Решение № 3722 от 6.4.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на И. Чернев против Решение 4639 от 06.07.2022 г., постановено по адм. дело 11418/2021 г. по описа на Административен съд София- град.

Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът не се е произнесъл по всичките му искания. Молбата е за отмяна на решението, а вместо него да бъде постановено ново по съществото на спора. Алтернативно, прави искане установените като надвнесени суми да му бъдат възстановени. Претендира за направените разноски в съдебното производство.

Ответникът директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) София- град не изразява становище по жалбата.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна поради следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И. Чернев против Решение 2153-21-255 от 06.10.2021 г. на директора на ТП на НОИ София град в частта му по т. 2, с която е оставена без уважение жалбата му с вх. 1012-21-1278 от 19.08.2021 г. срещу Разпореждания [номер] от 05.05.2021 г. и [номер] от 09.06.2021 г. на ръководителя Пенсионно осигуряване относно определения размер на осигурителния доход.

С решението, в тежест на касатора са възложени и разноските по делото.

От фактическа страна по делото е установено, че И. Чернев е подал пред органите на НОИ заявление, вх. Ц 2113-21-2181 от 26.06.2020 г. с искане да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане [номер] 28 от 14.12.2020 г. е отпусната исканата пенсия, на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), във връзка с §22ц, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 24.05.2020 г. Срещу това разпореждане И. Чернев подал жалба и с Решение 2153-21-100 от 12.04.2021 г. на директора на ТП на НОИ София- град тя е отхвърлена в частта относно размера на зачетения осигурителен стаж и началната дата на отпускане на пенсията и е приета за основателна в частта й относно несъобразяване при отпускането на пенсията с тригодишния базисен период по чл. 70, ал. 4-7 от КСО, във връзка с §22ц, ал.1 от ПЗР на КСО и преписката е върната на длъжностното лице по пенсионно осигуряване.

В изпълнение на решението на директора на ТП на НОИ София- град, с разпореждане [номер] от 05.05.2021 г. на ръководителя Пенсионно осигуряване , е поправено разпореждането от 14.12.2020 г., като е взет предвид базисен период 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. и личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя е изменена, на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, буква д от КСО, считано от 24.05.2020 г. С вх. 2114-21-2038#2 от 28.05.2021 г., И. Чернев е представил заверена на 12.05.2021 г. осигурителна книжка за периода от 01.2013 г.- 11.2013 г. и за м. 11.2014 г.

С разпореждане [номер] от 25.06.2021 г. служебно е преизчислен размерът на пенсията на И. Чернев, считано от 01.04.2021 г.

Установено е, че в периода от 01.06.1994 г. до 31.12.1999 г. И. Чернев е бил осигурен за всички осигурителни случаи по трудово правоотношение с Гьоте институт , което е удостоверено с Осигурителна книжка 105021, издадена на 17.11.1993 г. и Осигурителна книжка [номер], издадена на 22.03.2000 г., от които са взети данните за осигурителен стаж и осигурителен доход за посочения по-горе период. За изчисляване на индивидуалния коефициент и размера на пенсията, е взет предвид дохода за базисния период от 01.01.1994 г. до 31.12.1996 г., удостоверен със заверена Осигурителна книжка 105021, издадена на 17.11.1993 г., за работа по трудово правоотношение като сътрудник в Гьоте институт в размер на 891 254 лв., като сбор от сумите за периодите, както следва:

• от 01.01.1994 г. до 31.12.1994 г. - 137 374,92 лева;

• от 01.01.1995 г. до 31.12.1995 г. - 277 554,55 лева;

• от 01.01.1996 г. до 31.12.1996 г. - 476 324,34 лева.

Общият осигурителен доход след 01.01.1997 г. до 23.05.2020 г. е определен по следния начин:

• за периода от 01.01.1997 г. до 30.06.1999 г. - 5 070 075,50 лева неденоминирани, съответно 5 070,08 лева деноминирани;

• за периода от 01.07.1999 г. до 23.05.2020 г. - 87 017,54 лева;

• за периода от 01.01.1997 г. до 23.05.2020 г. - 92 087,62 лева;

В периода 01.06.1994 г. до 23.05.2020 г. И. Чернев се е осигурявал като адвокат в Софийска адвокатска колегия (САК). При определяне на посочения по-горе размер на осигурителния доход за базисния период 01.01.1994 г. - 31.12.1996 г. и за периода 01.06.1994 г. до 31.12.1999 г. не е включен осигурителният доход по членственото правоотношение със САК, вследствие осигуряването като упражняващ свободна професия адвокат.

Разпорежданията от 05.05.2021 г. и 09.06.2021 г. са оспорени по административен ред пред директора на ТП на НОИ София град, който се е произнесъл с процесното Решение 2153-21-255 от 06.10.2021 г.

По т. 1 от решението жалбата, в частта, касаеща незачетен осигурителен доход по втори трудов договор, е оставена без разглеждане като недопустима.

По т. 2 от решението, в частта относно определения размер на осигурителния доход, жалбата е оставена без уважение.

По т. 3 от решението, относно зачитане на осигурителен стаж и доход като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2013 г. до 30.11.2013 г. и от 01.11.2014 г. до 0.11.2014 г., директорът на ТП на НОИ София град е приел жалбата за основателна и е върнал (т. 4) пенсионната преписка на длъжностното лице по чл. 98 от КСО за ново произнасяне, съобразно дадените указания в решението.

Първоинстанционният съд е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при наличие на фактически и правни основания за издаването му, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон, поради което е отхвърлил жалбата, в частта относно определения размер на осигурителния доход, и е възложил в тежест на касатора разноските по делото.

Постановено решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Необосновано административният съд е възприел доводите на пенсионния орган относно неприложимостта на разпоредбите на Наредбата за обществено осигуряване на лицата, упражняващи свободна професия или търговия (отм.). По делото не е спорно, че в периода от 01.06.1994 г. до 23.05.2020 г. жалбоподателят се е осигурявал като адвокат в Софийска адвокатска колегия. По силата на чл. 1 и 2 от цитираната наредба лицата упражняващи свободна професия, каквато е и адвокатската, се осигуряват задължително за своя сметка за пенсия за изслужено време и старост. В чл. 5, ал. 3 от същата е предвидено, че адвокатите се осигуряват чрез адвокатската колегия, което означава, че тя действа като осигурител за адвокатите при действието на наредбата. Налице е изрична разпоредба, която задължава адвокатите да се осигуряват за посочените рискове, която не била взета предвид нито от административния орган, нито от съда. По този начин неправилно е бил определен осигурителният доход на жалбоподателя като не е включен периодът на осигуряването му като адвокат.

В настоящия случай, административният орган е следвало да установи от доказателствата в административното производство какви са валидните осигурителни правоотношения и на тази база да установи размера на осигурителния доход за съответния период. В случая това не е сторено и като не е констатирал основания за отмяна, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в обжалваната част, а вместо него следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което обжалваният административен акт бъде отменен и делото изпратено на органа за произнасяне по същество, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона в мотивите на настоящето решение.

С оглед изхода на спора, на касатора се дължат претендираните разноски. На основание §1, т. 6 от ДР на АПК, Националният осигурителен институт следва да заплати на И. Чернев разноски в размер на 30 лева, представляващи държавна такса за образуване на касационно производство.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение