Решение № 16195 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2012 г.

Решение № 16195 от 18.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1765/2012 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на МВР - София срещу решение № 939 от 09.12.2011 г. по адм. дело № 692/2011 г. на Административен съд София - област, с което е отменена негова заповед № 483/17.02.2011 г. за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 3 месеца на Николай Тодоров Кокалов - началник на Районно управление "Полиция" - Самоков. Иска се отмяната на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Кокалов оспорва жалбата с доводи, изложени в отговора по жалбата и в писмени бележки, депозирани по делото от процесуалния му представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила. Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: По делото са събрани релевантните за спора доказателства и фактическата обстановка е правилно изяснена. След анализ на тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът е направил обосновани изводи и е приложил правилно нормативната уредба. Установява се, че заключението на дисциплинарно-наказващия орган за неуплътнение на работното време от страна на служителя след приключване на служебното съвещание в ОД на МВР - София, продължило от 9.00 до 12.00 часа, изразяващо се в незавръщане на работното му място следобед в гр. Самоков, е неправилен. От разпитаните от съда свидетели, които не са дали показания в хода на проверката, е видно, че след съвещанието лицето е провело няколко срещи с други служители в дирекцията по повод на служебните му задължения, което не е опровергано от касатора. Същевременно Кокалов е поддържал непрестанна телефонна връзка със заместващия го служител Генов. Чрез подаваната от последния информация ответникът по касация е следял оперативната обстановка в района на ръководеното от него полицейско управление и най-вече подготовката, провеждането и охраната на волейболната среща същия ден в Самоков между български и турски отбори. Нещо повече, установено е, че даже е бил в залата в края на спортната проява. Както правилно е приел АССО, няма изискване по длъжностна характеристика изпълнението на служебните задължения да е единствено на точно определено работно място, още повече при ненормиран работен ден. Безспорно е и обстоятелството, че вследствие на отсъствието на Кокалов от района не са настъпили някакви вредни последици, в т. ч. уронване на авторитета на службата или на управлението като цяло. Правилно съдът е приел, че при налагане на процесното наказание не е съобразено поведението на служителя до този момент. От данните по делото е видно, че към момента на издаването на заповедта срещу Кокалов е имало висящи дисциплинарни производства, но нито едно от тях не е било приключило с влязъл в сила административен акт, поради което той е бил ненаказван. Напротив, от кадровата му справка е видно, че е бил награждаван два пъти. Така установеното в първоинстанционното производство води до заключение, че заповедта е немотивирана, вмененото във вина на служителя дисциплинарно нарушение не е съставомерно, поради което извършването му не е доказано, а наложеното наказание е несъразмерно с оглед на нарушението и настъпилите от него последици. Последното, както и данните за цялостното поведение на Кокалов по време на службата обосновава извод за нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, както е счел и АССО. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че заповедта е незаконосъобразна и правилно е било отменена, поради което решението следва да се остави в сила. При този изход на спора основателно е искането на ответника за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция и ОД на МВР следва да се осъди да му заплати сумата 300 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,