Решение № 6641 от 21.6.2023 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) Варна, чрез гл. юрк. П. Сотирова, срещу Решение 1377 от 31.10.2022 г. на Административен съд Варна по адм. дело 1643/2022 година. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, тъй като е постановено при наличие касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК нарушение на материалния закон и необоснованост. Молбата е за неговата отмяна и решаване на спора по същество. Претендират се разноски за двете инстанции. Ответната страна Специализирана болница за активно лечение по кардиология Варна ЕАД (СБАЛК Варна ЕАД), чрез адв. Д. Стоянов, в писмен отговор излага доводи неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за недопустимост, алтернативно за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и срещу акт подлежащ на касационно оспорване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Като извърши проверка на основание чл. 218 АПК въз основа на фактите, установени от Административен съд Варна, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е била Заповед РД-11-255/8 от 20.06.2022 г. на директора на РЗОК Варна, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на предходна негова Заповед за налагане на санкции РД-11-255/6 от 28.05.2021 г. С решението си административният съд е отменил заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка и е присъдил в полза на ответника разноските по делото. За да постанови посочения правен резултат съдът е извършил задължителния контрол за законосъобразност на оспорената заповед по реда на чл. 168, ал. 1 АПК и на основанията по чл. 146 АПК. Изложил е аргументи, като е приел, че тя е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Формираните изводи относно фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, са изведени от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства. Пред първоинстанционния съд е установено, че със Заповед РД-11-255 от 15.03.2021 г. било наредено да се извърши проверка на СБАЛК Варна ЕАД относно изпълнението на сключения договор 031013 от 25.02.2020 г. между лечебното заведение и НЗОК- В резултат на проведеното административно производство е издадена Заповед РД-11-255/6 от 28.05.2021 г., с която на СБАЛК Варна ЕАД са били наложени санкции финансови неустойки по т. 1 т. 6 от заповедта, общо в размер на 1 200 лева или по двеста лева всяка. Тази заповед е обжалвана по съдебен ред пред Административен съд Варна, който Решение 734 от 28.05.2021 г., постановено по адм. дело 1334/2021 г., е отменил административния акт, в частта му по т. 6, а в останалата си част жалбата е била отхвърлена. Решението на Административен съд Варна е оспорено пред Върховния административен съд, където е образувано адм. дело 6814/2022 г., което към настоящия момент е спряно до приключването на настоящото производство с влязъл в сила съдебен акт. Впоследствие е била издадена и оспорената пред Административен съд Варна, предмет на настоящото производство Заповед РД-11-255/8 от 20.06.2022 г. на директора на РЗОК Варна, с която на основание чл. 62, ал. 2 АПК е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на предходна Заповед за налагане на санкции РД-11-255/6 от 28.05.2021 г. като в диспозитива на заповедта в частта САНКЦИЯ: изречението По т. 6 от настоящата заповед ФИНАНСОВА НЕУСТОЙКА в размер на 200.00 лв. (словом: двеста лева) да се чете По т. 7 от настоящата Заповед ФИНАНСОВА НЕУСТОЙКА в размер на 200.00 лв. (словом: двеста лева). Решението е правилно. Твърденията и оплакванията на жалбоподателя за наличие на касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК настоящият съдебен състав намира за неоснователни. От събраните по делото доказателства, а и от доводите наведени в касационната жалба, е видно, че в случая административният орган с процесната заповед не е поправил очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 62, ал. 2 АПК. За да е налице такава грешка по смисъла на цитираната разпоредба следа да има несъответствие между действителната воля на органа и начина по който я е обективирал в издадения акт. В мотивите на оспорената заповед са обсъдени седем точки, а в диспозитива административният орган се е произнесъл по шест от тях. С други думи, в акта има непълнота и е било налице основание за допълването му по реда на чл. 62, ал. 1 АПК, което обаче е могло да се извърши преди да изтече срока за обжалване на първоначалната заповед от 28.05.2021 г. Всъщност това, което е постигнал административният орган със заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка е заличаването на т. 6 от първоначалната заповед и по този начин в диспозитива отново има произнасяне по шест точки, а не по всичките седем, обсъдени в мотивите на заповедта за налагане на санкции. По този начин не е постигната целта, твърдяна от касатора, поради която е издадена оспорената по настоящото дело заповед на директора на РЗОК - Варна. Освен изложеното, следва да се обърне внимание на факта, че в заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка се казва ИЗМЕНЯМ: Семантиката на използваната дума предполага именно промяна, а не поправка, за която настоява касатора. В този смисъл възраженията в жалбата, че изводите на административния съд почиват на предположения относно доводите за опит на органа да санира своя акт, са необосновани. Още повече, че по този начин в заповедта престава да съществува т. 6 точно тази, която е отменена при проведения съдебен контрол. Очевидната фактическа грешка представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното изразяване. Поправянето й предполага разкриване на тази вече формирана воля, а не изменение на административния акт, както е постъпил директорът на РЗОК Варна в конкретния случай. След поправката първоначалният административен акт и решението за поправяне трябва да образуват едно цяло, което тук не е постигнато. Достигайки до така изложените правни изводи и след служебна проверка на съдебното решение, настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за неговата отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. При този изход на спора, претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, но такива не следва да се присъждат по следните съображения: С молба от 06.06.2023 г. процесуалният представител на СБАЛК Варна ЕАД е представил становище по хода на делото и е претендирал разноски за двете съдебни инстанции, като е заявил, че молбата следва се счита за списък с разноски по смисъла на чл. 80 от ГПК, като е посочена единствено сумата от 50 лева държавна такса за първата инстанция. С решението, предмет на инстанционен контрол, тази сума е присъдена на ответника, а доказателства за други направени съдебни разноски не са представени. Ето защо, искането на СБАЛК Варна ЕАД не следва да бъде уважавано. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение