕАД на базата на съдържащите се в тях данни за сходни стоки, поради липсата на данни за установен внос на идентични стоки. На базата на така определената по-висока митническа стойност с оспореното решение е определено допълнително задължение за ДДС в размер на 2001.46 лв. със законна лихва от датата на възникване на задължението до окончателното му погасяване. За да отмени решението на началника на Митница Столична като незаконосъобразно, поради противоречие с материалния закон, първоинстанционният съд е изложил съображения за това, че е налице пълно съвпадение между описаните стоки във фактурите, представени заедно с митническата декларация при износа и при вноса по вид, количество мярка и стойност. Общата фактурна стойност 18 758 щ. д. за условие на доставката CFR в двете фактури, както и в износната и вносната митнически декларации, съвпада. Представено е банково извлечение, доказващо плащането на цялата сума по фактурите. От това следва извод, че митническата стойност следва да се определи по реда на чл. 29 от Митническия кодекс на базата на договорната стойност, която е именно платената в действителност. Незаконосъобразно митническият орган е определил митническата стойност по реда на чл. 30 § 2, б. "б" от Митническия кодекс, тъй като за да се приложи някой от заместващите методи по чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" е необходимо да е невъзможно определянето на митническата стойност по чл. 29, а всяка следваща разпоредба на чл. 30 се прилага при условие, че не е възможно прилагането на предходната. Констатацията в решението, че липсват данни за сходни стоки, не е подкрепена с доказателства, а по отношение определянето на стойността на базата на данни за идентични стоки липсва анализ както в решението, така и становището на отдел "Тарифна политика" за това по кое ЕАД какви сходни стоки са установени и относно начина, по който са сравнявани и начина на формиране на митническата стойност за всяка отделна стока. Така постановеното решение е правилно. Данните от представените при износа документи, приложени по делото в надлежен превод, както и износната митническа декларация на турското дружество KORZAY DIS TICARET, Истанбул съответстват на данните, съдържащите се в процесното ЕАД и приложената фактура. При проведена специализирана полицейска операция при разтоварването на стоката от товарния автомобил е извършен оглед и са иззети документи и стоки. Представени са протоколи за оглед и изземване, които са коментирани в мотивите на решението на началника на митницата. Установено е, че проверените стоки съответстват по вид и количество на декларираните. Не е налице несъответствие и в стойностите на изнесените и внесени стоки, видно от мотивите на представеното постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.04.2012 г. Според тях, съдебно-икономическата и митническа експертиза е установила заплащане на стойността на стоката. Плащането на цялата цена на стоката по фактурите 048648, 048649 от 13.07.2011 г. се доказва и от представеното по делото извлечение от разплащателната сметка на жалбоподателя в USD в UniCredit Bulbank към 5.12.2011 г., от което е видно извършването на банков превод на сумата по фактурите в полза на турското дружество-износител и еднократен кредитен превод SWIFT. С оглед на изложеното законосъобразен е изводът на съда, че митническата стойност на стоките, представляваща договорната стойност, а именно платената реално или подлежаща на плащане цена по смисъла на чл. 29 от Митническия кодекс се установява от доказателствата по делото и не е налице условието на чл. 30 от кодекса за определянето й при последователно прилагане на методите по букви а, б, в и г от § 2 на същия, а именно митническата стойност да не може да се определи по чл. 29. В касационната жалба не се сочат конкретни доводи за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. На практика се възпроизвеждат констатациите на митническия орган, съдържащи се и в мотивите на оспорения акт. С оглед на изложеното, решението на АССГ като правилно и законосъобразно и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение