Решение № 735 от 4.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 545/2010 г.

Решение № 735 от 4.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 545/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на О. П. Д. [населено място] чрез адв. Бисера П. срещу решение № 188/11.02.2010 г. на Пловдивския окръжен съд, 10-ти състав, постановено по гр. д. № 3269/2009 г. в частта, с която е потвърдено решение на Пловдивския районен съд по гр. д. № 2899/2008 г., с което е отхвърлен предявеният от О. П. Д. против [фирма] иск за присъждане на сумата от 2177,04 лв., представляваща разлика в обезщетение по чл. 331 КТ във вр. чл. 37 К. /2006 г./ поради неотчетена и неначислена инфлация за периода 01.07.2005 г. до 01.01.2008 г. В касационната жалба, се правят оплаквания за неправилност на решението. Сочи се, че доколкото във въззивното решение съдът е приел, че компенсациите за инфлация представляват част от основното възнаграждение, предявеният иск за присъждане на разликата в дължимото обезщетение по чл. 331 КТ, следва да се уважи тъй като неговия размер е обусловен от размера на брутното възнаграждение, което включва основното такова. Касаторът моли въззивното решение в обжалваната част да бъде отменено и предявеният иск, да бъде уважен. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] оспорва жалбата, в писмен отговор по делото. С определение № 863/05.08.2010 г. е допуснато касационно обжалване по материалноправния въпрос следва ли размерът на обезщетението по чл. 331 КТ да включва договорените по К. компенсации за инфлация или такива не се дължат, доколкото по заповед на работодателя са били начислявани допълнителни възнаграждения за окончателно формиране на работната заплата за съответното тримесечие, които с оглед размера им в пълна степен компенсират инфлацията. Касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280, ал. 2 ГПК, доколкото в обжалваното решение визирания въпрос е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение, представено по делото. За да постанови обжалваното решение въззивният съд приема, че за процесния период /01.07.2005 г. до 01.01.2008 г./ при ответника - работодател [фирма] са били в сила два колективни трудови договора, а именно: за периода от 01.07.2005 г. до 30.06.2006 г. е действал К. сключен на 01.07.2004 г., а за останалата част от периода - К., сключен на 01.07.2006 г. Посочено е, че и двата К. са предвиждали тримесечно компенсиране на работната заплата поради инфлация. Прието е, че за периода през който е действал първия К. /01.07.2005 г. - 30.06.2006 г./ такава компенсация не се дължи, доколкото според предвиденото в договора, определянето на нейният размер е предоставено на Комисия за съгласуване на интересите, а по делото липсват данни това да е било правено. Прието е, че при следващия К., действащ за периода от 01.07.2006 г. до 01.01.2008 г., такива компенсации по принцип се дължат, доколкото дължимостта им е пряко обусловена от наличието на инфлация. Посочено е, че съгласно чл. 15 от този К. работната заплата се компенсира тримесечно с процента на инфлацията, обявен от Националния статистически институт като размерът на договорената компенсация се начислява върху размера на основната заплата по трудов договор за съответния месец. Прието е обаче, че работодателят е издавал заповеди за начисляване на допълнителни възнаграждения за окончателно формиране на работната заплата за съответното тримесечие и макар че като основание за издаването им е посочен чл. 27, раздел V от Вътрешните правила за работната заплата, доколкото тези допълнителни възнаграждения значително надхвърлят процента на инфлацията, определен от НСИ, е формирал извод, че изплатените възнаграждения в пълна степен компенсират инфлацията. С оглед на това претендираните разлики като неизплатена компенсация за инфлация в трудовото възнаграждение и в обезщетението по чл. 331 КТ не се дължат. Тези изводи на съда са в противоречие с решение № 977 от 17.04.2009 г. на Пловдивския районен съд, 8-ми гр. състав по гр. д. № 2243/2008 г., което е било потвърдено с решение от 23.06.2009 г. по гр. д. № 1357/2009 г. на Пловдивския окръжен съд, с които е прието, че става въпрос за плащания, извършени от работодателя на друго основание, които не следва да се вземат предвид, при преценка дължимостта на договорените компенсации за инфлация. По въпроса за компенсациите за инфлация като елемент на трудовото възнаграждение и съответно като елемент, участващ при определяне размера на обезщетението по чл. 331 КТ съдебната практика е уеднаквена. С решение № 636 по гр. д. № 1766/2009 г. на III г. о., е прието, че предвидените в К. -ри суми за компенсации, свързани с инфлацията, имат обезщетителен характер и по естеството си представляват еднократни плащания, които подлежат на договаряне, а нямат характер на основно или брутно трудово възнаграждение по смисъла на НСОРЗ /в сила от 01.07.2007 г./тъй като предназначението им е да компенсират неблагоприятния ефект от инфлацията върху материалното състояние на работниците. По посочените К. -ри конкретният размер на основното трудово възнаграждение се формира на база началната заплата за съответната длъжност и оценката на работника и служителя съгласно приетата в дружеството система за оценяване по работни места и структурни звена / чл. 14, ал. 1 К. от 2004 г. и чл. 13, ал. 1 К. от 2006 г./ Сумите не се дължат постоянно, а са в зависимост от наличието на инфлация, поради което нямат характер и на допълнително трудово възнаграждение. С оглед на това и съгл. чл. 20 от НСОРЗ същите не са елемент от брутното трудово възнаграждение, въз основа на което се определя обезщетението по чл. 331 КТ. В този смисъл са и Решение № 540 по гр. д. № 895/2009 г. на 4-то г. о. на ВКС, Решение № 30/02.02.2011 г. по гр. д. № 1768/2009 г., Решение № 78/08.03.2011 г. по гр. д. № 153/2010 г. на 4-то г. о. на ВКС Тези решения са постановени при условията на чл. 290 ГПК, поради което имат задължителен характер. С оглед на това изводите във въззивното решение, че предвидената в К. компенсация на инфлацията представлява част от основната заплата, е неправилно. Доколкото обаче въззивният съд е отхвърлил предявеният иск макар и по други съображения, които не се споделят, решението като краен резултат е правилно и следва да се остави в сила. Претендираната сума като разлика в обезщетение по чл. 331 КТ във вр. чл. 37 К. /2006 г./ поради неотчетена и неначислена инфлация за периода 01.07.2005 г. до 01.01.2008 г., обаче не се дължи, доколкото, предвидената в К. компенсация на инфлацията не е елемент на брутното трудово възнаграждение въз основа на което е се определя обезщетението по чл. 331 КТ. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о.