Решение № 6349 от 23.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 310/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Г. срещу решение 453/12.10.2023 г., постановено по адм. д.505/2023 г. по описа на Административен съд-Плевен (АС-Плевен). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон - Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) - касационно основание за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върнато делото за ново разглеждане, но от състав на Административен съд-София-град. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба и в допълнителни заявления. Претендира заплащане на разноски. Ответникът директорът на Главна дирекция Национална полиция (ГДНП), редовно призован за съдебно заседание не е изпратил представител, но е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмена защита. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение 453/12.10.2023 г., постановено по адм. д.505/2023 г. по описа на АС-Плевен е отхвърлена жалбата на Г. Б. Г. против Решение per. 328605-73/06.06.2023 г. на директора на ГДНП, с което по повод негови заявления вх. 812105-7/18.04.2023 г. на МВР и вх. 812100-6892/28.04.2023 г., с които е искал информацията, която се обработва по повод неговата личност, а именно сигнали, доноси, дела и разследвания (висящи и приключили), му е предоставена достъп до информацията и личните му данни, обработвани в информационните фондове (автоматизирани и неавтоматизирани) на Министерство на вътрешните работи (МВР) се обработват само следните данни: 3апис за потърпевш (лице, пострадало от извършено престъпление) по заявителски материал (ЗМ) 15026 от 27.01.2016 г. регистриран в 04 РУ - СДВР, за деяние по чл. 209, ал. 1 от НК, както качеството му на свидетел по досъдебно производство 300/2013 г. по описа на ГДНП . Административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и без да са допуснати нарушения на материалния закон, административнопроизводствените правила и целта на закона. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Обжалваното съдебно решение е постановено от законен състав на местно и родово компетентен съд, след сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване акт. Административният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора въз основа на всички ангажирани от страните и събрани по делото доказателства. Обосновано решаващият съд е приел за доказано, че исканията на Г. Г. са разгледани от компетентният орган и са изцяло удовлетворени в законоустановения срок като му е предоставен достъп до цялата информация, който се отнася до обработваните от МВР негови лични данни. В атакувания пред първата инстанция акт липсва отказ да бъде предоставен достъп до лични данни, които се обработват от МВР и не е налице позоваване на факти, които да обусловят ограничаване на достъпа, който е предоставен изцяло. Правилно при тази фактическа обстановка административният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразна, като се е обосновал с извод, че липсват каквито и да е било обективни обстоятелства, от които да се приеме, че е извършвано или се извършва обработване на други лични данни на Г. Г. освен тези, за които той е информиран. Следва изрично да бъде посочено, че от обстоятелствената част на касационната жалба не е възможно да бъде извлечено конкретно твърдение за допуснато конкретно нарушение на ЕКПЧ при постановяване на обжалваното съдебно решение. В изпълнение на служебното задължение по чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция също не констатира допуснато от АС-Плевен нарушение на материалния закон, включително и на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото ответната страна не е направила разноски, но е представлявана от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,